Светла Иванова: Българският език и литературата – това са два различни предмета

29 юни, 2013 17:13 | Мнения | Няма коментари

Харесва ми идеята да се дискутира проблемът с обучението по български език и литература. След като дебати по проектозакона (ите) за езика в n на брой парламента нямаше…
Като човек, външен за системата, вероятно ще кажа неща, които няма да се приемат от педагогическото съсловие, но се чувствам длъжна да споделя какво мисля.
Болката ми е, че милото ни школо (и нароилите се университети подир него) бълват млади хора с по два чужди езика, които раждат „бисери“.

Неграмотността е пуснала такива дълбоки корени в съвременната ни култура, та просто не зная как можем да се справим с пораженията. Очевидно е, че критериите за образованост в сферата на езика трябва да се вдигнат рязко.
Как може да се постигне това, аз не се наемам да предписвам. Все по-привлекателна обаче ми изглежда идеята българският език и литературата да бъдат два различни предмета, а защо не – и с различни учители?

Обучението по роден език – особено в ранните етапи – трябва решително да бъде лишено от теоретичния елемент. Нека фонеми, морфеми, сказуемо, сложно съставно с подчинено подложно и т. н. останат за хуманитарните гимназии и университетите. Децата трябва да изучат моделите на българския език, а това става с примери – така, както на един чужденец ще обясните правилото за пълния и краткия член, кога имаме бройна форма или къде слагаме запетайката.

Литературата следва да се преподава не като историческа или теоретична дисциплина, а като пространство за естетическо съпреживяване. Книгата – хартиена и електронна, е извор на наслада и вълнение, разкрива нови светове, води по неизминати пътеки, това трябва да внушава училищният предмет „литература“, а не да насажда омраза у децата с някакви задължителни автори, по които после те биват изпитвани и оценяване. И още. Многото четене дава не само познания, усет за красивото и морални устои, но и изгражда графична грамотност, иначе казано, четейки, разбираш кое как се пише. Разбира се, ако четеш безупречно преведени и редактирани текстове, а не пошли и пълни с глупости вестничета и сайтчета.

Езикова култура в нашите училища не се преподава. А не е трудно да се разработят програми, които на чисто прагматично равнище да запознават тийнейджъра с начина, по който се пише автобиография, как се попълват документи, кога се пишат главни букви, какви подводни камъни крият чуждиците, как се съставя кратък текст, може ли всеки сам да редактира себе си и т. н.

Накрая ще кажа, че учебното съдържание е важно, но също толкова важно е и как то се поднася на ученика – с какъв плам, с каква убеденост учителят го представя. И каква връзка има наученото с реалния живот…

Светла Иванова, журналист, редактор и блогър, автор на „Граматика за тийнейджъри“ и „1001 езикови гафа“