Виена – валс, колело, кафе и щрудел - Академика

Като виенски са прочути много неща, но нито едно от тях не може да изчерпи атмосферата на австрийската столица. Виенският валс звучи навсякъде, виенското колело е в два варианта, а едноименното кафе има невероятен вкус. Когато опитате шницелите и щрудела, ще се убедите, че хвалбите не са преувеличени. Но те, разбира се, далеч не са всичко, което предлага тукашното кулинарно изкуство.

За пристигащите за първи път Виена е изпитание. Има толкова много неща, които трябва да се видят. Ако сте с група на предварително организирана екскурзия, едва ли ще надзърнете по всички интересни места. Или по-точно само ще надзърнете. Истинската виенска атмосфера може да се усети, само ако отделите повечко време.

Самостоятелното посещение е добър вариант, защото можете по собствен план да организирате престоя си и да оползотворите всяка минута, без да се съобразявате с други. Купете си самолетен билет от по-рано, резервирайте хотел и оттам нататък можете да се отдадете на приключението.

Пътуването из австрийската столица изобщо не е трудно. Ако не знаете немски, с английски ще се оправите без проблем. Освен това на всяка крачка се чува българска, руска или сръбска реч. Карта за градския транспорт върши идеална работа, но трябва и карта на града. С двучасов пешеходен тур, сменяйки влак, метро и трамваи, ще се ориентирате в централната градска част, където са повечето забележителности.

Виена е град, който може да се посети неведнъж и винаги да има с какво да очарова. Атмосферата се определя от архитектурата – аристократична, на места пищна, на други – потискащо строга, но винаги респектираща. Сградите във Виена могат да се гледат в захлас не с часове, а с дни. Освен това можете да им се наслаждавате пътем, без да си гледате в краката, както е в София. Никъде няма разбити шахти, стърчащи железа или пък дупки. Тротоарите и пътните настилки са гладки, широки и у нашенеца няма как да се появи искрена завист към виенчани. Няма и никакви животни по улицата, освен домашни кучета, старателно водени от стопаните си. На всеки ъгъл има метално кошче с нарисувано куче, тоест, няма и кучешки „мини“, с които София е обсипана от години.

Колкото и да не ви се вярва, задръствания също няма. Нито пък клаксони, нито пушеци от автомобилите. Маркировката е перфектна, независимо дали сте пешеходец ии шофьор. Полицаи не се виждат почти никакви, като изключим 2-3 патрулни коли, които срещнахме за 5 дни.

Важно е да не вървите по велоалеите. Те са много, винаги са маркирани и винаги се ползват. Не си позволявайте дори за малко да повървите в тази алея. Невъзпитано е. За виенчани придвижването с велосипед е част от стила на живот. В почивните дни могат да се видят и семейства, тръгнали на велоразходка, но в делниците това са хора, тръгнали на работа.

В градския транспорт също няма навалица, никой не се блъска и не ругае. На почти всички спирки има табло, показващо кога ще дойде следващият трамвай или влак. Разписанието се спазва изключително стриктно.

По ескалаторите е важно да не стоите така, че да препречвате пътя на бързащите. Жителите на Виена винаги бързат. Ако някой се влачи едва-едва, със сигурност е турист.

Катедралата „Свети Стефан“ и Операта са отправни точки за ориентиране. Покрай операта се пресичат и всички линии на метрото и трамваите. В много от магазинчетата наоколо можете да си купите карта на града, както и сувенири.

Сред най-важните неща, които трябва да се видят във Виена, е дворецът Шьонбрун. Тъй като неговият парк е много голям, можете да ползвате специалното туристическо влакче. С него за 7 евро можете да обикаляте целия ден, като слизате на избрана от вас спирка, разглеждате съответния участък и после се качвате отново. Така ще успеете да видите и най-старата зоологическа градина в Европа, и ботаническата градина, и японската също, както и музея на каляските. Най-екзотичната е Сахара, разбира се. Гледката от Глориет – по-малкия дворец, е панорамна и при хубаво време можете да снимате цяла Виена оттук. Езерото и конете допълват преживяването. Разглеждането на самия дворец би било по-приятно, ако не е постоянната навалица от туристи, но какво да се прави – всеки иска да види това, за което е дошъл.

Друг дворец, който не бива да пропускате, е Белведере. Красотата и изяществото тук са на всяка крачка. Той също има парк, макар и не чак толкова голям като на Шьонбрун. Парковете на всички дворци са със свободен вход и виенчани често ги избират за разходка, крос или семейни събирания.

Дворецът Хофбург е място, до което се стига доста бързо, ако се тръгне с трамвай от катедралата „Свети Стефан“. В неговия парк се намира световноизвестната Къща на пеперудите. Тя едва ли остава без посетители. Най-честата гледка са големи групи студенти и ученици.

Близо до Хофбург е галерията „Албертина“. По време на нашето идване тук гостуваше изложба на Матис и представители на фовизма. Това беше уникален шанс и, разбира се, не го пропуснахме. Има и други галерии, които можете да посетите при наличие на време. Цените са между 12 и 15 евро. Концертите обаче не са толкова евтини. Цените на билетите започнав от 45 евро.

Във Виена и специален маршрут, свързан с Моцарт. Всички по-известни места, свързани с него, могат да се видят с или без екскурзовод. В хотелите можете да намерите листовки за всяка забележителност. Можете също така да поръчате билети за концерт и те да ви бъдат доставени в хотела.

Забавленията в Пратер са неизменна част от виенските спомени. Паркът е огромен, отлично поддържан и пълен с атракциони – люлки, влакчета на ужасите, както и люлки на ужасите. Има съоръжения, които те завъртат по начин, подобен на подготовката на космонавти. Виенските колела всъщност са две, като в нашите представи това с откритите гондоли е по-популярно като виенско колело. Оказа се обаче, че другото – това с фургончетата, е оригиналът. В подножието му има дори музейна експозиция. То е и по-скъпо, има и лукс-фургончета с възможности за сервиране на изискана храна и напитки. Можете да си направите празник във въздуха, ако джобът и вестибуларният ви апарат са добре. В крайна сметка и от двете колела гледката към Виена е зашеметяваща.

Австрийската столица е мултинационален град. Освен споменатите сърби и руснаци тук има много азиатци, както и араби. В делниците цялата тази многолика човешка маса бърза за работа. В почивен ден обаче парковете са пълни. Майки викат децата си на почти всички човешки езици. Няма как да не се зачуди човек как при цялото това многообразие от култури градът остава чист и въведените преди столетие правила се спазват. Въздухът е чист, улиците и тротоарите – също. Атмосферата е прекрасна не само заради невероятната архитектурна хармония, а и заради звучащата на много места музика. Виенските валсове са и в заведенията, и в парковете, и в някои магазини, дори в обществена тоалетна в подлез на метрото.

Част от тази атмосфера е и сградата „Хундертвасер“ на едноименния художник, скулптор и архитект. Този дом, както и всичките му произведения, не могат да се сбъркат с друг автор. Този почерк, любовта към природата и усещането за пълна свобода ще останат с вас завинаги.

Евелина Гечева

Снимки: Авторката