Доц. д-р Андреана Ефтимова завършва специалността „Българска филология“ с втора специалност „Португалски език и литература“ през 1995 г. и „Журналистика“ с профили „Телевизия“ и „Култура“ през 1998 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор е по общо и сравнително езикознание (психолингвистика) от 2000 г. Преподавала е 15 години във Факултета по славянски филологии, а в момента е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по медиен език и стил,култура на писането и стилове в общуването, невербална комуникация, психолингвистика, интернет език.

– Преподавате във Факултета по журналистика и масова комуникация. Пишат ли правилно студентите журналисти?
– За да отговоря на въпроса, ще поясня какво означава „правилно“ писане. Това е оформянето на текстовете според кодифицираните в този момент норми на книжовния език – граматически, правописни, правоговорни, пунктуационни. Съответстващото на книжовните норми езиково поведение може да се обозначи като „правилно“. За мен обаче много по-важен е въпросът дали студентите, които учат журналистика, пишат и говорят според комуникативната ситуация, според целите и задачите на общуването, т.е. дали участват адекватно в комуникативния процес. Стилът на писане и говорене е полето, в което не може да се използва критерият „правилно-погрешно“. Оценката на езиковото поведение се поставя според това дали то е уместно или неуместно, приемливо или неприемливо, ефективно или неефективно и др. за съответния контекст. Студентите са изучавали в продължение на 12 години в средното училище кодифицираните книжовни норми. Те би трябвало да влизат в университета с изградени познания и умения за използване на книжовния език – езиковата формация, която осигурява общуването във всички сфери на общуването. Бъдещото им обучение по специалността „Журналистика“ би трябвало да им предложи доусъвършенстване на уменията им да общуват нюансирано, съобразено с конкретните комуникативни условия, в които ще попаднат като журналисти. Задълбочаването на езиковите знания и умения би следвало да им покаже как и кога могат да нарушават книжовните норми със стилистична цел, защото журналистиката е и езикова игра; как и кога могат да използват и други езикови варианти освен книжовноезиковия, защото журналистиката е и литература и пр. За съжаление, днес в университета се налага все по-често да се попълват празноти от средното образование и почти не се стига до по-сериозни и задълбочени занимания с езика. Разбира се, проблем е и това, че когато днес у нас се каже литература, рядко някой си представя и журналистическите текстове. Включително и студентите не си го представят. А в англоезичните култури литературата включва в самата си сърцевина репортажи, пътеписи, биографични портрети.

– A работещите журналисти как се справят с правописа?
– Обществената претенция към журналистическото езиково поведение е много висока. Това е обяснимо, тъй като повечето съвременни хора прекарват по-голямата част от времето си в общуване с медиите. Освен това медиите влияят изключително много върху моделите на езиково поведение, върху развитието на езика. За съжаление, високите обществени изисквания към журналистическия език са съпътствани от ниска обществена оценка на журналистическото езиково поведение. Тази оценка не е съвсем справедлива, тъй като не се отчитат спецификите на журналистическия труд – бързината, напрежението, работата с различни източници и пр. при подготвянето на журналистическите текстове. От друга страна, тази оценка е оправдана, защото качеството на езиковото и стиловото оформяне на журналистическите текстове често е подценявано. За мен е важен въпросът защо правописът и пунктуацията са толкова подценени в условията на публичното общуване, каквото е и общуването в медиите. Вината не е само на медиите. Вината е на всички нас, на българското общество, което е изтласкало въпросите на образованието на заден план. Крясъците за ширещата се неграмотност прикриват бездействието и неуважението ни към въпросите за езика и стила, защото липсата на език и стил не е попречила на никого да си намери хубава работа,  липсата на език и стил не е попречила на никого да получи висока заплата. Докато си поставяме само такива хоризонти – работа, заплата, ваканции – образованието и културата няма да са приоритет за обществото ни.
– Как се оценява дали даден човек е грамотен?
– Зависи какво съдържание влагаме в понятието „грамотност“. Според мен грамотността е с много по-широко съдържание. Тя не е само „правилно“ писане и говорене. Грамотността включва възможността за използване на езика уместно, за интерпретация на манипулативни дискурси, за преценка на достоверността и стойността на информацията и пр., и пр. Затова грамотността се оценява трудно и изисква време.
Грамотността е и социално понятие. Тя се формира на базата на обществените норми за адекватно езиково поведение. Затова и оценката на грамотността в различни периоди на общественото развитие е различна, защото се променя обществения живот. Не може това, което сме знаели и можели преди 50 години, да се изисква днес. Грамотността е средството, което ни осигурява безпрепятствено съжителстване с останалите хора и реализацията ни в различни социални сфери. Днес интернет е новото предизвикателство пред грамотността. Съвременните хора имат различен бит и интереси и е необходимо да се определят базовите познания и умения, от които имат нужда.
Освен това ми се струва, че всеки би следвало да направи самооценка на собствената си езикова компетентност. Напоследък сме в ситуацията „крадеца-вика-дръжте-крадеца“, т.е. хора с пропуски в езиковата подготовка правят забележки на други хора с подобни проблеми. Няма безгрешни хора и затова ми се струва, че повишаването на самокритичността и възпитаването на повече толерантност към чуждото езиково поведение са необходими. Едва ли с обиди ще се постигне осъзнаването и преодоляването на дефицитите в езиковото обучение.
– Вие следите инициативата „Бъди грамотен“ от самото й начало. В каква посока бихте препоръчали да се развива тя?
Заради по-широкото съдържание, което влагам в понятието „грамотност“, бих искала да се включат повече и по-различни методики за диагностика на езиковото поведение. Тестовете, ако са подготвени от специалисти по тестология, би могло да са коректен, но пък винаги са доста формализиран начин за проверка на грамотността. Все пак всички ние общуваме не само с морфеми, думи, изречения. Докато общуваме, ние създаваме текстове. Често текстовете в разговорната реч не следват напълно граматическите норми, но са успешни за общуването. Затова при проверката на грамотността трябва да осъзнаваме, че езикът е и прагматика, че езиковите средства са разбираеми в конкретен контекст. Това трябва да се има предвид при една такава инициатива.
– В последно време често се обсъждат проблемите с употребата на пълен и кратък член, дори има мнения да се премахне правилото. Вие какво мислитe?
– Дискусията за правилото за редуването на пълен и кратък член се води от десетки години. Чуха се аргументите на различни по професия и образование хора. Така и би трябвало да бъде. Все пак правописът принадлежи на всеки от нас. Той е общоприета единна система за отразяване на езиковите средства, обезпечаваща разбирането на текстовете от всички носители на езика. Единственото нещо, което ме смущава в тази дискусия, е „надвикването“ на участниците. Доста експерти, специалисти по теория на книжовните езици и история на българския книжовен език, предложиха научни аргументи в защита на своята позиция, но като че ли българското общество не чува тази рационална аргументация. Защитниците на статуквото заглушават всеки опит на изключителни експерти по лингвистика и социолингвистика да обяснят научно мнението си. Затова аз отказвам да говоря по тази тема. Единственото, което ще кажа, е, че спазването на правилото за редуването на пълен и кратък член не гарантира и не показва, че един човек е грамотен. То показва само познаването на едно правописно правило. Усилията да се овладее това правило в българското училище не се увенчават с успех през годините. Нещо повече, тези усилия отнемат от времето на децата за овладяване на много по-важни за общуването правила и принципи.
– Какво според Вас трябва да се предприеме, за да пишат българите правилно – повече часове по български език, повече взискателност или още нещо?
– Не е възможно при незачитане и неразпознаване на престижното езиково поведение в обществото обучението по български език да има успех. Докато родители, работодатели, учители, журналисти и др. на дело показват,  че правописът и пунктуацията не са важни за реализацията на индивида, няма да имаме успешно езиково образование. Докато в ежедневието ни изобилства от надписи, реклами, документи и пр. с правописни и пунктуационни грешки, няма да възпитаме уважение към спазването на книжовните норми в публичното общуване. Разбира се, усъвършенстването на езиковото поведение става само чрез практика. Писането, говоренето, четенето с разбиране би следвало да са най-важната  част от обучението по български език и стил във всички образователни степени.

Въпросите зададе: Петя Димитрова

Още по темата

Bulgarian for Foreigners language classes

Educational center Rodna rech offers a language course Bulgarian for Foreigners. We offer individual private lessons in ...

Bulgarian for Foreigners

Програма на театър „Възраждане“ за декември 2016 г.

  2 ПЕТЪК 12:30 ч ПРИКАЗКИ ОТ ВЪЛШЕБНОТО IT ОГЛЕДАЛО - БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО 19:00 ч ИЗМАМНИЦИ   3 СЪБОТА 11:00 ч ...

Българска съкровищница

Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.

• Новини

Български език за чужденци

We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.

Семеен летен лагер

Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.

Следете ни