Министър Клисарова: Българското висше образование е конкурентно на европейското

Ако не бяха на ниво завършилите в България, нямаше така добре да ги приемат на работа по света

– Министър Клисарова, какви мнения има по предложението да отпадне ограничението за мандатите на ректорите? Какво е Вашето мнение и какви други становища са Ви представени до момента?
– Това е въпрос, който в последните години често се дискутира – трябва ли ректорите да имат мандатност или не, трябва ли да са само два мандата и кой да определя това –законът или Общото събрание на университетите. Според някои становища, постъпили в министерството, университетите трябва да бъдат автономни и би следвало сами да си определят броя на мандатите на ректорите. Според друга група мнения автономията на университетите трябва да бъде свързана с академично представяне, учебни планове, програми, преподаване, предоставяне на нови специалности. Не бива да се бърка това с административното управление на университетите. Всичко трябва да е целесъобразно и законосъобразно, когато се разходват средствата. Трябва да подчератем, че за държавните университети това са държавни средства.
– Затова и представляват такъв обществен интерес.
– Да, хората, които плащат данъци, се интересуват как са разходвани тези средства. Затова и в момента много строго се контролира разходването на средствата по университетите. Сметната палата има проверки всяка година. Мисля, че въпреки че университетът е държавен, трябва да има ръководен орган, който да отговаря за управлението на финансите. Може да е ректорски съвет, може да е борд, може да е настоятелство. В това ръководство трябва да има и икономист, и юрист, и представител на студентите, за да бъде прозрачно харченето на средствата. Това ще бъде най-оптималното решение за всички.
– Получавате ли предложения относно размера на студентските такси?
– Постъпват като коментари на електронната страница на МОН. Благодаря на всички, които са написали сериозни страновища по въпроса. Относно идеята за 30-процентно намаление на таксите, първото становище е, че висшите училища трябва да ги намалят. От друга страна обаче възниква въпросът дали това не противоречи на Стратегията, с която искаме да стимулираме определени професионални направления? Не би ли следвало с 30% да бъдат намалени само таксите за направления, които са стратегически за държавата? Други пък казват: “Това правилно ли е, защото протоворечи на идеята за равен достъп до висше образование?“. Нашето становище е, че когато се намалят таксите, се увеличава достъпът на младите хора до висше образование. Това отговаря и на Стратегията – 36% от хората между 20 и 35 години да са завършили висше образование. В Европа този процес до известна степен е решен с така нареченото студентско кредитиране, което не е обвързано със социалното положение на студента. Гаранция по кредита са министерството и държавата. Младият човек няма нужда да ипотекира имот, жилище и т.н. Лихвата на този заем е само 7%. Нашите икономисти са изчислили, че ако студент си плаща таксата чрез студентско кредитиране, за погасяването на кредите впоследствие от заплатата му вноската ще бъде между 50 и 100 лв. на месец. Това за мен е доста социален момент. Ако намалим с 30% таксата, от което висшите училища няма да са доволни, можем да поставим и следния въпрос – този млад човек, за когото държавата дава пари чрез държавната субсидия, не би ли следвало да работи за българската държава, а не веднага да емигрира в Европа?
– Логично е да бъде обвързан по някакъв начин.
– Да, работодателите са ми поставили въпроса дали не трябва да има договори. Истина е, че ние обучаваме медици, а нямаме лекари.
– Много, малко или достатъчно са университетите в България?
– Ако бъде приета формулата за новото финансиране, приоритетно ще бъдат финансирани тези професионални направления и тези факултети, които заемат първите места в класацията по реализирани на пазара на труда завършили, спрямо 11 критерии, в които влиза и рейтинговата система. Това не означава закриване на университети, разбира се. Факт е обаче, че голяма част от завършващите не могат да се реализират. Затова смело мога да заявя, че може да се вярва на нашата рейтингова система, която бе усъвършенствана и представена отново преди седмица и е една от най-добрите в Европа. Тя непрекъснато трябва да бъде усъвършенствана, като пример ще дам, че трябва да включва броя на определените специалности от едно направление във висше училище и броя на студентите в тях. Важно е данните да бъдат усъвършенствани, за да дават наистина реална представа.
– Сергей Игнатов похвали третото издание на Рейтинговата система в специален коментар за Академика БГ. Очевидно има приемственост между министерските екипи в това направление.
– Много му благодаря. Винаги казвам, че трябва да има приемственост, защото ако един мандат на министър е 4 години, един курс по медицина се завършва за 6 години. И това, което си заложил в първи курс, ще го видиш реализирано след 5-6 години. Същото се отнася и за средното образование. Аз започнах с позитивен подход и казах, че ще има приемственост. Чудя се на колегите от опозицията защо понякога реагират по остър начин. Абсолютно съм съгласна да критикуват, но конструктивно. Ако искаме да имаме образование, трябва да подхождаме надпартийно, защото иначе няма да се случи нищо добро.
– Как ще отговори българската образователна система на конкуренцията в Европа?
– Мисля, че сме конкурентоспособни на Европа, особено в областта на висшето образование. Не случайно наши специалисти толкова много се търсят в Европа и започват работа веднага след завършването си. Ако не беше качествено нашето висше образование, просто нямаше да ги вземат на работа.
– Повечето упреци са свързани с реализацията, а не с качеството на полученото образование.
– Наша вина е, че не създаваме достатъчно добри условия за реализация и затова предлагаме нови идеи и проекти за осигуряване на първо работно място, за борба с безработицата, за връзката между висше образование и бизнес. Мисля, че тези отношения все още имаме недостатъци. Като теоретична подготовка студентите ни са много по напред от тези в Европа. Като практическа подготовка и връзката с бизнеса обаче изоставаме. Европа ни е конкуренция не толкова в системите и програмите за висше образование, колкото в условията, които предлага като първо работно място на младите.
– Да очакваме ли скоро за бъде приет Закон за училищното образование?
– Да, той е изключително важен, сложен и много труден закон. По този проектозакон имаше много дискусии, много въпроси се поставиха. Не знам защо при предишното правителство не можаха да го приемат до край. Мисля, че времето не им стигна, макар че имаха широка обществена подкрепа, както и много конструктивни и рационални предложения. Участваха директори, учители, всички вложиха изключително много труд. И затова и казвам отново, че всичко позитивно от този проект на закон ще бъде взето предвид от нас. Но в него имаше много въпроси, които не бяха решени. Вероятно затова и не бе приет. При поръчаното от нас допитване до обществото стана ясно, че 90% от хората мислят, че с тази дисциплина в училище няма да има успех и че въпросът за дисциплината трябва да бъде засегнат и в Закона за средното образование. Това е труден и деликатен въпрос. Как да направим баланс? Колко например да са неизвинените отсъствия? Като ги има тези отсъствия, как да бъде наказан ученикът? И трябва ли да бъде наказан? Как ще го мотивираме да е по-послушен и внимателен в клас? Кое е мярката за послушност и има ли такава? Много е трудно да се решат такива въпроси и да се опишат в закон.
– Разкажете за Сингапур, бяхтне там по покана на министъра на образованието.
– Преди мен там вече са били немският и австрийският министри на образованието, а тези държави са доста напред в средното образование. Разбрах , че Холандия и Англия също търсят техния модел. И не е учудващо. Мотото в момента на системата в Сингапур е, че ако искаме да имаме знаещи, можещи, мислещи ученици, трябва да има учители на 21-ви век. Затова там е създаден Национален център по образование, през който минават всички програми за квалификацията на учителите и обученията на директорите. Тяхното министерство плаща годишно по 100 часа на учител за квалификация и ако не ги изпълни, не се явява на изпити или не си покрива необходимото ниво, трябва да започне отначало. Като си се обучил за директор и ръководеното от теб училище върви много добре, те преместват в по-изоставащо училище, за да тръгне и то напред – ротират успешните директори. Тази система е много интересна и находчива.
– Възможно ли е при нас нещо такова да стане?
– В нашето министерство има дирекция за квалификация на учителите, има и Център за квалификация на учителите. Нищо не пречи на министерството да обедини тези двата центъра – те така или иначе действат еднопосочно, и да се разработят единни програми за квалификация и всички учители, които да минават обучения и квалификация по тези програми. Това няма да струва повече пари на държавата отколкото сега и учителите и децата само ще спечелят. Това е един напълно реален модел за нашите условия. Другото съществено, което ми направи впечатление от положителния опит на Сингапур, е създаването на специални класни стаи с помощта на модерните технологии. В тях се залага на няколко неща: комуникация, работа в екип, мислене, изразяване. Философията на сингапурската система е, че ако децата имат тези функционални умения, ще могат да се реализират във всяка сфера на живота. В основното образование там, най-много внимание обръщат на грамотността. При 90% от децата английският не е майчин език, но са постигнали много високи резултати. Но те не ползват таблети и интернет, докато се учат да пишат. Друго важно направление на колегите ни в Сингапур е работата с родителите. Там имат специални програми на национално ниво, в които се иска мнението на родителите по всички важни въпроси.
Въпросите зададе: Евелина Гечева