Филипа Балдева: Социалният театър сочи изход от проблемите ни

Филипа Балдева е завършила актьорско майсторство в НАТФИЗ през 1997 г. в класа Енчо Халачев. Няколко години играе в драматичния театър „Никола Вапцаров”– Благоевград, а от 2010 г. – в столичния Театър „Възраждане”. Снима се в няколко български сериала, както и във филмите „Революция Z“, „Под прикритие“ 2 и 3, „Столичани повече“, „Кантора Митрани“ и др. Има награда за женска роля от Фестивала “Театрални празници – Благоевград”.

Академика БГ/akademika.bg я потърси по повод нейното участие с трупата на Театър „Възраждане” на фестивала в Созопол, както и за да научим нещо повече за европейския проект „Караван – пътуващи артисти, отново с участието на Филипа Балдева.

– Г-жо Балдева, Театър „Възраждане” се включи във фестивала на изкуствата „Аполония” с една вече доказано добра пиеса и един дебют. Разкажете нещо повече за тях.

– Представихме „Последната тайна на Фреди Меркури” на режисьора Съни Сънински и драматурга Ирина Гигова, която се играе с голям успех от Нова година в Театър „Възраждане”. Спектакълът с участието на Свежен Младенов и Анатоли Лазаров – и двамата в ролята на култовия фронтмен на „Куин”, с Георги Златарев в ролята на Нуреев, Мариана Жикич като любимата на певеца и ние с Яна Кузова събра овациите и на читалищната сцена в Созопол.

– Как мина премиерата на „Пробуждане в лятна нощ”?

– Прекрасно. Спектакълът е част от международния европейски проект „Караван – пътуващи артисти“. Играе се на открито и вече беше представен предпремиерно пред Народния театър в София. Инициативата е свързана с представянето на редица социални теми. Участват колеги от Италия, които избраха да представят проблема с безработицата; от Испания, където заложиха на темата за малцинствата; и от Дания – те се спряха на въпросите около икономиката, консуматорското общество и банановата република. Ние поехме щафетата от датчаните и представяме темата за домашното насилие върху жената, как то рефлектира върху децата и как се мултиплицира и продължава. Справихме се.

– Какъв е сюжетът?

– Пет деца (актьорите Георги Златарев, Боян Младенов, Лиляна Шомова, Свежен Младенов и аз) играят заедно, пресъздавайки сцени от любими филми и комикси. Когато решават да играят на „семейство“, започват да вплитат в играта и своите истински семейни истории. Представяме истински истории на жени, жертва на домашно насилие. Проблемът се ражда в ранна детска възраст, след това минава през съдбата на жените, които трябва сами да открият сили в себе си, за да се измъкнат от тази клопка, защото иначе това рефлектира върху детето. Насилената жена не може да бъде пълноценен родител. При подготовката с материалите се сблъскахме с такива жени. Със спектакъла ще покажем съществуването на този проблем и хората, които го разпознаят като част от живота си, ще разберат, че трябва да се справят сами със свои сила. Насилието често оставя затворено вкъщи и жертвите се притесняват да споделят проблемите си . След пиесата те ще разберат, че трябва да намерят изход от ситуацията, като съберат сили да застанат срещу този проблем.

– Какво ви даде участието в този спектакъл?

– Щастлива съм, че съм част от този проект. Това изкуство, тип „социален театър”, не е познато у нас, въпреки че е популярно в Европа. Затова и ние, актьорите, се учим на нещо съвсем различно. Аудиторията, която ще присъства на откритите ни спектакли, също ще види нещо нетрадиционно.

– След „Аполония” накъде?

– Довечера сме в Пловдив, на 6 септември в София. По-късно предстоят три представления в Сърбия, едно – в Хърватска, едно – в Босна и Херцеговина, две – в Словакия и три – в Италия. Евротурнето на Театър „Възраждане“ ще приключи на 8 октомври. Навсякъде представлението се играе безплатно, на открито върху платформата на специален камион-сцена.

– Какво да очакваме от вас в Театър „Възраждане”?

– На 8 октомври, като се върна от турнето, ще се сблъскам с текста на ново заглавие. Ще ви кажа само, че е интересно.

– Ролята мечта за вас.

– Не мечтая, защото не зная дали ще се случи. Всяка роля за мен е предизвикателство – дори да не се виждам в този образ, някой (режисьорът например) е решил, че това мога да бъда аз. Това е интересно и прекрасно изживяване. Така човек открива за себе си неща, за които дори не е подозирал, че съществуват.

Интервю на Яна ИВАНОВА