Доц. Бонев: Връщането на астрономията в училище ще повиши интереса към техническите науки

Доц. Таню Бонев е директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория. Обсерваторията на Рожен е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура – 12 млн. лв. през далечната 1981 г. Тя е и единствената астрономическа обсерватория в тази част на Югоизточна Европа.

Академика БГ/akademika.bg го потърси за разговор около състоянието на националната обсерватория в Рожен и по повод проведените наскоро студентски стажове тук.

– Доц. Бонев, колко учени работят на Рожен и с какво се занимават астрономите?

– Националната астрономическа обсерватория е изградена като неделима част от Института по астрономия към БАН. В института работят 80 души – не само учени, но и технически персонал, който поддържа телескопите и цялата инфраструктура на обсерваторията.

Астрономите се занимават с изследване на астрономическите обекти и явления. В нашия институт се работи в следните приоритетни направления: 1) Физика и еволюция на звезди, системи от звезди и екзопланети. 2) Малки тела в Слънчевата система и хелиофизика. 3) Галактики и космология и 4) Астроинформатика и виртуална обсерватория. Ако трябва да проследим последователността от дейности, с които се занимават учените, тя започва с една или няколко нощи получаване на данни за обектите, предмет на изследване. Следва обработка на данните, анализ, интерпретация, моделиране на наблюдаваните явления и процеси, писане на статия (предшествано от непрекъснато четене на статиите на колеги, работещи по сходна тематика), изпращане на статията в редакцията на някое от международните списания за професионална астрономия. След известно време процесът продължава с кореспонденция с рецензентите, ученият отговаря на забележките или аргументирано спори с рецензентите, защитавайки правилността на своите резултати. След още няколко седмици, понякога месеци, статията е приета за печат и процесът започва отначало – с нови обекти, нови идеи и нови въпроси. В науката е така – всеки намерен отговор на един въпрос поражда няколко нови въпроса.

За това с какво се занимават учените в НАО могат да се напишат романи, но нека спрем засега дотук.

– Кой отговаря за вашето финансиране и не се ли предвиждат достатъчно средства за съществуването ви? Последният път не достигаха 250 000 лв.

– Институтът по Астрономия с НАО е структурна единица на БАН и неговият бюджет е функция на бюджета на БАН. Големите проблеми започнаха, когато през 2010 г. бюджетът на БАН беше съкратен с около 30%. Приблизително с толкова беше съкратен и бюджетът на всички институти. Това са тези 250 000 лв, които споменахте. Пряко отговорно за съществуването ни е правителството, което решава средствата за наука. Ето защо се наложи и през 2010 г., и през 2012 г. да стигнем до най-високо ниво в управлението на държавата, за да осигурим необходимите средства за оцеляване на обсерваторията и на учените, които продължават да работят в нея, въпреки неприлично ниското заплащане за техния висококвалифициран труд.

– Отделянето ви от БАН ще улесни ли съществуването ви?

– Този въпрос не е на дневен ред. Целият път от идеята за обсерватория, до нейното построяване, въвеждане в експлоатация и успешното и функциониране повече от 30 години, е извървян от БАН. Сътрудници на БАН са допринесли във всички етапи на този процес.

По-скоро трябва да се мисли за развитието на БАН като национален център за изследвания. Ако искаме България да се развива успешно в бъдеще, да излезе от кризата, да стане по-богата, трябва да се заложи на развитие на науката. Вместо днешните 60 млн., които получава БАН, би трябвало за наука да се инвестират 600 млн., само тогава за страната ще има добро бъдеще. Политиците, които извършат такова чудо, ще останат в историята на страната. Планирайки такова финансиране, те биха могли да поставят условие и да кажат: от днес функциите на БАН ще изпълнява примерно Национален център за изследвания. Тогава не само Институтът по астрономия и обсерваторията, а и много други институти на БАН ще станат част от този Национален център за изследвания. За съжаление такива перспективи в нашата страна не се очертават. Така наречената „политическа класа” игнорира развитието на науката и образованието и по този начин обрича страната на бедност за години, може би за десетилетия, напред.

– Как се издържат обсерваториите в чужбина?

– Навсякъде в Европа те са на бюджетна издръжка, така както и всички останали инфраструктури, обслужващи фундаментални изследвания. Огромната разлика е в размера на тази издръжка. Неотдавна Астронет, организацията за стратегическо планиране на развитието на астрономията в Европа през следващите 2 десетилетия, публикува оценка за експлоатацията на един 2-метров телескоп. Тя е между 2 до 4 хиляди евро на нощ, което съответства на 1.4 до 2.8 млн. лева годишно. Ние експлоатираме освен един 2-метров телескоп, още 3 телескопа и цялата инфраструктура на НАО с около 300 хил. лева годишно.

– Разпознаваеми ли сме по света с астрономията?

– Вярно е, че българската астрономическа колегия има контакти и работи с колеги от почти всички европейски държави, а и от много държави извън Европа. Астрономията като всички науки има интернационален характер. Благодарение на тези контакти имаме възможност да използваме високотехнологични апаратури в други обсерватории, да разширяваме данните, получавани с телескопите на НАО, с данни от радиотелескопи, от космически телескопи, които регистрират електромагнитно лъчение в диапазони, недостъпни за наземните телескопи. Благодарение на това българските астрономи заедно със своите чуждестранни колеги получават много по-богата картина за обектите, които изследват и могат да дадат достоверно обяснение на наблюдаваните процеси и явления.

– По какви европроекти работите?

– Ще спомена само няколко от тях. Институтът по астрономия с НАО е регистриран в мрежата от телескопи, която търси планети около други звезди, така наречените екзопланети. Дейността на тази мрежа се координира от университета в Йена, Германия. В рамките на този проект бе открита за първи път трета планета в една от изследваните с телескопите на НАО екзопланетни системи. Участваме и в мрежата за проследяване на тела от Слънчевата система, които се очаква да бъдат открити от космическата мисия Gaia, проект на Европейската космическа агенция.

– Как си обяснявате факта, че през обсерваторията годишно преминават над 10 000 души?

– При нас винаги има на разположение астроном от екипа, отговарящ за запознаване на посетителите с телескопите, с дейността на астрономите, с най-интересните неща от съвременната астрономия. Пред посетителите се изнасят лекции в подкуполното пространство на 2-метровия телескоп. А вечер, когато метеорологичните условия позволяват, посетителите могат да наблюдават звездното небе над Родопите със специално оборудван за тази цел телескоп. Има интерес към астрономията, нейната история и нейните съвременни достижения. От друга страна интересът е и към самата Национална астрономическа обсерватория, единствена за България, към нейната инфраструктура и по-специално към 2-метровия телескоп, най-големия редовно функциониращ и даващ научна продукция телескоп в тази част на Европа.

– Къде у нас се изучава астрономия и какъв е шансът за реализация с този вид образование у нас?

– За съжаление астрономията отпадна като отделен предмет в средното образование. Има един модул от няколко часа в учебните програми на предмета „физика и астрономия” за седми клас и нищо повече. Това наистина е много жалко, тъй като астрономията е интердисциплинарна наука, в която намират приложение познанията на физиката, химията, математиката, все повече и на биологията. Ако добавим и уникалните инженерни решения, които изисква построяването на един съвременен телескоп и на инструментите към него, ще видим че астрономията наистина е всеобхватна. Една добре обмислена учебна програма по астрономия за последните класове на средното училище би привлякла много млади хора към продължаване на образованието в областта на природо-научните и на техническите науки, нещо което е крайно необходимо за развитието на страната.

Във висшето образование у нас астрономия се изучава на две места – в Софийския и в Шуменския университет. Шансовете на завършилите студенти за реализация у нас са работа в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория, работа в народните обсерватории и планетариумите или академична реализация в университетите. Шансовете за реализация в чужбина са големи, свободни позиции в обсерватории, институти и университети се обявяват непрекъснато, на всички нива и специалности – студенти, докторанти, постдокторанти, инженери, програмисти. Но и конкуренцията за тези места е жестока, статистиките показват, че за една наистина добра позиция кандидатстват понякога по 100 и повече души.

– Какви научни срещи или стажове се провеждат в обсерваторията?

– Всяка година студентите от Софийски университет и от Шуменски университет провеждат своите практически упражнения при нас. Те се ръководят от своите доценти и асистенти, а ние предоставяме инфраструктура на обсерваторията, телескопи, компютърен клас със специализиран софтуер за обработка и анализ на астрономически изображения, интернет и покрив над главата. Летните месеци се провеждат школи на народните обсерватории и планетариумите, тук се събират последователно кръжочниците по астрономия от Смолян, Варна, Хасково. Димитровград.

Интервю на Яна ИВАНОВА