Юлия Цинзова: Трябва да се промени Законът за обществените библиотеки

25 април, 2014 14:44 | Гост | Няма коментари

Юлия Цинзова: Трябва да се промени Законът за обществените библиотеки

Юлия Цинзова е директор на Столична библиотека от 2013. Завършила е бакалавърска степен в Държавен библиотекарски институт, а магистратура и аспирантура – в Университет по култура и изкуство – Санкт Петербург. Научен сътрудник I степен по социология на четенето в Народна библиотека. По случай 23-ти април – Световния ден на книгата, тя даде интервю за Академика БГ, посветено на ролята на книгите в съвремието ни.

– Г-жо Цинзова, ден след Международния ден на книгата можем ли да кажем дали младите хора четат достатъчно?

– Трудно приемам обобщенията. В същото време международни и български изследвания на четенето показват драстично намаление на функционалната грамотност на младите хора, което е индикатор, че те не четат достатъчно.
В структурата на Столична библиотека намаляват читателите от 5 до 8 клас. Това е групата млади хора, сред които има „пропадане” на интереса към книгите и четенето. Това споделят с нас и учители, и родители. Читателите ученици от 10 до 12 клас и студентите се увеличават през последните години. Те са и най-активната ни група читатели. За тях Столична библиотека работи над проект за Младежки арт-център с библиотека.

– Кои са най-актуалните проекти, в които скоро ще участва Столична библиотека?

– Внедряваме напълно обновена библиотечно-информационна система от ново поколение, съобразена с най-новите постижения на IT сектора. Читателите ще имат собствено пространство „Моята библиотека”, в което ще могат да си водят бележки, да четат и пишат коментари и рейтинги, да получават препоръки за книги, свързани с техните интереси и др. Столична библиотека съвместно с Музей „История на София” и Градска художествена галерия разработват проект за дигитализация на културното наследство, с който Столична община ще кандидатства по Програма „Културно наследство и съвременни изкуства“, съфинансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (2009-2014). Столична библиотека в партньорство с Общината в гр. Ниш, Сърбия и Образователен център в гр. Лесковац, (Сърбия) участват в проект „Творчество във възход” по Програма за Трансгранично сътрудничество 2007 – 2013 г. Проектът е насочен към младите хора от двете страни, които ще се обучават в творчески работилници на известни български и сръбски творци.

– Какво трябва да бъде направено за библиотекарското дело в България?

– Трябва да се промени Закона за обществените библиотеки; да се приемат стандарти за качество на библиотечното обслужване; да се промени финансирането на библиотеките, което да включва средства за техника и дейности; да се координира в по-голяма степен дейността на различните видове библиотеки и др.

– Кои са най-ценните издания в Столичната библиотека?

– Във фондовете на Столична библиотека има много ценни колекции: личната библиотека на Константин Стоилов, част от личната библиотека на Кирил Христов, книгата на Мавро Орбини „Царството на славяните 1601 г.”, автопортрета на Ивайло Петров и други ценни картини, колекция от стари плочи, която е дигитализирана, книги с автографи на известни български писатели, интересни заглавия от историята на София. В деня на отворените врати на библиотеката 10 май 2014 г. софиянци ще могат да видят част от тях.

– Според Вас как предпочитат да четат българите – в електронен вариант или на хартия?

– Все още интересът към книгите в хартиен вариант е много по-голям. В същото време се засилва интересът към дигиталното съдържание. Младите четат на таблети, смартфони и др. В Столична библиотека се ползват пълнотекстови бази данни – Регина ПИ (периодични издания, излизали до 1944 г., Списание „Сердика” и др.)

– Интернет пречи или помага за възраждане и поддържане на интереса към четенето?

– Интернет би могъл да помага за възникване и поддържане на интерес към книгите в сайтовете и блоговете за книги. Споделянето на мнения и оценки за книги и автори, съучастие в писане на литературни истории създава пространство, което развива нагласи и интерес за четене.

– Какво ще посъветвате родителите – как да стимулират интереса към книгите?

– Да купуват и обсъждат книги в семейството, да водят децата си в библиотеки, театри, галерии и други културни институции. Децата да се срещат с писатели, поети, артисти

– Какво предпочитате да четете в свободното си време? Кои са Вашите любими заглавия?

– Чета повече от книгите, които презентираме в библиотеката. Любими книги Албер Камю „Чужденецът”, Достоевски „Идиот”, Павел Вежинов „Бариерата”, поезията на Блага Димитрова, Ивайло Петров „Хайка за вълци”, в момента чета Георги Господинов „Физика на тъгата”.

Косара Белниколвоа

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата