БАН иска дискусия за промените в Закона за вероизповеданията

7 август, 2013 07:12 | Денят, Наука | Няма коментари

БАН иска дискусия за промените в Закона за вероизповеданията

БАН реагира с фициална позиция на готвените промени в Закона за вероизповеданията за връщане на храмове, манастири, джамии на Българската православна църква и на Главното мюфтийство дори когато са паметници на културата, взривиха научните среди.  Публикуваме пълния текст на отвореното писмо на акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН, до шефа на Народното събрание Михаил Миков, който е един от вносителите на промените.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИКОВ,

 По повод внесения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40  в 42-то Народно събрание, от Михаил Миков и група народни представители на 16.07.2013 г. и отчитайки неговата особена обществена значимост, Българската академия на науките, като призната национална автономна организация за наука, чиято дейност се ръководи в съответствие и в полза на общочовешките ценности, националните интереси и цели, бихме искали да заявим и представим на Вашето внимание становище ни.

Българската академия на науките уважава намерението на вносителите на законопроекта да търсят нормативно уреждане на въпросите, свързани с правото на собственост на регистрираните в страната вероизповедания и на Българската православна църква – Българска патриаршия.

Категорично обаче считаме, че е необходимо така предложените разпоредби в §1, чл.21, ал.3, §3, т.6 и 7, §4, §6 и §7 да бъдат не само прецизирани и съобразени със Закона за културното наследство, водени от общата конституционна рамка, че държавата се грижи за опазването на националното историческо и културно наследство, но и поставени на едно по широко обществено обсъждане, с участието и на  доказани специалисти и експерти.

Не бихме могли да не изразим своите опасения, че така предложената разпоредба на чл.21 ал. 3 и §4 от Закона за вероизповеданията би довела до множество проблеми по собствеността и би възпрепятствала решаването на тези, които са заявени от вносителите в мотивите към законопроекта.

Предложените правни норми, не само будят сериозни юридически възражения, но е и наложително да се направи задълбочен анализ на възможните житейски и правни хипотези.

Предложеният критерий „предназначени за богослужебна дейност” спрямо сгради, чиято собственост, вносителите предлагат да преминат в полза на регистрирано вероизповедание или на Българската православна църква е не само твърде обхватен, но и юридически непрецизен от гледна точка и на Закона за собствеността, и на Закона за културното наследство. Критерият „предназначение” не може да послужи, като титул за собственост, както и не би могло да се игнорират фактите, че съществуват множество „молитвени домове” паметници на културата от национално значение, които отдавна са изгубили своето предназначение на място за богослужебни дейности и обреди и към част от тях са музеи, галерии и др.

Трябва да засегнем и въпроса, че законодателят не предвижда отговор в този законопроект относно съдбата на националното културно наследство и ценности, като Голямата базилика или Дворцовата църква в Плиска, или манастирите от раннохристиянската епоха и средновековието в и около Велики Преслав, Варна, средновековните църкви в Несебър (паметник на световното наследство), Скалните обители при с. Иваново (световно наследство), църквата “Св. 40 мъченици”, Земенския манастир, църквата в с. Добърско, Боянската църква и др., които се нуждаят и от специални грижи на реставратори, консерватори и музейни работници.

Остава неразрешен и въпросът, свързан с движимите ценности на културното ни наследство, които са спасени и съхранявани в музеите, или такива които представляват научно откритие, обикновено финансирано от държавата и, които по силата на Закона за културното наследство са част от фондовете на музейните институции.  В този контекст например не намираме законодателен отговор , какво ще бъде основанието, откритата при разкопки и реставрирана керамична икона на Св.Тодор от Пантлейна, известна на целия свят, да премине в църковна собственост.

Смяната на собствеността на религиозни паметници с национално и световно значение може да бъде пагубна за тяхното опазвание и за съхранение на артефактите в тях. Най-ярка илюстрация за подобна разруха може да се наблюдава в Рилския манастир, който е превърнат за периода 1961-1991 г. в Национален музей, а после върнат на БПЦ, в резултат на което икони, утвар, фрагменти от стенописи, старопечатни книги и ръкописи изчезват и се похабяват, заради липса на грижи по тяхното опазване. Нерадостна е подобната съдба на Агушевия конак в с. Могилица, Смолянско, който бе реституиран от наследниците на Агуш ага през 1990 г. и в момента е не само недостъпен за туристи и специалисти, а и се разрушава, поради безстопанствено отношение по неговото поддържане и обзавеждане.

Наскоро откритият в Стара Загора музей на религиите, помещаващ се в реставрирана джамия, която е наследила църква и тракийско светилище – на коя общност по смисъла на този законопроект следва да се определи в собственост?    Подобен е казусът с Байракли джамия в Самоков, която е паметник на културата за мюсюлманите в България, но е зографисана и строена от майстори-християни.

Не можем да си представим и преместването на Националния археологически институт с музей към БАН, за да се възстанови мюсюлманското богослужение в бившата Буюк джамия от XV в., което не се случва дори със сложната история на храма “Св. София” в Истанбул, въпреки подобните планове на правителството на Р Турция.

Могат да бъдат изведени още много примери, от исторически, културен и правен аспект, които ще трябва законодателят да предвиди и съобрази.

Съгласно практиката на Конституционния съд в Република България, правото на собственост по отношение на културни движими и недвижими ценности не може да се третира, както е в общия случай, тъй като е свързано с реализация на културните права на всеки гражданин и тяхното гарантиране чрез упражняване на публичноправното задължение на държавата да опазва културното наследство.

Правото на участие в културния, социалния и икономическия живот, както и в обществените дейности е общо конституционно право на всяко лице -български гражданин или чужденец

Вярвам, че Вие като председател на българския парламент, и като един от вносителите на тази законодателна инициатива ще поставите на сериозен и задълбочен анализ и въпросът свързан със статута на храмовете, манастирите и молитвените домове, в които вече не се извършва богослужебна дейност, които са музеи или филиали и отдели към музеи, тези, които са недвижими археологически културни ценности и такива, за които има документи за публична държавна или публична общинска собственост.

Като представляващ и председател на Българската академия на науките изразявам своята и на колегите убеденост, че този законопроект, преди разглеждането му в пленарна зала ще намери отражение в едно по-широко обществено обсъждане с участието на специалисти и експерти, и законодателят ще намери и приеме един регулаторен механизъм за разрешаване на възникналите въпроси, в съответствие с основните конституционни принципи, които гарантират правата на всички заинтересовани страни, запазвайки националното историческо и културно наследство.

Приемете израза на най-добрите ми благопожелания!“, завършва писмото акад. Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките.

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата