Димитрова: Борим младежката безработица с облекчения за бизнеса

Елка Димитрова е директор на дирекция „Политики на пазара на труда” към Министерството на труда и социалната политика. Тя е доктор по икономика. Разработва и координира провеждането на държавната политика в областта на пазара на труда, защитата на националния пазар на труда, обучението на работната сила и интеграцията на неравнопоставените групи на пазара на труда.

Академика БГ/akademika.bg я потърси по повод тревожното състояние на младежката безработица в България и изходите за решението на проблема.

– Г-жо Димитрова, какво е реалното положение с младежката безработица у нас?

– По данни на НСИ броят на безработните младежи на възраст 15-24 г. през второто тримесечие на 2013 г. е 65 900, а коефициентът на младежка безработица за същата възрастова група е 28.7%. По данни на Агенцията по заетостта броят на регистрираните в Бюрата по труда безработни младежи до 29 г. през юли 2013 г. е 72 166 души, а на безработните младежи до 24 г. е 34 412 души. По данни на Евростат за юли процентът на младите безработни в България е 25.1% при средна стойност за ЕС-28 за същия месец 23.4%. С по-високо равнище на младежката безработицата от България са 11 държави-членки, сред които с най-високи стойности са: Гърция (с 62.9% за месец май), Испания (с 56.1%), Хърватия (55.4% за месец юни), Италия (39.5%), Кипър (37.9% за месец юни), Португалия (37.4%) и Словакия (с 34.6%). С най-ниско равнище на младежка безработица в ЕС са Германия със 7.7% и Австрия с 9.2% през юли 2013 г.

– Какво се прави за заетостта на младите хора у нас?

– Прилагат се политики, включващи предоставянето на пакет от услуги, като информиране, консултиране, ограмотяване, обучение и заетост, съобразени с индивидуалните потребности на отделните лица. За всяко лице се изготвя план за действие, в който се отчитат индивидуалните характеристики и възможности на лицето.

Продължава реализацията и на програми и мерки за младежи, които са доказали своята ефективност. На работодатели, които разкриват работни места за наемане на безработни младежи до 29-годишна възраст, се предоставят субсидии за трудови възнаграждения на наетите младежи, както и разходите за социални осигуровки за сметка на работодателя. За първите седем месеца на 2013 г. по мерките насърчаващи работодателите за наемат младежи работа са започнали почти 3000 младежи, а по програми за заетост работа са започнали почти 6000 младежи. По схема „Старт в администрацията” работа са започнали 235 младежи. Над 2200 са обявените работни места за стажанти в централните ведомства, областни и общински администрация по програма „Старт на кариерата“.

В края на юли Народното събрание одобри три нови мерки за насърчаване работодателите да наемат безработни младежите до 29-годишна възраст. Освен това в проекта на новата оперативна програма за развитие на човешките ресурси се поставя силен акцент върху подкрепата за мерки за намаляване на младежката безработица чрез квалификация, включване в заетост и мерки за стартиране на самостоятелна стопанска дейност от младежи.

– Очаква се крупна сума от Европа – 100 млн. евро, за следващия периода 2014-2020 г. с адресат младите хора. Кога ще стане ясно за какво точно ще бъдат похарчени и колко млади хора ще обслужат?

– В отговор на проблемите с високата младежка безработица не само в страната ни, но и на ниво ЕС, още през април т.г. Съветът на ЕС прие препоръка за създаване на Гаранция за младежта. Съгласно препоръката, държавите-членки следва да гарантират, че всички млади хора на възраст под 25 години получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование.

През юни Европейската комисия (ЕК) допълни препоръката, като конкретизира ангажимент за всички държави-членки, с региони с равнище на младежка безработица над 25% да разработят план за изпълнение на Гаранцията за младежта, който да представят в ЕК през октомври 2013г.

Съгласно Инициативата за младежка заетост (Youth Employment Initiative), в периода 2014 – 2020 г. Гаранцията за младежта ще се финансира с общ бюджет от 6 млрд. евро – 3 млрд. по линия на ЕСФ и 3 млрд. от специален бюджетен ред на ЕК. На практика, средствата в България ще се изразходват по реда на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г.

Гаранцията за младежта следва да бъде предоставена на младите хора при регистрирането им в службата по заетостта, а за неработещите, неучещите и необучаващите се младежи, които не са регистрирани в бюрата по труда, държавите-членки следва да определят съответния отправен момент за нейното предоставяне в рамките на същия четиримесечен срок. В България, като отправна точка за прилагането на Гаранцията ще бъде регистрирането на младите хора в бюрата по труда, което е условие за финансиране на мерките, но работата с тях ще започва преди самото регистриране посредством информиране и консултиране, т.е. ще се стартира с процеса на активиране.

България ще прилага Гаранцията за младежта от началото на 2014г. – МТСП ще изпълнява препоръката на ЕС за Гаранцията за младежта посредством Национален план за изпълнение на Гаранцията за младежта в България. Планът ще се изпълнява в сътрудничество с всички институции и организации, ангажирани с младежка политика – Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта, организации на работодателите и работниците и служителите, младежки организации.

За разработването на Националния план през юли т.г. бе сформирана междуведомствена работна група в състава на която са представени всички ресорни министерства, техни агенции, представители от национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, както и на НСИ.

Интервю на Яна ИВАНОВА