Доц. Гурова: Чрез Нощта на учените искаме да подобрим представата за учените

26 септември, 2013 16:02 | Гост, Денят, Наука | Няма коментари

Доц. Гурова: Чрез  Нощта на учените искаме да подобрим представата за учените

Доц. д-р Елисавета Гурова e преподавател по Управление на знания в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и в Нов Български Университет. Тя е национално контактно лице по програма „Хора“ на Седма рамкова програма и консултант по писане на европейски проекти. Основен инициатор на Нощта на учените в България. АкадемикаБГ я потърси по повод на осмото издание на Нощта в България, което ще се проведе на 27-ми септември

– Доц. Гурова, как се развива Нощта на учените през тези девет години?

– През 2005 година Нощ на учените се провежда за първи път в много градове в Европа. От 2006 Европейската комисия стартира ежегоден конкурс по програма ‘Хора’ на Седма рамкова програма за финансиране на това събитие. Това е и първата година, когато се формира консорциум от университети в страната, които организират през последния петък на септември Нощ на учените в своя град или регион. В България всяка година се избират актуални теми, на които да е посветено събитието – информационни технологии, археология, екология, физика и др. Тематиката определя кои учени и научни постижения да бъдат представени, какви кабинетите по любопитство да се организират, както и конкурси за млади таланти.

– По какво ще се различава тазгодишното издание от предходните?

– Акцентът през 2013 година не е върху една конкретна научна област, а върху т.нар. ‘триъгълник на знанието’. Целта е да се обърне внимание на връзката между наука, иновации и образование, които в своето единство движат спиралата на знанията и прогреса: новите знания са в основата на създаваните иновации – нови технологии, продукти или услуги, които след това се разпространяват и изучават. Затова през 2013 се организира панаир на иновации наред с традиционните музикални и артистични изпълнения на учени. За първи път организираме събитието на открито в София – на сцена и в шатри пред НДК като се надяваме така да привлечем много по-голяма аудитория.

Друга особеност е, че общинските власти започнаха да припознават събитието и да се включват в него по различни начини. В рекламата на Нощта на учените в София и Русе се обръща внимание и на кандидатурите на двата града през 2019 година. За първи път през 2013 работим официално с Британски съвет за съвместно комуникиране на наука и се надявам през следващите години да се задълбочи и разшири партньорството ни.

– Какво е най-голямото предизвикателство пред Вас, когато водите преговори за финансиране с Европейската комисия?

– Не бих казала, че има предизвикателство при преговорите. Преди години имаше два български проекта и от ЕК поискаха да ги обединим, което беше наистина предизвикателство. Оттогава съвместно подаваме проектни предложения. Правилата в ЕК са много ясни и прозрачни, не се променят, ползват се електронни системи и за подаване на проекти, и в процеса на преговорите. Там няма изненади, а дори е приятно да се работи, за разлика от тежката бюрокрация по Оперативните програми в България.

Може да се спомене като предизвикателство само необходимостта всяка година да се редуцира проектния бюджет, но това също не създава много затруднения.

– Имате ли наблюдение от Нощ на учените в други части на Европа и по какво се различава от нашите издания?

– През 2005 бях на първата Нощ на учените в Солун. Бях впечатлена от масовото участие на гражданите. Причина за това беше мястото на провеждане – в огромен център извън Солун – с кинозала, обсерватория и много площ за щандове… Такова място в София нямаме.

– Кои са най-важните цели, които си поставяте като организатор?

– Целта ни е да подобрим представата в обществото за учените и важната роля на науката за развитието на обществото и икономиката. Друга важна цел е да запознаем младите с възможностите за научна кариера и интересните възможности, които предлага научната работа. За съжаление, условията в страната поставят на изпитание всеки, посветил се на тази професия, и е трудно да се мотивират младите хора с тези ниски заплати, ограничения в технологиите и достъпа до световните знания.

Въпросите зададе Косара Белниколова

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата