17.5% от младежите биха живели по времето на Живков

20 септември, 2013 13:05 | Денят | Няма коментари

17.5% от младежите биха живели по времето на Живков

17.5% от българските младежи между 15 и 35 биха живели по времето на Тодор Живков; 14.1 на сто определят управлението на България от 1944 до 1989 г. като „по-скоро демократично“; а 65.7%, свързват Желязната завеса с „нищо конкретно.”. Това показват резултатите от изследването на НЦИОМ сред 1100 млади хора между 15 и 35 години в цялата страна, проведено в периода 7 – 19 юни 2013 г.

По-малко от половината – 45.9% са посочили всички страни, с които България граничи, а 30.8 на сто не знаят къде се намира Европейският парламент.

Относно понятия от недалечното минало като ГУЛаг (Главно управление на наказателните лагери), 14.8 на сто са отговорили, че това е концлагер в Русия, 3.1% – интернет търсачка, а емоционални определения като ужас, смърт и убийства са посочили 2.2 на сто от анкетираните. Близо 80 на сто не го свързват с нищо конкретно, а 0.7 не са дали отговор по същество.

Сред предимствата на обикновения човек по времето на управлението на Тодор Живков най-много анкетирани са посочили хората са имали работа и професионална реализация – 34.5%, според 23.4 на сто е имало сигурност, спокойствие и нормален живот, а 13.7% са отговорили финансова стабилност и постоянни доходи. Малко над 10 на сто са казали, че няма предимства.

Над 65 на сто не свързват с нищо Желязната завеса, 14.1% са отговорили, че е граница между Изтока и Запада, 9.4 на сто – разделение и разделяне, 3.6% – ограничения на информацията и информационно затъмнение, и 3.1 на сто са посочили ограничения за пътуване. Близо 3% са казали емоционални определения като репресии, терор и конспирации, а 0.3 на сто свързват Желязната завеса с речта на Чърчил.

Почти 70 на сто не знаят нищо конкретно за църквата „Св. Неделя“ през 1925 г., 24.3 на сто са посочили атентат и опит за атентат, 4.5% – храм в София и религия, а 1.3 на сто – географско местоположение. Над 55% не свързват с нищо холокоста, а 39.6 на сто са отговорили геноцид над евреите, репресия и избиване. Близо 90 на сто не са чували за „Задочни репортажи за България“, над 30 на сто не знаят за Берлинската стена, една трета от анкетираните не свързват с нищо датата 9 септември, а 24.8 са посочили: „Освобождението на България от фашизма и немската окупация.“

Според 33.5% от анкетираните съветската армия е освободител, спасител и победител, когато навлиза в България на 8 септември 1944 г.; 8.8 на сто са посочили, че тя е поробител, окупатор, узурпатор и завоевател, а 5.2% са описали характеристики за армията и епохата, без да оценяват. Малко над 3 на сто са отговорили, че нахлуването на войската е заради политически интереси и стремеж за влияние у нас, а 0.3% са посочили: „Нито спасител, нито агресор.“

Малко над 40 на сто свързват остров Персин (Белене) с концлагер, 39.9% с нищо, 14.6 на сто – със строителството на ядрена централа, а 2.5% са дали географски определения. С емоционални думи като репресия, мъчение и ужас са реагирали 2.4 на сто от анкетираните, а 0.3% свързват острова с БКП и 0.2 са дали отговори не по същество.

Над 66% не свързват с нищо конкретно колективизацията, 12.7 на сто са посочили колектив, сдружаване и съюз, почти 10% са посочили ТКЗС, 7.1 на сто – одържавяване, национализация, изземване на земя и имущество, 3.3% – емоционални определения като комунизъм и терор, и 0.7 на сто не казали нищо по същество.

Най-много от анкетираните са посочили, че се информират за българската и световната история от учебниците по история – съответно 60.3 и 54.4 на сто. Около 50 на сто от интернет и от документални филми.

Анкета сред учители, направена от социолога Любомир Пожарлиев, показала, че уроците за социализма у нас са сред последните за годината теми. Заради дървени ваканции или забавяне в усвояването на материала много често те изобщо не са изучавани. Не са включени и в конспекта за матурите и кандидатстудентските изпити, което демотивира и учители, и ученици.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата