Стефка Янорова: Колкото е по-трудно, толкова е по-сладко

Стефка Янорова е родена в Стара Загора. Завършва и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян. Работила е в ДТ „Ст. Киров” – Сливен, ДТ „Иван Радоев” – Плевен, Държавен сатиричен тератър „Алеко Константинов”, а от 2009 г. е част от трупата на Театър „Българска армия”. Съпругът й е лекар, имат дъщеря – Петра. В сериала „Стъклен дом” играе фризьорката Ванчето. В сериала „Революция Z” я гледаме като преподавателката по математика Пешева. В премиерната постановка „Да разлаем кучетата“ на Театъра на армията играе Софка.

– Какво според Вас привлича младите хора в театъра?

– Аз много се радвам, че все повече млади хора идват в театъра. Предполагам, че ги привлича живият контакт. Всички сме презадоволени от информацията, която получаваме от телевизия, радио, интернет, а общуването на живо е незаменимо. Друго нещо, което предизвиква вниманието на младите, са знакови заглавия, да речем, като „Железният светилник“. Прочелите книгата са любопитни как ще изглежда на сцената.

– Имате ли любима реплика от новата постановка, в която участвате – „Да разлаем кучетата“?

– Да имам: „Извинявайте, вие не сте ли българка, защото ние тука сме българи!“. Това ми е любима реплика и си я казвам наистина с много отношение и любов.

– Оптимист ли сте за българския театър, как се развива той?

– Оптимист съм не само за българския театър, а и въобще за България. Това е и причината да спра да гледам новини. Отвсякъде ни засипват със зловеща информация. Ако слуша човек отстрани, ще си помисли, че не сме в ред тези, които сме останали да живеем в тази държава. Аз не вярвам в това. Смятам, че в България се случват много хубави неща. Дори вчера ми се случи нещо много хубаво. Слизайки от метрото, видях млад мъж, който стоеше с табелка в ръката:„Подарете ми усмивка!“. Когато обърна листа, от другата страна пишеше „Не искам пари“ (смее се).

Когато гледам европейски театър, разбирам, че нашият въобще не му отстъпва. За съжаление, финансовите ни възможности са по-малки и не можем да си позволим онези визии, онези сценографии и костюми, които те си позволяват. Аз дълбоко вярвам, че ако има нещо, с което трябва да излезем горди пред света, това е нашата култура. Затова трябва да се замислим за отношението ни към нея.

– Коя е любимата Ви роля в театъра?

– Аз обичам всичките си роли. Няма как да ги разделя на любими и нелюбими. Всички са ми любими, особено ако някоя роля е станала по-трудно, тогава предизвикателството е по-голямо. Много мразя, когато кажат: „Ролите са ми като деца“, но пък, ако не си ги обичаш, публиката го усеща. Ако изляза само да си изиграя роличката, по добре да не излизам.

– Дъщеря Ви е ученичка, какво мислите за образованието в България?

– Темата за образованието ми е много болна тема. Мисля, че образователната система моментално трябва да се промени, защото младите възприемат по съвсем друг начин. Всичките тези обвинения, че били глупави и нечетящи не са верни. Глупави сме ние – родителите и учителите, защото не можем да се справим с изискванията на децата и учениците си. Затова смятам , че тази объркваща и неработеща система трябва да се смени, ако може дори на секундата. Има други алтернативни методи на образование, които виждаме, че работят много по-добре. Проблемът не е в децата, а в системата.

Не могат децата да учат история и да не са ходили на Батак, на Шипка или в Търново. Когато имат пряк контакт, когато го видят на живо, отношението им става съвсем различно. Това е най-малкото, което може да се направи. Методът да прочетеш някаква информация и да я произведеш отдавна не работи. Информацията е на един клик разстояние. В тези деца трябва да се развива някакво въображение, креативност. Те ги имат като даденост, но няма кой да я развие. Само обвиняваме, че младите не четат, защото са много глупави, а ние много ли сме много умни? Аз съм за младите. Много вярвам в тях, сериозно го казвам. С колкото повече млади хора общувам, толкова повече ги харесвам.

– Трудно ли е да си актьор в България?

– Ами не бих казала, че е лесно. При жените битката е още по-голяма, тъй като в всяка една драматургия мъжките роли са повече от женските. Но аз си обичам много работата и се боря, колкото мога.

– Лесно ли се реализират младите хора в театъра?

– Никъде не се реализират лесно, не само в театъра. Това е другият голям проблем, че няма приемственост. Няма политика, която да регулира колко хора завършват конкретната специалност и колко работни места има. Пазарът е малък, а конкуренцията голяма. Между другото, току що разбрах, че в Театър българска армия сценичен работник е момче, завършило право.

От друга страна си казвам, че всеки човек си има своя път и трябва да премине през някакви пеприпетии. И аз не съм дошла веднага във Военния театър и не съм играла веднага главни роли. И аз съм изминала своя път. Колкото е по-трудно, толкова е по-сладко.

– Интересувате ли се от политика и какво мислите за съвременната политическа обстановка?

– Аз съм от поколението на промените и следя политиката неизбежно, но се разочаровам все повече от политиците ни . Виждам, че демокрацията е една утопия за нас, за сега. Буквално не вярвам в нея, защото обществото ни не е узряло, за да я достигне.

– Обичате ли да четете, какви книги предпочитате и имате ли любима книга?

– Много. В различните периоди човек се променя и вкусовете също се променят. Напоследък, когато харесам някой автор, изчитам всичко от него. Сега съм на вълна Анна Гавалда, новата френска вълна ме е завладяла, но има и много интересни български автори.

– Обичате ли да пътувате?

– Много и много обичам докато пътувам, да чета. Обичам и морето, и планината. Не мога да си представя само море или само планина, защото всяко си има своите прелести и ги обичам и двете. Обожавам планината есенно време.

Въпросите зададе: Виктория Василева

Снимка: ТБА