Милена Дамянова: Бавенето на закона за образование граничи с престъпление

Трябва да престанем както да се обвиняваме, така и само да коментираме лошите резултати на българските ученици в различни международни изследвания. Трябва да действаме, не да се мотаем от политически инат

– Госпожо Дамянова, вчера г-н Местан изказа мнение, че ГЕРБ не са приели собствения си законопроект поради некадърност. Как ще коментирате това?

– Квалификацията, която даде г-н Местан, е опитът му да нападне политическия екип на ГЕРБ в министерството. Реално и необмислено обаче той обиди всички учители, директори, експерти, неправителствени организации, родители, психолози и педагогически съветници, представители на общините, които участваха в разработването на този законопроект. Когато човек изразява мнение за труда на толкова много хора, трябва да си дава сметка към кого отправя тези квалификации. Дали е бил кадърен или не екипът по време на управлението на ГЕРБ – тази оценка ще даде единствено и само времето. Защото реформите в образованието и всички предприети стъпки дават резултат след години. Не става в рамките на 4 години, нито пък на 8. Най-вредното нещо обаче в образованието е мандатното мислене. За да даде ефект реформата в образованието, трябва да мине цяло едно поколение – от детската градина до завършване на средно образование. Точно затова е фатално бавенето на новия закон. Всеки ден бавене означава отложен старт на реформата с години. А вече имаме достатъчно кризи за преодоляване в системата, за да можем да си позволим такава безотговорност. Г-н Местан каза, че ние не сме успяли да приемем закона в рамките на нашия мандат. Да, това е така по няколко причини. Първата причина е, че работата на 41-вото Народно събрание беше прекратена предсрочно, законът беше приет до 41-ви член на второ четене в зала. Другата причина е, че този законопроект беше разработван години, беше предшестван от концепция за основните принципи и иновативните моменти в него – концепция, която обиколи цялата страна и събра мнения и подкрепа. Въз основа на нея и с участието на над 600 души беше разработен проектът за закон. Така се събра подкрепата на професионалната общност и обществото. Това е законопроект, който не е само на екипа на министерството и на политическата воля на ГЕРБ. Законопроектът е на професионалната общност, на родителите и зад този законопроект стои трудът на всеки от тях.

– Има ли тревожни сигнали от Брюксел във връзка със забавянето?

– Имаше тревожни сигнали вече няколко пъти. Съветът на ЕС няколко пъти препоръча на България този закон да бъде приет до края на 2013 г. Не беше приет. В края на 2013 г. Европейската комисия постави „Слаб 2“ на България за нехайството й по отношение на реформите в образованието. Законопректът, който вчера предложихме да бъде приет на първо гласуване, е единственият законопроект, за който родители, ученици и учители протестираха пред Народното събрание с искане той да бъде приет. Това беше един от първите законопректи, които ние внесохме в началото на това Народно събрание. Защото трябва да престанем както да се обвиняваме, така и само да коментираме лошите резултати на българските ученици в различни международни изследвания. Трябва да действаме, не да се мотаем. Управляващите избраха да се мотаят от политически инат и поради неразбирателство вътре в коалицията им.

– Какви празноти ще запълни законът за предучилищно и училищно образование?

– На първо място това е един законопроект, който много добре диагностицира критичните точки и проблемните области. Превенцията, липсата на свобода, липсата на възможност за избор на родителите, подкрепата за децата и учениците, монопола и централизацията. Този законопроект предлага решения и гарантира условия за действие на учителите и родителите именно в тези проблематични точки. Той предлага една категорична промяна на философията на училищното образование, защото такава промяна е неоходима, за да бъдат преодолени редица кризи, които диагностицираме на всички кръгли маси вече може би десетилетия. Говоря за недобрите резултати на българските ученици по грамотност – за съжаление българчетата са на последно място в ЕС по грамотност и колкото и да звучи нелицеприятно и фрапиращо, това е вярно. И е вярно вече цели 13 години, а и повече, защото България участва в международни изследвания за грамотност от 2000 г. насам и резултатите са толкова лоши от 2000 г. насам. България е на едно от челните места по брой млади хора между 18 и 24-годишна възраст, които имат едва основно образование или нямат дори и такова. Учителската професия се превърна в една от най-нежеланите, а учителят е натикан в ъгъла на обществото. В една държава като Финландия, която даваме за пример, когато говорим за образование, това е една от най-уважаваните професии. Доказано е, че добрите резултати на финландските ученици се дължат не на нещо друго, а на основополагащата роля на учителите, на тяхната мотивация и квалификация, на подхода им към учениците. Няма как да не спомена и демотивацията и на родителите, и на учениците, и на администрацията, на управлението на образованието. Не става само с констатации, трябва да се свърши работа и да се действа и ние това направихме. Законът предлага едно широко участие на родителите в образователния процес чрез създаването на така наречените обществени съвети, в които ще се включва и представител на общината. По този начин ние въвеждаме, от една страна, механизми за отчетност на училищата, за контрол над делегираните бюджети, за които толкова много се говори, но и въвеждаме възможности, гарантираме гражданския контрол върху образованието – нещо, което отдавна се случва в ЕС и мисля, че е особено необходимо на България. За пръв път се въвеждат изисквания за умения, които учениците да усвояват. Да формират собствено мнение, да търсят информация, да мислят критично, да се изказват и аргументират, да взимат решения, да работят в групи.

С новия закон въвеждаме мерки за насърчаване на учителите (кариерно развитие на всички в училище и обвързване на кариерното развитие със заплащането), както и за повишаване на тяхната квалификация, която става задължителна.

Този законопроект въвежда и повече ангажименти на държавата към семействата, защото той гарантира по-добра среда за учене на децата, съвременни методи на преподаване, защото се предвижда всяко училище и детска градина да имат вътрешна система за качеството. Предвидена е и независима външна оценка на образователната среда в училище и в детската градина, която ще се прави от Националния инспекторат по образованието. На противниците на този инспекторат ще кажа, че такава система съществува и работи добре. Например, нидерландският инспекторат съществува вече 212 години. Тоест, България изостава от Холандия с 212 години.

– Може би това е една от причините наши кандидат-студенти да избират да учат в Холандия?

– И не само в Холандия, те отиват и в много други държави, където образователната среда е отворена. Работещите и в средното, и във висшето образование трябва да си дадат сметка, че те вече не се конкурират помежду си в рамките на България, а се конкурират с всички европейски училища в рамките на ЕС, както и извън него. И докато това осъзнаване не стане факт, не мисля, че ще имаме някаква промяна.

– Споменахте родителите. За какво най-много настояваха те, когато вървеше обсъждането на законопроекта?

– На първо място настояваха за участие. Защото факт е, че много често днес като един от най-големите проблеми в образованието се посочва незаинтересоваността на родителите. Но за да бъдат те заинтересовани, трябва да имат възможност за участие, за решения. Ето това се гарантира чрез обществените съвети, за които говорим. Родителите настояваха и за възможности за избор. Този дебат върви и в момента. Повдигна се преди няколко дни с казуса за ученика от Смолян, чиито резултати не бяха признати от МОН. Родителите настояват за разбиване на монопола. И точно тук законопроектът е изключително иновативен, защото дори и за детската градина родителите могат да изберат самостоятелна форма. Така се дава по-голям избор и възможност тези родители да прекарват повече време с децата си, ако изберат грижи у дома, но при поддържане на добри взаимоотношения с детска градина. Дали сме възможност за избор и след това, в училище. За първи път в този закон се въвежда валидиране на умения, които са придобити чрез неформално обучение и информално учене. Нещо, което е ново и дава доста гъвкаво решение за тези деца, чиито родители по една или друга причина са решили да ги обучават сами. Знаете ли, аз не съм привърженик на домашното образование, защото считам, че образованието в детска градина, в училище, дава много повече възможности. Дава възможности за избор пред самото дете. То вижда различни страни, вижда различни учители, различни деца, с които заедно трябва да се научи да взема решение, да работи в екип. Но в никакъв случай не обвинявам родителите, които са предпочели да образоват децата си вкъщи, защото има голямо разочарование от българската образователна система. Скоро разговарях с родител, който ми каза: „Моето дете има талант. Може прекрасно да рисува. Но това не се поощрява в училище. Той няма ЗИП рисуване, а има математика или физика, защото трябва да се запълни нормативът на учителя“. Ето затова системата не работи в момента за децата. Колкото и банално да звучи, детето не е в центъра на системата. Детето се нагажда към образователната среда. Законопроектът именно тук сериозно се различава от Закона за народната просвета и дава различна визия и философия на образованието. Той гарантира, че образователната среда ще се съобрази с потребностите на децата, а не обратното. Това засяга и децата със специални образователни потребности. В момента те са тези, които се нагаждат към училището, а не училищенто към тях, както би трябвало. В крайна сметка интересът и мотивацията на учениците са изключително важни. Няма как да искаме да имаме добра грамотност, ако учениците ни не са мотивирани, ако учителите ни не са мотивирани. Липсата на интерес влошава средата в училище, а е доказано, че средата е сред основополагащите фактори за добри резултати.

– Казахте за домашното обучение, а как стоят нещата с дистанционното, защо то не се развива?

– Дистанционната форма е още една възможност и за децата, които имат специални потребности. А и индивидуалната и комбинираната, които също трябва да бъдат развити. Не мога да отговоря на въпроса защо дистанционната форма не е развита до този момент. Може би някой не е имал желание. В законопроекта тя е разписана, разбира се, след това трябва още да се поработи върху подзаконовите актове. Но това са форми, които вече са изключително необходими, бих казала дори задължителни предвид средата, в която живеем в 2014 година. Няма как да искаме да ограничим избора и свободата в образованието, защото ограниченията водят до тези кризи, за които сме виновни всички ние. Особено политиците. Вчерашният дебат за пореден път показа това – политическата отговорност трябва да се носи от всеки, който е в този парламент. Всеки да носи отговорност за решенията, които предлага, взема или отлага. Бавенето, което се случва в момента, и това размотаване вече граничи с престъпление и с безхаберие. Отсъствието на нов закон за образованието в България се превърна в срам за нацията. Защото води след себе си всички кризи, за които вече споменах. Учителите и родителите дадоха, каквото можаха. Вчера от трибуната се заяви, че управляващите имат готов законопроект. В същото време чух министър Клисарова да казва, че сега ще изпратят експерти до Сингапур, за да проучат тамошната система, ще се върнат и ще напишат законопроект. Министър Клисарова обещава законопроект от началото на септември. Оттогава все чуваме, че до седмица той ще бъде готов. Това размотаване е най-вероятно политически целесъобразно – защото управляващите показаха, че правят всичко възможно да стопират реформите в ключови сектори. За съжалание обаче е фатално. То не е фатално политически – дори министър Клисарова никога да не покаже тайния си законопроект, това няма да доведе до турболенции в управлението. Фатално е обаче за всяко едно дете, за всеки един родител, за всеки един учител, защото отлага с години една необходима реформа. Целта на тайната работна група е да прекрои, да не казвам да препише текстовете от законопроекта, който ние сме внесли. И да се каже, че е законопроект, който е внесен от БСП, а не от ГЕРБ. Това е политически инат, това е наистина политическа безотговорност и безхаберие. Децата не са нито на БСП, нито на ГЕРБ. Нали уж всички всеки ден обясняваме, че образованието трябва да е надпартийно, че там най-важни са децата.

– Вие какво предлагате?

– Това, което предлагаме на колегите от управляващата коалиция, е да се приеме законопроектът, по който се работи толкова отдавна, обсъжда се и да започне същинският дебат на второ четене. Няма нищо лошо в това той да бъде подобрен, защо не? Във варианта, който внесохме с колегите от ГЕРБ, са отразени и предложенията на колегите от БСП, ДПС, Атака и Синята коалиция в 41-вото Народно събрание. Тогава от общо 280 предложения, направени между първо и второ четене, над 75 са на тогавашната опозиция. Седем месеца изминаха, откакто сме внесли този законопроект в Народното събрание. Не знам кой готви тайнствения законопроект на министър Клисарова. Но бих попитала чрез Вас кои са неправителствените организации, които участват в неговото разработване? И защо Общественият съвет, който е сформиран към министерството, не е запознат с този законопроект? Това ли е гражданското участие, което гарантира управляващата в момента коалиция?

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Архив