Проф. Петър Гецов: Компенсираме бедността с много находчивост

12 април, 2014 17:58 | Гост, Наука | 1 коментар

Проф. Петър Гецов: Компенсираме бедността с много находчивост

Проф. Петър Гецов е директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН. По повод – 12 април – Международния ден на космонавтиката, Акаденика БГ потърси неговото мнение за работата на института, световните тенденции и мястото на България в сферата на космическите технологии.

– Скоро отбелязахме 35 г. от полета на Георги Иванов. Има ли възможност да изпратим трети българин в Космоса?

– Да. Имаме традиции, опит и възможности в тази област. Институтът ни е бил в основата на подготовката за изпращане на първия и на втория космонавт. Всичко зависи от финансовото състояние на държавата и нейното решение. Малко са се сменили условията – вече водеща роля има самата постановка на задачата, вече задачите, които ще изпълнява космонавта са част от проект с международен екип. Имаше няколко периода в това отношение: първият е детският – първият спътник, първият човек и т.н.; следва романтичният – излизане на човек в открития Космос; стиковане на два кораба и т.н.; сега сме в прагматичния – всички полети са много добре обосновани; има голям трансфер на технологии. Един килограм, изведен в Космоса, е от 18 до 20 000 долара, а една минута работа на Международната космическа станция – 40 000 долара. Вече няма място за политически или волеви решения

– Кое ще е най-интересното, предвидено в честванията по повод от 35-годишнината?

– Идват приятели и колеги на Георги Иванов, както и един от космонавтите, който е ремонтирал нашата апаратура. Това е добър знак, че има какво да си спомним. Спомените са хубаво нещо, но трябва да гледаме повече настоящето и бъдещето. От нас зависи как ще вървят нещата. Не трябва да разчитаме на това, че някой ще ни оправи нещата.

– Космическа оранжерия – разкажете повече за този проект.

– Ние сме пионери в областта на биотехнологиите. Първи сме, които сме направили тази оранжерия, на която са работили хора от много нации. В момента сме на етап – модернизация.

– Има ли интерес от страна на бизнеса?

– Да. Работим по идеята за производство в промишлени количества на космически храни – третата страна сме, която изработва такива храни. Искаме на базата на по-големия обем да намалим цените. Всички въпроса за полет до Марс са решение, с изключение на количеството на храната и водата. Технологично сме решили въпроса – ред е на бизнеса

– Кои са най-новите проекти, в които участва институтът, който ръководите?

– Последните 5 години сме участвали в повече от 100 проекта по европейски програми. Едни от последните от последните месеци се казва „Земно покритие”. Състои се от гео-информационни технологии. Създава се масив от маса данни за земното покритие на територията на страната ни, което е полезно за земеделци, производители, еколози. Друг проект се казва „Обстановка” – наш прибор се монтира на Международната космическа станция и измерва електрическия потенциал и плазмата. Също така наши специални разработват уреди за измерване на радиацията. Имаме и спечен проект с европейско финансиране, което ще използваме за модернизиране на нашите лаборатории за дистанционни методи


– Как може да се определи ролята на института в навечерието на 45-тата му годишнина?

– Той продължава да бъде интересен, имаме много по-големи възможности от преди, участваме активно по програми с проектно финансиране. Въпреки това е много важно и държавното финансиране. Обидно е заплащането на младите кадри. Компенсираме бедността с много находчивост

– Защо страната ни все още не е член на Европейската космическа агенция – какво би ни дало това членство?

– Нашата работа вече сме си я свършили. Няма премиер , с когото аз да не съм разговарял, и който да не разбира, че е актуално ние да станем членове. Спира ни един членски внос, който е около милион и 300 хиляди евро годишно. Поне 85% от тези пари се връщат обратно в икономиката ни. Ако сме достатъчно активни, можем да имаме голяма печалба над връщането на вноската. Въпросът е в стратегията на държавата. Ако тя иска наистина да продължим традициите си в космическите изследвания, тя трябва да реши този въпрос. При предишното правителство това за малко щеше да е факт, имаше даже отделени пари, но предложението беше отклонено в последния момент. Въпреки това ние имаме пълното право да сме член, най-малкото сме шестата държава, която е изпратила космонавт и 18-та държава в света, която е извела свой прибор в околоземната орбита. Желанието за това не е каприз. Членството ни ще помогне да кандидатстваме с предимство по проекти. Освен научен компонент там се застъпва много и на бизнес възможностите за страната ни. От ЕС в момента се отделят много средства в тази област – например за навигационни системи

– Успява ли българската наука да бъде конкурентна на европейската?

– Въпреки тежките условия, успяваме на бъдем успешни и конкурентни. България е уникална държава и можем много бързо да се оправим, вече започва да се вижда светлината в тунела

– Какви конкретни мерки очаквате от настоящето правителство, които да помогнат за развитието на българската наука?

– Очакваме науката да стане един от приоритетите на правителството. Вложеното в науката се възвръщат и това е локомотивът на съвременното общество. Например – какво щеше да е Южна Корея, ако не беше вложила в иновации? Ако искаме да запазим младите хора, трябва да подчиним всичко на образованието, науката и технологиите. Също така са нужни административни и законови облекчения в тази сфера. Как може хазартните игри да са с облекчение, но не и науката? Също така е нужен и финансов стимул – един професор в Бразилия взима 5000 долара заплата, а тук – 500лв. Трябва да се промени отношението , така ще запазим и подрастващото поколение.

Косара Беликолова
Снимка: БАН

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. wypros коментира на 12 август, 2014 г., 20:20 ч.

    Aбе някой знае ли този професор какъвъ принос има към космическата наука в България и с какво е известен по света на международната научна общност. Много го каните- станал е ТВ звезда, но никой не знае научните му приноси, а и и ги няма в Скопус.