Божидар Димитров: С демографската криза се спекулира

Божидар Димитров е директор на Националния исторически музей. Роден е на 3 декември 1945 година в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършил е история и археология в СУ „Климент Охридски“. Има докторат по история. На 24 декември 1985 година е утвърден за старши научен сътрудник II степен. В 87-ото правителство на България е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии, води телевизионно предаване. Почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Почетен гражданин на община Бургас.

– Проф. Димитров, напоследък често се твърди, че ние, българите, сме най-глупави, най-болни и въобще най-зле едва ли не в света. Вие как гледате на такива твърдения?

– Много от публикуваните „статистики” въобще не са верни, а по-голяма част и измислени в редакциите на вестниците и телевизиите, които ги публикуват първи с разчет другите да ги подемат. И това ставаq за съжаление. Ще Ви приведа един пример. Наскоро публикуваха в нашите медии списък на градовете в света с най-мръсен въздух. В челната петица бяха четири български града – първо, второ, четвърто и пето място. Градовете бяха София, Пловдив, Добрич и Казанлък, а по средата Краков. Една седмица дъвкаха медиите тази дъвка – ах, колко сме зле, никой не се и замисли от колегите Ви възможно ли е това. Не издържах, вдигнах телефона и нарязах една Ваша колежка. Просто я питах била ли е някога в Москва, Пекин, Манчестер, Истанбул и дори в Атина да види и подиша дори за час въздуха им. То там няма и въздух, а една постоянна изкуствена мъгла. Смог май й викат. Колежката, изглежда нещо взе да мърда в мозъчето й, зина като риба на сухо. А още един пример от тези дни – в България работели 2,2 млн. души, а в чужбина 2,5 млн. В чужбина постоянно има не повече от 1 млн. българи и това не е трайна величина. Миналата година 92 000 са отишли на работа в чужбина, а 98 000 са се върнали, т.е. има почти паритет. И така ще бъде, докато сме демократична страна със свобода на движение на хора, стоки и капитали.

– Наред с обективните негативни констатации има ли според Вас тенденциозно злепоставяне на България и българското?

– Ще ми се да вярвам, че тези измислици идват само от най-лошото журналистическо правило: „Лошата новина продава вестника (телевизията и т.н.). Добрата новина не е новина”. Но напоследък мисля, че има и хора, които целят в услуга на определени сили да внушат на българския народ чувство на безнадеждност, разбирането, че той е приключил със земния си път и е време да помете страната и да предаде ключовете на някой друг народ или да търпи безропотно да го доят тези, които го управляват. Поне един социолог и един демограф твърдят, че сме минали чертата, от която оправяне вече няма.

– Каква е Вашата прогноза за развитието на демографската криза и как може да бъде решен този проблем?
– Спекулациите с демографската криза са ясни за всеки истински специалист, а не за тези шарлатани, мотащи се по публицистичните телевизионни предавания. Положението не е розово, но не чак толкова страшно. Къде са спекулациите? Първо вниманието се съсредоточава само върху отрицателната разлика между раждаемост и смъртност, която е минус 45 000 души. Не се отчитат този милион българи в чужбина и техните деца – за шарлатаните те са завинаги „невъзвращенци”. Не се отчитат и 6 000-7 000деца, раждащи се у нас, които не влизат по ред причини в статистиката. Не се споменава и че годишно напоследък около 20 000 българи от историческата диаспора получават българско гражданство. Разликата се свежда до 15-20 000 годишно. „Катастрофиците” , които вещаят край на нацията след 50, 100, 130 години, не дават рецепта за изход от кризата. Само някои искат пари за детски надбавки, привилегии за майките и т.н. Не е лошо да ги има тези неща, но те нещо не работят дори в страни като Германия, Италия, Япония. Двудетният модел е моделът на градското население, каквото е в преобладаващата си част на тези страни, а вече и на България. А той не осигурява дори просто възпроизводство, тъй като част от хората остават бездетни, а други са хомосексуални.
Да се разберем – в държави с отворени граници, пазарна икономика и свободно движение на работна ръка броят на населението в границите й (защото това мери катастрофичната статистика) зависи преди всичко от икономическото й развитие. И се изчислява по формулата „едно добре платено работно място Х 3”. Тоест, ако в България има 2,5 млн. работни места, населението й ще бъде 7, 5 млн. души (колкото е сега). Но ако работните места са 4 млн., то населението й ще бъде 12 млн. души. Откъде ще дойдат работниците? Част от тях ще бъдат българите, връщащи се от чужбина. Друга част ще бъдат българи от историческата диаспора, която е 3,5 млн. души. На тях ще трябва да се дава гражданство. Имаме съответния закон, трябва да се дава не на 17-18 000 годишно, а на 100-150 000 годишно.
Смятате, че аз съм измислил тази рецепта? Не – германците. Миналата година в Германия са се родили 625 000 германчета. Умрели са 875 000. Намаляла ли е Германия със 250 000 души? Не- увеличила се е с 200 000 души. Дали са гражданство на съответния брой души (450 000). Унгария е дала на 300 000 унгарци, а Румъния на близо 400 000 румънци. А ние миналата година на около 10 000. Не че няма десет пъти повече желаещи – просто бяха наложени някои глупави рестрикции.

– Какво все още не е направено за българите в чужбина, тази тема Ви е много близка?
– Вече го казах – гражданство за диаспората. Поддържане на училищата и църквите за икономическата емиграция.

– Как младите хора могат да бъдат възпитавани в патриотичен дух и прави ли се това според Вас?
– Е, това е работа на семейството, училището, църквата, медиите.

– Често се шегувате с македонската мегаломания. Имате ли любим виц на тази тема?
– Македонец, преселил се в Тракия. Жътва. Македонецът жъне, взема шепа жито и мърмори: „Жито ли е тва бе, в Македония житото е као дренки”. Съседът му, тракийски българин, го пита: „Ми що щеш тука, бегай в Македония” . Македонецът казва: „Е, ти па сега. Камъни ли ке ям там”.

– Кой е Вашият фаворит сред българските политици от миналото?
– Стефан Стамболов.

– Да очакваме ли скоро отново да има дни за безплатни посещения в НИМ?
– Да, в дните преди 3 март и 24 май. Не в самите дни щото сме затворени заради официалните държавни приеми.

Въпросите зададе: Йоанна Иванова

Снимка: Архив