БАН представи проект за национални цели пред българите

Видни академици и учени от БАН представиха „Възгледи за основните национални цели“. Председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров представи три основни цели: за духовното развитие на единната българска нация, за създаване на условия за високо благосъстояние на българите и сключване на нов обществен договор за силна правова държава.

По първия приоритет своята позиция представи акад. Благовест Сендов. „Най-ясната черта за национална принадлежност е националната култура. Българската култура е лицето на българската нация и тя може да се развива само, ако нацията върви напред. От изключително значение е образованието да засили възпитанието. То може да се даде само от хора с авторитет. Авторитетът на учителя у нас е силно понижен и ние трябва да направим така, че да го възобновим“– каза акад. Сендов
Вторият значим проблем според акад. Сендов е забавеното развитие на новите информационни технологии в България. По този повод той съобщи, че БАН има идея за създаване на специален институт, с цел добро образование в новия информационен век.
По темата за духовното развитие акад. Пламен Карталов сподели:
„Днешната среща има огромно значение, защото искаме да попитаме как България ще остане във вечността. Във Възраждането много български будители и просветители са оставили следа. Ние призвани ли сме, признати ли сме в Европа, за която толкова сме помогнали след войните? Има ли самочувствие днес българинът и чувства ли се равен на останалите нации? Такива въпроси си задаваме днес и БАН иска да разтърси България с поставянето им“.
Акад. Георги Марков припомни защо точно учените се заемат с създаването на общи национални цели. Той цитира думите на първия Председател на БАН проф. Марин Дринов: „Преди да се борим за политическо освобождение трябва да се борим за народно просвещение.“ Акад. Марков подчерта безспорния факт, че всички председатели на БАН и учени от Академията, от създаването й, са подпомагали развитието на българската държава и държавност – Иван Е. Гешов, Любомир Милетич, акад. Ангел Балевски и др.
„За съжаление днес липсва национална доктрина, работи се на парче – мандат след мандат“, отбеляза акад. Марков.
Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров обясни как може да бъде постигната втората цел – създаването на условия за високо благосъстояние на българите.
„ Необходими са ни продукти с висока принадена стойност и нови работни места. Считам, че е важно да развием екологично земеделие при устойчиво управление на природните ресурси. Нашият климат дава прекрасна база за производство. Бяха направени грешки през последните години – хората бяха прогонени от селата, забравени бяха българските сортове, българските породи животни. Нуждаем се от едно много добро осмисляне на това как може да използваме ефективно всичко, което ни е дала природата. Туризмът да се превърне в индустрия, свързваща съпътстващите отрасли и производства. Всички тези чудни билки, кални бани, разни минерали – от тях може да се направи една много добра индустрия“ – заяви акад. Воденичаров. Той акцентира и върху значението на новите технологии – информационните, в научната сфера, в производството на техника и в медицината.
Акад. Дамян Дамянов, зам.-председател на БАН, говори за науката като основен фактор за растеж. „БВП на България достигна дотам, че той се създава от 62% от услугите, 32% от промишлеността и 6% от останалите неща. Тази статистика не може да не ни накара да погледнем накъде върви страната ни. Ние трябва да се съсредоточим върху определен брой проблеми, които да решим. Целесъобразно е да насочим внимание към IT-технологиите, биотехнологиите, ВЕИ и енергоспестяващите материали, наноматериалите и нанотехнологиите.“
Акад. Дамянов подчерта още, че Българската академия на науките може да бъде полезна и с препоръки, експертни позиции, за външни и вътрешни пазари и учените очакват възлагането им от страна на държавата, за да се ползва ресурсът, с който разполага Академията.“
Доц. д-р Маргарит Ганев от БАН постави акцент върху актуалната и много дискутирана тема – промените в Конституцията. Той направи историческа справка за измененията направени до момента и сподели необходимостта от сериозна конституционна реформа.
„Поставяме си две задачи. Първата е – осъществяване на неотложни конституционни промени чрез механизмите на обикновено Народно събрание и иницииране на обществено обсъждане, с оглед създаване конституционен модел, който гарантира реалното синхронизиране на взаимоотношенията между отделните власти и подобряване управлението на централно и местно равнище под пряк граждански контрол. Втората цел е постигане на по-добре структурирана, прозрачна и ефективна съдебна система с оглед предотвратяване на корупционните практики”, обясни доц. д-р Ганев.
Доц. Ганев подчерта, че трябва да имаме по-ефективна и прозрачна съдебна система и да работим под общия девиз: „За силна правова държава!“