След запознанството ви със „Синдромът Портнои?“, ще се опитате да си спомните дали някога сте чели по-истерично забавен американски роман. На повърхността това е един фрои?дистки калеи?доскоп от случки, илюстриращи какво значи да израснеш като евреин (с голям нос, голямо самолюбие и неутолима жажда за секс) в Америка през четирии?сетте и петдесетте години на миналия век. Всъщност годината е 1966-а и Алекс Портнои?, вече напреднал в кариерата държавен служител, е на кушетката на своя психоаналитик, опитваи?ки се да извади на повърхността всичките си комплекси – едипов, за малоценност, сексуално-фетишистки.
Това е четвъртият и наи?-известен роман на големия писател Филип Рот, един от живите класици на съвременната литература. „Синдромът Портнои?“ освен чисто литературния си статут на „комичен шедьовър“, както го определят критиците, е и емблематична творба за времето, когато е публикуван (1969 г.). Сексуалната откровеност на романа е едновременно и продукт на сексуалната революция от шеи?сетте години на миналия век, и неи?но вдъхновение. Ако съществуваше списък със задължителните романи, които човек трябва да прочете през живота си, „Синдромът Портнои?“ щеше да фигурира в него на видно място.
Авторът
Американският писател Филип Рот печели Националната награда за художествена литература още за първата си книга „Сбогом, Колумб“ (1959). „Провинциален живот“ (1986) му носи Националната награда на критиците, а през деветдесетте години печели четири големи литературни награди: Националната награда на критиците за „Наследството“ (1991), наградата ПЕН/Фокнър за „Операция лихвар“ (1993), Националната награда за художествена литература за „Театър Сабат“ (1995) и наградата Пулицър за художествена литература за „Американски пасторал“ (1997). Следва Наградата на англоговорещата общност за „Омъжих се за комунист“ (1989). През същата година получава Националния медал за изкуство в Белия дом, а през 2000 г. публикува „Петното“ – роман, с който завършва трилогията си за идеологическите етноси в следвоенна Америка. За „Петното“ Рот получава втората си награда ПЕН/Фокнър, както и британската награда У. Х. Смит за най-добра книга на годината. През 2001 г. е удостоен с най-високото отличие на Американската академия за изкуства и литература – Златния медал, присъждан на всеки шест години за цялостно творчество.

20 декември, 2013 14:23 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+

Facebook
Twitter
Google+