Фотографът Антоан Божинов: Всички млади са творци

Антоан Божинов е фотограф, чиито творби са включвани в десетки изложби, пленери, салони у нас и зад граница. Негови публикации може да намерите в български, датски, немски медии. Наскоро материал за творчеството му излезе и в престижното френско списание “Reponzes Photo”. Преподава фотография на студенти от Нов български и Софийски университет. Свързахме се с него във връзка с последната му изложба – „Мистерии през зимата“, която може да разгледате до 14 март в галерия „Алма Матер“.

– Как решихте да съчетаете точно тези две зимни мистерии – предпразничното пазаруване и предсесийните студентски вълнения? Разкажете повече за замисъла на изложбата.
– По-скоро стечение на обстоятелствата. „Коледни (м)истерии в крайните квартали” беше готова като колекция още през пролетта на 2013-та, когато беше направен и графикът на изложбите в галерия „Алма-Матер”. А междувременно се събра материал и за сесийната мистерия.

– Снимките от първата част на изложбата са правени на откровено колоритни места – битака, птичия пазар. Несъмнено по време на разходките си сте видели и чули много интересни неща. Разкажете някоя случка от там.
– Да, местата са знакови. Запознах се с много чешити, защото бивах там неведнъж. Като оставим настрана пазаруването, покупко-продажбата, на битака има култ към вещите, особено екзотичните, а на птичия пазар – към животинките, и отново уклон към екзотиката… а от нея до мистерията колко е! Та, по тези места можеш да срещнеш хора, страхотно привързани към всяко живо същество, и касапска бригада за бързи мокри поръчки, която, естествено, не иска да бъде снимана, освен това е въоръжена с остри ножове. Скоро за всички там станах „даскала с фотоапарата”, защото това беше работещата легенда, макар и истина, да не ме идентифицират с гонещ сензацийката папарак. Случки много, оказа се например, че един от постоянните продавачи на битака от Факултето е завършил Професионалната гимназия по фотография и полиграфия и си говорехме на професионален жаргон.

– Освен, че се занимавате на практика, Вие също така преподавате фотография на студенти. Споделете мнението си: добрият фотограф добър учител по фотография ли е? А обратното?
– Този въпрос е малко неточно адресиран, за да отговоря, трябва да погледна отстрани, най-добре е да питате студентите. Докато за това кой колко добър фотограф е, на моята възраст може да каже историята, най-точната мярка за добър преподавател е това кого на какво е научил.

– Какви са впечатленията Ви от младите творци? Проявяват ли те интерес към класическата аналогова фотография?
– Всички млади са творци, известна част от немладите са останали такива. Важно е да се насочват младите, за да не откриват топлата вода. Тук виждам своето място, да насочвам, без да ограничавам. Що се отнася до класическия сребърно-желатинов процес, доволен съм, да, във всеки випуск имам студенти, които искат да научат повече за него, да стигнат до тънкостите. Нещо, за което не жаля време.

– Съвременната фотография бълва много клишета. От гледната точка на един професионалист, как се надскачат клишетата?
– Клишетата не са проблем само на фотографията. Тук той е по-осезаем може би защото фотографията е най-достъпният език, и най-универсалният в същото време. Няма нещо, което се прави по-лесно от снимка, е, ако имаш фотоапарат. Някаква случайна снимка, направена от случаен човек, може да стане „шедьовър”. Помислете си, може ли това да се случи с текст? Не, най-малкото, трябва да си грамотен, да не говорим за нещо повече. С видеоклип? Трудно, за него също се искат умения. За картина? Е, трябват няколко години обучение, за талант не говорим. Музика може ли да се направи с едно щрак? Така, че фотографията дава една възможност, за която в много случаи умът не е подготвен, затова тя бълва клишета. „Професионалистът” не решава въпроса, професионализмът често произвежда клишета. Или, така де, въпросът с клишетата е доста сложен. И прост. Когато натрупаш достатъчно информация за клишетата в която и да е област, достигаш до обобщения за генезиса на клишето и ти е по-лесно да го избягваш, следващата стъпка е да намериш формата, визията, която да има нужното въздействие върху гледащия.

– Имате ли несбъднати снимки, чийто сюжет сте си представяли ясно неведнъж?
– Не, това е доста натрапчиво. Случва ми се да изскочи идея, която да се оформи и в крайна сметка да получи окончателна визия, но дразнителят, базата е в заобикалящото ни, не вътре в нас, резултатът е срещата на двете.

– Кои са фотографите, които Ви вдъхновяват и от които един вид сте се учили?
– Много са. Съвсем наскоро, нескромно е да го споделям, в престижното френско списание „Reponses Photo” ме нарекоха „българския Куделка”. Интересното е, че снимките, заради които получих това признание, са правени горе-долу по същото време като неговите (през 80-те), и поради ограничената информация по това време, нищо не знаех за него. Още бази? Бресон, френската улична фотография (буквалният превод винаги заблуждава), група Магнум, и още – имах „визуално цитиране” на Саудек. Хелмут Нютън, не, така мога доста да изреждам. А и с времето човек става по-разнообразен… шегувам се.

– Какво Ви предстои след „Мистерии през зимата“? Подготвяте ли бъдещи проекти?
– Аз снимам непрекъснато, това вече явно е станало вътрешна необходимост. В последно време цикличността на изложбите е около 2 години. Да, имам един проект, който започнах през лятото, няма да влизам в подробности, само ще кажа, че десетина и повече години не се бях занимавал с постановъчна фотография и сега търся една по-различна гледна точка.

Въпросите зададе: Петя Димитрова