Жените с цветята

23 май, 2014 16:46 | Мнения | Няма коментари

Срещаме ги всяка година на един и същи ден. Носят куп цветя и се обръщаме след тях на улицата, помагаме им да не ги смачкат в автобуса и сме радостни заедно с тях.

Това се случва на 24-и май.

На този ден те са жените с цветята.

Във всички останали дни обаче кои са?

Във всички останали дни те са толкова изморени от нашите деца, че нямат време за своите собствени. Защото учителката е човекът, който носи отговорност за всеки бъдещ човек. Не по-малка от тази на майката.

В дните, които не са отбелязани с червено в календара, те остават без глас, за да сложат ред в часовете си. Остават и без глава, защото трябва на всяко дете да обяснят, че сега е важно да учи, не после, не само преди изпита. Накрая остават и без сили, защото всичко това изтощава физически и психически. Учителят трябва да бъде всичко. Той трябва да бъде сценарист и режисьор на своето уан мен шоу всеки божи ден. Трябва да бъде психолог, за да изглади острите детски характери и да насърчи по-слабите. Трябва да бъде и космонавт, защото всяка детска душа е един космос. Толкова много се иска от него и толкова малко му се дава – само ако има призвание, би работил това.

Спомням си моята първа учителка – Тодорка Русанова. Голям зор виждаше с мен, милата. Моите родители ме бяха научили и да чета, и да пиша, преди да тръгна в първи клас. Дори таблицата за умножение знаех, която тогава се учеше в четвърти клас. И така през целия начален курс аз умирах от скука в час и правех всякакви щуротии. Тя обаче успяваше да ангажира вниманието ми и го правеше с блага усмивка. Изолира ме на най-задния чин, за да не подсказвам. Сложи до мен най-слабия ученик, за да му помагам по моя си начин. Даваше ми задачи извън изучавания материал, за да развива ума ми. Така оцелях до прогимназията, където тя ужасно ми липсваше, макар че вече имах какво да науча от новите учебни предмети и новите учители. Тази жена и до днес ми е еталон за човек и професионалист. Има ме на снимки с нея и тя винаги е с цветя.

Добре е да има цветя на този празник. Но още по-добре би било вниманието към учителите да не е само по празници. Трябва всеки ден да изграждаме уважение към учителския труд, да помагаме в обучението и възпитанието, както и да подкрепяме усилията им за по-достойно място в обществото.

Ако всеки от нас прави по една малка крачка в тази посока всеки ден, ще имаме съвсем друго училище, съвсем други деца и съвсем друго общество.

Евелина Гечева