Доц. Светла Цанкова: Все по-рядко младите хора допускат правописни грешки

Доц. д-р Светла Цанкова е преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“. На студентите от специалността “Медии и журналистика” чете дисциплините “Теория на медиите”, “Теория и практика на текста”, “Журналистически жанрове” и “Пресжурналистика”. Води лекции и в магистърските програми на катедрата по “Бизнесжурналистика” и “Връзки с обществеността”. Тя участва като консултант в тазгодишното издание на правописния маратон „Бъди грамотен“ за студенти, организиран от Академика БГ.

– Интересуват ли се младите хора от спазването на правилата за писане?
– Не мога да дам генерална оценка – впечатленията ми са основно от студентите в специалността “Медии и журналистика” в УНСС, които имат много добра езикова култура. Отчитам факта, че те преминават през няколко изпита – български език и литература, писмен и устен изпит по журналистика. Такава е практиката ни от самото създаване на специалността през 2004 г. и с годините се убедихме, че това гарантира по-добра селекция. В процеса на обучение забелязвам техния напредък по отношение на езиковата грамотност, голяма част от тях проявяват чувствителност към езика на медиите и са взискателни към собствения си правопис и правоговор.

– Кои са най-често допусканите грешки при употребата на езика?
– През последните няколко години при проверката на писмените работи на кандидатстудентския изпит по журналистика в УНСС с колегите забелязваме, че все по-рядко младите хора допускат правописни грешки, но имат сериозни проблеми с пунктуацията. Според мен най-добрият начин да се справят с този проблем е четенето на качествена художествена литература – както българска, така и чужда, но задължително в добър превод. Когато оценявам работите, които студентите подготвят през семестъра, винаги отбелязвам и допуснатите правописни и пунктуационни грешки и повечето от тях се стараят да са по-взискателни към езика си. Компенсирането на пропуските в езиковата грамотност е въпрос на лични усилия и желание, защото спазването на правописните и правоговорни правила е израз на уважение не само към езика ни, но и към самите нас!

– Една от дисциплините, които преподавате, е “Теория и практика на текста”. Няколко изследвания от последните години показват, че немалък процент от младите хора у нас са функционално неграмотни. Какви са впечатленията Ви – справят ли се студентите с работата с текст?
– Под това наименование на дисциплината имам предвид “Теория и практика на журналистическия текст”, така че в програмата са включени теми, свързани със структурирането на информационни журналистически материали, с правилата за цитиране, позоваване, идентифициране, с уменията за аргументация в аналитичните журналистически текстове, с писането на новинарски и портретен фичър и други. Обръщаме внимание и на стила и езика. Това ми дава основание да кажа, че във втори курс студентите не само се учат да анализират медийни текстове, но вече и да създават такива и се справят много успешно. На тази база през следващия семестър вече надграждаме знанията и уменията в дисциплината “Журналистически жанрове”.

– Какви са Вашите интереси извън преподавателската дейност?
– Художествена литература, кино и театър.

– На последната проява от “Бъди грамотен” имахте препоръки към медиите. Къде най-често грешат българските журналисти?
– Езиковите проблеми са почти същите, както и при бъдещите журналисти: пунктуационни грешки, грешки при употребата на пълния член, на думи, започващи с “о” или “у”, срещат се и неправилно употребени думи, чуждици, клишета. Дразнещи грешки се допускат в някои телевизионни предавания, когато се прави преглед на печата, анонсират се предстоящите теми или по време на интервю се извеждат акценти от казаното от събеседника. Субтитрите в реалити форматите, когато участник говори тихо или неразбираемо, са пълни с грешки, най-вече пунктуационни. За щастие има и много български журналисти, които са взискателни към езиковата си култура и техните материали се четат, слушат и гледат с удоволствие не само заради качеството на съдържанието, но и заради стила и езика. Именно такива представители на професията каня на срещи с нашите студенти, за да се убедят, че в България се прави и качествена журналистика и за да се учат от най-добрите.

Въпросите зададе: Петя Димитрова