9 април, 2014 18:24 | 
Милен Николов е актьор, прекарал голяма част от кариерата си в театър „София“. Днес той играе на сцената на Руския културно – информационен център. Постановката, в която е главно действащо лице, носи името „Краят на градината“ – авторски спектакъл по А. П. Чехов. Милен завършва актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ. Играл е и в Народен театър „Иван Вазов“, Драматичен театър „Рачо Стоянов“. Само на 33 години, той има над 30 пиеси зад гърба си.
-Кога и как разбра, че искаш да станеш актьор?
В гимназията. Влечеше ме много, но не знаех какво точно да очаквам от тази професия. Подготвйки се за Академията, започнах да се запалвам по актьорската игра, а с времето всяка реализирана постановка ме пристрастяваше все повече към сцената и към този различен живот, който имат възможността да живеят само артистите.
-Коя е най-комичната случка по време на представление, която си имал?
Много са. Случвало се е откровено да избухвам от смях на сцената. Най-често това е, когато някой направи лапсус, каже грешна дума или обърка репликата си така, че всичко добива комичем смисъл. Смешни ситуации има много, но в повечето случаи те си остават за нас актьорите. Стараем се това да не достига до публиката, въпреки че не винаги сме способни да запазим концентрация.
-Участваш в спектакъл „Краят на градината“ по А. П. Чехов . Кое беше най-голямото предизвикателство пред теб за тази роля?
Спектакъл за една силна и трудна любов. Може да се каже, че това е ненаписаната любовна история на Чехов. Получи се страхотно представление! С режисьора Георги Михалков бях работил и преди в две други представления, но за първи път се срещах на сцена с актрисата Десислава Чутуркова и с хореографката Ива Караманчева. Целият творчески процес беше истинско удоволствие, всички се сработихме идеално, което оказа влияние и върху крайния резултат. Предизвикателството беше в това да направим подобен проект, авторски, използвайки текстовете на един от най-големите писатели – Чехов. Но според публиката сме се справили добре.
-Намират ли реализация младите актьори и какви са техните възможности?
Не намират реализация тези, които не търсят. В днешно време не е необходимо да си част от някой държавен или общински театър, за да правиш изкуство. Има много алтернативни форми за изразяване на творческата същност, има фондове, които финансират свободния театър, има пространства, които също подават ръка на младите творци. Така че който иска да бъде актьор, може да го прави без никой да го спира.
-Каква е най-належащата реформа, която трябва да се направи в българския театър?
Създаването на конкуренция – между театрите, между актьорите, между режисьорите, между творците.
-Какво би казал на всички кандидат-студенти, които искат да учат ?
Успех! На изпитите бъдете семпли и искрени. Това, че ще ви приемат в Академията не означава, че ще станете актьори. Очаква ви дълъг път и след това.
-Добрия или лошия герой би избрал ?
Интересния!
-Опиши чувството да си „под светлините на прожекторите“ ?
В България няма истински „светлини на прожектори“, по скоро те светят с фенерчета.
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype. 
Facebook
Twitter
Google+