Юрий Граматик: Няма дългосрочна стратегия за българските училища в чужбина

Юрий Граматик е президент на Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна”. В началото на август стана ясно, че български младежи от Украйна и Молдова отново се събират заедно на среща „Есть контакт 2013“ в украинското село Богатое . Това беше повод Академика БГ/akademika.bg да потърси Юрий Граматик, за да разбере повече за бесарабските българи и за дейността на организацията, чрез която празнуват българските национални празници.

– Г-н Граматик, представете вашата организация и в какво се състои работата й по отношение на хората с български корени?

– Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“ е учредена през 2007 г. в Одеса. Една от основни й задачи е съдействие за реализация на законите на Украйна за защита на правата и свобода на националните малцинства. Работим също така върху възраждането, запазването и развитието на български език, литература, история, култура, традиции на българския народ. В тази насока работим от 2008 г. В градовете Одеса, Иличевск, Измаил и Болград функционират филиали на Българския културно-просветен център „Аз, Буки, Веди“. Всяка година там се обучават над 200 българчета. Спомагаме редица културни центрове и български организации. Съдействаме за развитието на дружески и делови взаимоотношения между Украйна и България.

– Какви са целите на лятна среща на бесарабските българи „Есть контакт”? Какъв е интересът към форума?

– Целта е да съберат заедно родолюбиви български младежи от Бесарабия, които в момента по една или друга причина не живеят в родните места. Завършвайки училището, голям брой млади хора следват във висши учебни заведения, които се намират в големите градове. Установявайки се там, те започват нов живот, като откриват възможности за реализация. Това е добре, от една страна, а от друга, се губи връзка с родното място. Обикновено посещението на бащината къща е по големите празници. Организирайки тази среща, ние отново ги връщаме в родните места. Форматът на срещата има свободен характер. Програмата включва запознанство и общуване, интелектуални игри, спортни състезания, готварски конкурси.

– Защо се провежда в Богатое?

– По време на Срещата на бесарабските българи отборите са разделени по райони. Те се състезават по между си, като представят културна програма. Победителят е следващият организатор на „Есть Контакт“. Миналата година отборът от Измаилски район бе победител, и затова изборът тази година е село Богатое (Долукьой), Измаилски район. „Есть контакт – 2014“ ще се проведе в Арцизски район, младите българи оттам станаха сега финалисти. В този район имаме няколко български села. По-късно ще се определи в кое населено място ще се проведе.

– Разкажете нещо за атмосферата на срещата.

– Това трябва да се види, усети и изживее. По-голямата част от участниците бяха с български национални носии. Тези, които нямаха, носеха фанелки или шапки с българска символика. Имаше български знамена. Навсякъде звучеше българска реч. Всеки участник бе посрещнат с чаша българско вино и баница. Подготвяха се български ястия. Имаше много танци, музика и песни. Въздухът беше български. Но пак искам да кажа, че за да усетиш тази българска атмосфера, то в нея трябва да се потопиш.

– Откъде участниците имат български носии?

– Някои носеха своя лична, ръчно изработена от бабите им, а други взеха от местните танцови или вокални формации. Такива колективи има във всяко българско село и българска общност в по-големите градове. За съжаление не всеки участник имаше възможност да донесе национална носия. Но за следващата година ще се постараем всеки един поканен да бъде част от „българската палитра“ на националните носии.

– Смятате ли, че българската държава се грижи достатъчно добре за българите зад граница и какво още бихте искали да се направи?

– Българската държава има редица програми по работа с българите в чужбина. Една от тях е „Български език и култура зад граница“. Вече няколко поредни години редица училища получават финансова подкрепа от България. А това стимулира увеличаването на броя на неделните училища зад граница. Тук няма реален контрол дали едно новосъздадено училище работи или не. Според мен трябва да има различен подход към училищата във всяка една страна. Ако се разглеждат българските общности зад граница, то има такива, които са формирани поради икономическата миграция. Повечето от тях са български граждани и връзката с България не е изгубена. Обаче има общности, които са формирани исторически. Всяка страна по-отделно изпитва редица проблеми. Примерно в Сърбия, Румъния, Гърция и Македония местните власти не спомагат на българската общност, а се опитват да попречат на развитието й. Макар че географски те са най-близко до България, но при повдигане на някои въпроси, в решаването на които те очакват подкрепа от българската държава, те се чувстват много далеч. Не виждам конкретна стратегия или дългосрочен план в действията от българска страна.

– Имате интересна фамилия – откъде идва?

– Според семейната легенда произходът на фамилията ни идва от един от последователите на Кирил и Методий. Той е бил представител на белите монаси (те не са приемали обет на безбрачие). Занимавали са се с популяризация на кирилицата в България и в другите славянски държави.

Интервю на Яна ИВАНОВА