Иван Симеонов: Най-интересни са разговорите с носителите на странни имена

Преди малко повече от десет години Иван Симеонов успява да завърши Българска филология във Велико Търново (запазен е оригиналният израз). Оттогава е основно учител по български език и литература, а паралелно с това редактира, пише текстове с най-разнообразна насоченост и чете художествена литература. Колекционира пощенски картички и… странни имена на хора.

– Как и кога Ви дойде идеята да събирате странни имена?
– Странните имена се намърдаха в живота ми преди около петнадесет години, но активно започнах да ги издирвам и събирам в края на 1999 г., когато получих задачка от преподавателя ми по Общо езикознание в университета, която беше да изнамеря пет странни лични или фамилни имена и да запиша техните истории. Стартът беше летящ и до ден днешен интересът ми не е изчезнал и се увеличава с всяка изминала година.

– От колко години правите списъка и на колко време го обновявате?
– Първата част от списъка си оформих някъде в края на 2000 г. и го допълвам малко по малко вече над десет години, но няма някаква строга периодичност в допълването. А и странни имена съвсем не излизат всеки ден.

– Какво е най-интересното нещо, случило Ви се във връзка със събирането на имена?
– Най-интересно ми е, когато успявам да говоря с носителите на странни имена. Да чуя историите им и защо те се срамуват или гордеят да ги носят. Какви обстоятелства са накарали родителите им да ги „закичат“ така за цял живот. Много често ми се случва историята за получаването на името да е много по-интересна, отколкото самото име. Любопитно ми е било защо името понякога е толкова странно, та чак е смешно, а някои личности като Винету Келешев от едно родопско село и Манчестър Юнайтед от Свищов са придобили имената си впоследствие със съдебни решения.

– Как реагират хората, когато видят името си в подобен списък?
– Честно казано, повечето хора от списъка ми сигурно не подозират, че са попаднали в него. Но има и такива, които се обиждат. Заплашвали са ме с физическа саморазправа, със съд дори, но след като поговоря с тях и видят, че намеренията ми са добри, а целта ми не е да ги злепоставям, проблемите се разрешават сравнително лесно. Други хора се гордеят, а трети само се подсмихват и се чудят как на някого може да му бъде интересно някакво име.

– Как правите изследванията си по въпроса и как проверявате достоверна ли е получената информация?
– В началото ги търсех. Телефонните указатели свършиха чудесна работа. В търсенето си дори обикалях улиците и четях имената по пощенските кутии. Разпитвах приятелите и познатите си за техни близки, роднини и пр. Вече странните имена сами ме намират. Познават ме доста хора и вече знаят, че когато попаднат на някакво странно име, трябва да ми го изпратят и го изпращат. Освен това медиите – електронни и печатни, Интернет и Фейсбук също са добър източник, информационни табели, малки обяви и какви ли още не, понякога дори абсурдни, източници. Стоял съм часове наред да преглеждам избирателните списъци с имащите право на глас българи.

– Несъмнено е трудно да се определи фаворит сред куриозните имена. И все пак, имате ли любими попадения и кои са те?
– Наистина е трудно човек да има любимци в тази пъстра палитра от имена, но аз си имам няколко – Мрамор Полежански, Труфи Бобев, Червен Еленов, Пешка Чернокожева, Чайка Бележкова и Желан Борсуков.