Таня Шахова: Щом младите идват, театър ще има

Таня Шахова е завършила НАТФИЗ в класа на проф. Люцканов и Маргарита Младенова. Става член на състава на „Сфумато“, където играе до 2000 г. В „Сфумато“ Любомир Младенов и Владимир Пенев поставят първата й пиеса „Амант“. Автор е на документалните пиеси „Денят, който промени живота ми“, „Двайсет години по-късно“,„Задушници“, на сценариите за документалните филми „А бяхме рицари“,„Каре“, „Любовта е…“. Академика БГ потърси г-жа Шахова по повод премиерата на новата й постановката „Две“.

– Г-жо Шахова, предстои премиерата на Вашата пиеса „Две“. Представете накратко за нашите читатели това, което ще видят зрителите.

– Едно представление, в което не се опитваме да „възкресим” образите на Дора Габе и Елисавета Багряна, но е базирано върху техни думи, мисли и спомени за тях. Те са във въображаема среда, с въображаеми взимоотношения. Едва ли представлението има образователна функция, но ако то стане повод младите да прочетат „Вечната и святата” на Багряна и „ Някога” на Дора Габе, ще е изпълнило мисията си.

– С какво Елисавета Багряна и Дора Габе така силно привлякоха вниманието Ви на творец?

– Случайно открих „Някога” от Дора Габе-една малка книжка, много старо издание. Естествено се влюбих в нея, подобно на всички, които попадат в нейния прост, чист и поетичен свят. Самата Дора казва, че за жалост, втора такава книга не е могла да напише. Може би е добре, че не се изучава в задължителната програма в училище, защото срещата с нея трябва да е интимна и „ трепетна”. Тази моя среща ме въвлече в дългогодишно посвещаване на двете „връстници на всички поколения”.

– Защо избрахте за тези роли Мария Каварджикова и Бойка Велкова?

– Актрисите са избрани от режисьора на постановката Юри Дачев, а аз му предложих пиесата.

-Смятате ли, че в днешно време има такива магически и опияняващи неща, за да се родят таланти като Багряна и Габе?

– „Жената поет е една и съща жена, която само се преражда”- това са думи на Марина Цветаева. За това си мисля, когато чета Петя Дубарова и Весела Василева- и двете са искрящо талантливи и двете умират съвсем млади. Петя през осемдесетте, а Весела загива премазана от военен камион във Виена през 1944- та. Мисля обаче, че Дора и Багряна са авторите, които категорично присъстават в европейската, даже в световната литература. Мисля, че са българският еквивалент на Цветаева и Ахматова- мощен талант и две много различни женски природи. Струва ми се, че повечето ни писатели днес остават някак регионални.

-Как се променя общуването между хората днес?

– Има ли любов, общуването е хармонично и красиво. Ако не ни харесва, тогава би трябвало да обичаме повече и по-малко да съдим.

-Как се развива българският театър, има ли добра среда за творческа изява според Вас?

– Щом младите влизат в салоните, театър ще има! Те не са глупави, много добре знаят какво искат и какво харесват. Дано театърът е достатъчно гъвкав, за да потърсят хората не само разтоварване, а отговори на въпросите, които са важни за тях. Днес това се случва с много сериозни представления.

– НАТФИЗ е висшето училище, което подготвя кадри за театъра, Вие сте негов възпитаник. Имате ли наблюдения дали се е променило през годините обучението, методиката, атмосферата?

– Харесвам днешните деца, които въпреки предполагаемата семейна съпротива са избрали да тръгнат по този труден път. Участието в сериали, филми е привлекателно, макар и рядко, но за да направиш кариера в театъра е нужен тежък, много тежък и черен труд, устойчив характер и най-важното талант и вдъхновение, въпреки всичко, което пречи. Когато някой млад човек успее, да знаете, че зад успеха му стоят не само хубава външност и късмет. Мисля, че някои от преподавателите в НАТФИЗ могат да бъдат гордост за най-престижните университети по изкуствата. Но не мисля, че някой друг, освен студентите оценяват техния труд и това е жалко.

-Как ще коментирате твърдението, че има девалвация на висшето образование в България?

– Не разбирам от обобщения, които биха се отнасяли за конкретни хора, съдби и възможности.

– Какво обичате да правите в свободното си време?

– Да давам интервюта и автографи. Но тъй като никой не ми ги иска се примирявам с обикновени забавления: книги, йога, театър, кино, пътешествия със семейството.

– Имате ли любим автор, любима книга?

– Чехов… за да отговоря на този въпрос ми е необходима седмица. Ще подбера внимателно всички автори и заглавия, важни за мен. Но с Антон Павлович, започвам веднага и с него ще завърша за сега.

-Идват празници, как ще ги прекарате?

– Още е рано, след представлението Две на 29 дек. ще решим.

– Какво си пожелавате за Коледа?

– Много и различни подаръци… Е, добре: пожелавам си представлението „Две” да има щастлива съдба. Ако може и аз да имам щастлива съдба. Или както го формулира Уди Алън : ”Добре е да живееш в сърцата на хората, но аз предпочитам да живея в петстаен в Манхатън”.