Стелиана Николова: Интересът към българското училище в Лион е голям

Стелиана Николова e родена във Варна през 1973 г. Завършва езикова гимназия „Фредерик Жолио Кюри“, след което заминава за Лион, Франция, да учи комуникации. Работила е във фирма за преквалифициращи курсове за безработни, но от няколко месеца е на свободна практика – води курсове по информатика. Работи за българското училище в Лион и за популяризирането на българския език и култура. Семейна е, с две деца.

АкадемикаБГ/akademika.bg я потърси по повод публикуваната в сайта ни информация за отбелязване на 24 май в българското училище „Иван Вазов” в Лион.

– Г-жо Николова, от колко време сте свързана с българското училище в Лион?

– Всъщност аз съм един от създателите на това училище. Не преподавам в него, защото нямам педагогическо образование, но съм в административния съвет на асоциацията, която управлява училището.

– Каква е историята на това училище?

– То е създадено през 2009 година, като идеята се роди малко на шега. Аз имам две деца, родени във Франция и говорещи български и френски език. С една моя приятелка (също майка на две деца) все се питахме защо няма българско училище в Лион и дали няма някой да го създаде. Като повикахме малко неволята, разбрахме, че ако ние не се захванем с тази задача, няма кой друг да го направи. Затова запретнахме ръкави и започнахме да въртим телефоните и да се обаждаме на всички наши познати с деца, питайки: „Съгласни ли сте да запишете децата си в българско училище, ако има такова?“ Откликнаха много хора. Сякаш само това бяха чакали. И така се започна.

Трябва да отбележа, че получихме много голяма помощ от двете български училища в Париж – „Кирил и Методий“ и „Васил Левски“, които споделиха с нас техния опит и ни насочиха към програмата „Роден език и култура зад граница“, благодарение на която успяхме да получим субсидии от българската държава и да стартираме дейността си без особени финансови затруднения.

– Колко деца са минали от тук и траен ли е интересът към българския език у живеещите в региона деца от български или смесени семейства?

– В самото начало успяхме да съберем 16 деца, което за нас беше истинско постижение. След това някои се отказаха, други ги заместиха… Към днешна дата броят на децата е 40, разделени в три основни нива. Интересът е голям, както от българските, така и от смесените семейства. При българските семейства очакванията са децата да се научат да четат и да пишат на български, както и да се запознаят с българската култура, история и география. При децата от смесените семейства първоначалната ни задачата е да ги накараме да се изразяват на български, а след това и всичко останало.

– Кое е най-трудното за научаване на децата билингви?

– На този въпрос по принцип могат да отговорят най-добре учителките, но основно, за мен, проблемите са два:

* Да накараме децата да общуват помежду си повече на български, отколкото на френски

* Да индивидуализираме обучението на децата, тъй като нивото на владеене на езика при всяко дете е много различно. Децата са организирани в 3 основни групи:

1- детска градина и предучилищна група;

2- смесена група от 1-ви, 2-ри и 3-ти клас;

3 – смесена група от 4-ти, 5-ти и 6-ти клас

– С какво имате проблем при обучението – учебници, преподаватели…?
– За наш късмет успяхме да намерим квалифицирани учители с педагогически опит, които прегърнаха смело идеята да спомогнат за разпространението на българския език и култура сред българчетата в Лион. През първата година бяха принудени да работят на доброволни начала, защото нямахме възможност да ги заплатим, но никой не се отказа, нито се оплака.

Основния проблем може би са неадаптираните учебни помагала и програми. Не знам дали в министерството в България си дават сметка, че децата тук изучават български език в извънучебно време, което всъщност се ограничава в един-единствен ден от седмицата. Това е крайно недостатъчно за усвояване на учебния материал, заложен в програмата на министерството за българските неделни училища в чужбина, имайки предвид и голямата разлика в нивото на децата.

Ако нещата се получават, то несъмнено е благодарение на безграничната самоотверженост и професионализъм на учителите ни.

Друг проблем е и намирането на адаптирани учебни помещения. Всяка година ние буквално се борим с кметството на Лион, за да ни отпуснат класни стаи в общинските училища, което осигурява отлични условия за работа на нашите деца.

– Научихме за изключителния начин, по който сте отбелязали в Лион Деня на славянската писменост. Традиция ли е честването на празници сред българската диаспора тук?
– Да, действително честването на двата големи български празника – 3 март и 24 май, се е превърнало в традиция. Началото е поставено от асоциация Echange Rh?ne-Alpes Bulgarie, която организира концерти с български групи и артисти. От две години насам в организирането на празника участват и новосъздалите се български асоциации, което позволява мобилизирането на огромен човешки ресурс и, естествено, спектаклите са все по-красиви и внушителни. От своя страна, българското училище организира традиционно коледно тържество, където се опитваме да възродим и запазим живи старовремските български традиции. В края на учебната година организираме също и голям пикник със спортни игри за децата.

– Разбрахме за гостуването на фолклорен ансамбъл от Хасково. Какви други са гости от България сте посрещали?
– Посрещали сме Поли Паскова, вокална група „Омайниче“- Пловдив, фолклорен ансамбъл „Мездра“, детски фолклорен ансамбъл „Звънче“ – Шумен.

– Какво е отношението на държавата Франция към българите в Лион?

– Французите по принцип са много толерантни и отворени към други култури. Мисля, че българската общност в Лион, представена от 4-те български асоциации, е много добре възприета. Канени сме да участваме в много събития и инициативи организирани от лионската община, а на нашите празници почти винаги има представители на местната власт, които се изказват с много топли чувства към общността ни.

Интервю на Яна ИВАНОВА