Писма без отговор във финския роман "Тенарон" - Академика

На шести февруари от 18,00 се състоя представянето на романа „Тенарон: поща от друг град“, чийто автор е нашумялата финландска писателка Лена Крун. Гости на премиерата бяха писателят Владимир Полеганов, критикът Александър Попов, актьорът Владимир Морозов, преводачът от фински Росица Цветанова и представител на Финландското посолство.
Кратка биография на писателката на английски език бе разказана от представителя на посолството. Лена Крун започва да пише в ранните седемдесет години на миналия век и оттогава има издадени около тридесет романа, признати не само на родната й, но и на международната литературна сцена. През 1992г. взема престижната награда „Финландия“ за произведението си „Математически същества или споделени сънища“.
Премиерата включи прочит на две от писмата в книгата, и дискусия за цялостната атмосфера на романа.
Впечатленията на преводача
Росица Цветанова споделя, че предизвикателството на превода се изразява в предаването на стилистиката. Художествените образи са подчинени на реално съществуващи, това осигурява връзката илюзия – реалност. А непрекъснатото преминаване между двете нива прави книгата и фантастична, и близка за читателя.
Най-вълнуващ за Росица е образът на автора, пишещ писмата. Финският език няма родове, писмата са писани от жена, а получателят може да е… всеки. На български за него се говори в мъжки род. Тя казва, че след като писмата не получават отговор, редно е да се запитаме защо книгата не е оформена просто като дневник. Личното й тълкувание е, че отсъствието на обратна връзка е препратка към универсалния човешки копнеж, присъщ на всеки от нас.
В заключение тя разказва как в търсенето си на отзиви на финландски език открила човек, който не одобрявал прекалената според него алегоричност и се питал идиот ли е, задето не разбира книгата. Нейният призив е да не изискваме от „Тенарон“ абсолютна конкретика; да не го приемаме като главоблъсканица, а като нещо, към което да се завръщаме често и което да преизживяваме.
Впечатленията на критика
Александър Попов казва, че е чел книгата два пъти – на английски и на български език, и че двата прочита са оставили различни образи в съзнанието му. Харесва определението на Карлос Фуентес за магическия реализъм като „добавяне към реалността“ и се съгласява с водещия на дискусията, че Лена Крун, без естествено да е магически реалист, прави нещо подобно. Споделя, че в много книги фантастичният свят тълкува истинския човешки и в този смисъл Лена Крун прави нещо необичайно, използвайки човешкия свят, за да разкрие измисления.
Любим образ за Александър е получателят, макар и да го няма. Писмата са написани така, че предполагат отсъствие, неизказаните неща и тишината говорят много силно. Оставена е възможността читателят да се идентифицира с тайнствения получател, да поиска да търси из текста улики за живота му.
Призивът му е читателите да обърнат внимание на езика, на красотата, заложена от авторката.

Водещият на дискусията, в заключение, определя света в „Тенарон“ като пространство на предизвикателство, към което читателят непременно ще поиска да се завърне.