Проф. Митев: България няма консенсусна позиция за членството на Македония в ЕС

Проф. д-р ист. н. Трендафил Митев е преподавател във Факултета по международна икономика и политика при УНСС – София. Специализирал неколкократно в Русия, САЩ, Полша и др. Председател на Македонския научен институт – София и главен редактор на сп. „Македонски преглед”. Автор на 15 монографии и над 150 научни студии и статии, публикувани у нас и в чужбина. Водещ специалист по българска история, история на българската емиграция в Новия свят и на националноосвободителното движение след 1878 г. С трудове, разпространени в над 6 библиотеки по целия свят.
Академика БГ/akademika.bg го потърси заради официалната подкрепа, която получи Македония от България за членството на съседите ни в ЕС и НАТО.

– Проф. Митев, преди месец премиерът Орешарски обяви, че България подкрепя Македония за членство в ЕС. Не е ли редно подобни решения да се гласуват първо в Народното събрание и да подлежат на обществено обсъждане?

– Да, напълно права сте. Редно е! Точно такава позиция изрази и Македонският научен институт в София в последното си изложение по въпроса, от началото на юли 2013 г., изпратено до министъра на външните работи Кристиян Вигенин. Ние препоръчахме правителството да внесе, а Народното събрание да приеме една кратка, но ясна декларация, в която да се фиксират основните въпроси, без чието изясняване в договора за добросъседство не би могло да се гарантират трайно националните интереси на България и да се осигури ползотворност в двустранните ни отношения с Р. Македония. Така да стане пределно ясно и за българските правителства днес и в бъдеще, и за управляващите в Скопие, и за Европейската комисия в Брюксел, че без изписването на тези въпроси в договора България няма да подкрепи приемането на Р. Македония в ЕС.
– Защо Орешарски побърза да даде „благословията“ си?
– Не разполагаме с официална правителствена информация за конкретния повод, но струва ми се, че в случая роля играят няколко важни обективни и субективни обстоятелства. На първо място това е липсата на ясна, консенсусна позиция на българската страна, която да е приета и регламентирана недвусмислено от Народното събрание. Поради това отделните партии на власт могат да проявяват своеобразно „творчество” в тази външнополитическа сфера. Със сигурност от значение е и вътрешнополитическата нестабилност на сегашното коалиционно правителство в София и необходимостта на този фон да се реализират някакви „позитивни” стъпки в неговата политика. Не бива да се подценява ни най-малко и умелото поведение на македонския премиер Груевски. Едва ли е случайно, че той поиска срещата в Кюстендил именно в кулминационната фаза от антиправителствените протести в София. Този човек е на власт в Скопие вече втори мандат и натрупа не малък опит в практическата реализация на неомакедонистката политика на настъплението. Така че той се стреми да използва затрудненията на българската страна, за да получава някакви отстъпки. Нищо чудно, ако е налице и някакъв натиск от страна на Брюксел. Да не забравяме, че там има комисар по евроразширението и той би искал да отбелязва нови и нови успехи на своята политика. Съществуват основания да се предполага, че с подобни мекушави позиции управляващите в България днес искат да демонстрират една криворазбрана „диалогичност”, че не желаят да се създава лошо впечатление сред общественото мнение в Р. Македония.
Официалната българска позиция не може и не трябва да е плод на конюнктурни фактори и съображения. Тя трябва добре да осмисля перспективата, с оглед бъдещето на нашата държава и народ.
– Кои са плюсовете и минусите на българската подкрепа за Македония?
– Напълно нормално е България да подкрепя приемането на Р. Македония в ЕС, защото ние сме съседни, православни държави, с общ исторически корен. При евентуалното приемане и на тази държава в ЕС ще се увеличи тежестта на православната цивилизация в Евросъюза; ще се разшири употребата на кирилицата в писмените комуникации; ще паднат границите и всички препятствия свързани с пътуванията между София и Скопие; ще се създаде едно по-хомогенно българско културно пространство; ще се разширят икономическите процеси; ще стане невъзможен езикът на омразата, защото договорите, свързани с еврочленството, предвиждат изрични ограничения и в тази област. Но трябва ясно да се каже: да, предимствата са много, но те могат да станат реалност, само ако преди това се изясни недвусмислено и базата на нашите добросъседски отношения. Признаването на общия исторически корен с нищо не би подронило авторитета и достойнството на народа в Р. Македония. А ще намали подозренията за неискреност и опасности, които могат да се изфабрикуват в бъдеще срещу България. Докато това не стане, българската страна не трябва да казва своето окончателно „да” за приемането на Р. Македония в ЕС. За народите и държавите от Западна Европа въпросите, които тровят днес нашите двустранни отношения отдавна са забравена страница от историята и те не биха искали да създаваме проблеми на самия ЕС, с едни недоизяснени отношения между София и Скопие.
– Има ли време да поставим свои условия към македонците – за повече коректност по отношение на българската история и за признаване на общия български корен?
– Никога не е късно да се казва истината и да се защитава правдата! Това, което обсъждаме сега, е казвано ясно и недвусмислено от страна на българската наука многократно и отдавна. Следователно в Скопие са запознати с нашите основни тези. Българската страна просто трябва да не отстъпва от тях. В края на краищата не България, а Р. Македония е тази страна, която се стреми към членството в ЕС. Следователно тя е длъжна да се съобрази с основната част от българските условия, защото те са базирани само и единствено върху обективната истина.

Никой в нашата страна няма намерение да диктува на днешните генерации в Р. Македония какви са и какви трябва да бъдат. Но управляващите в Скопие да бъдат любезни да признаят историческата истина такава, каква я знае цялата световна наука. Ако българската дипломация допусне и Р. Македония да наложи своята стратегия в двустранните ни отношения, България ще загуби не само една стратегическа позиция – тя ще се самоподцени жестоко! Ще унижи достойнството на нашия народ и ще допусне, той да се превърне в обект за подигравки от страна на най-големите фалшификатори на историческата истина, с които Европа се запозна през втората половина на ХХ век. Защото неомакедонистите в Скопие са прекарали „великата дипломатическа школа” на Й. Б. Тито, чиито основен принцип е настъпление, пак настъпление и само настъпление в областта на националния интерес.

Интервю на Яна ИВАНОВА