Янка Такева: Настояваме минималната учителска заплата да бъде 500 лв.

28 май, 2014 11:29 | Гост, Денят | 1 коментар

Янка Такева: Настояваме минималната учителска заплата да бъде 500 лв.

Янка Такева заема поста председател на Синдиката на българските учители през 1994 година. Завършва няколко специалности в различни университети. Почетен член е на БАН и носител на десетки награди, между които най-престижните са орден “Кирил и Методий”- първа степен, “Жена на 2000 година” и др. Последното й отличие е американски сертификат за най-добър специалист в образователната система. 

– Какво е мнението Ви за 5% увеличение на началната заплата на младите учители до 35 години?

– Синдикатът на българските учители защитава тезата, че трябва да има 5% увеличение на заплатите на всички учители в България, защото ако е само на младите учители, това е дискриминация по възраст, което е нарушение на закона, който е приет в България и стриктно се спазва – Законът срещу дискриминацията.

Ние настояваме минималната учителска работна заплата, с която да започват младите специалисти, излизайки от университетите, да бъде 500 лева, а всички останали работни заплати да бъдат увеличени с 5%. Това ще защитаваме. В противен случай ще подадем иск в Комисията по дискриминация и нещата ще се уредят, но не трябва да се стига до там. По пътя на социалния диалог съм дълбоко убедена, че министър Клисарова няма да допусне тази фатална грешка.

– Значи според Вас това няма да има стимулиращ ефект?

– Напротив, ще създаде силно социално напрежение в педагогическата колегия, ще обиди хората, които вече 25 години изнасят на плещите си социалния безпорядък в обществото, който се прехвърли и върху децата като дисциплина, отговорност, мотивация, интерес към ученето. Това само ще навреди, а няма да стимулира никого.

– Синдикатът на българските учители излезе с предложение основното образование да се завършва в 9-и клас. Какъв ще ефектът за различните видове училища от такава промяна ?

– Ефектът ще бъде много добър. Ние сме направили разчетите. На сайта на СБУ сме качили една таблица – кога се завършва основно образование в страните членки на ЕС. Във всички страни се завършва в 9-и клас, с изключение на България – 7-и и на Румъния – 10-и клас. Така че смятаме, че 9-и клас е най-удачно да се завърши основно образование и след това 10-и, 11-и и 12-и клас да бъде гимназиалният етап.

Предлагаме също така да се въведат други видове учебни заведения като лицеи и колежи . Например, лицей по математика или колеж по информационни технологии или лицей за чуждоезиково обучение. Това изобщо не е никакъв проблем, защото ако се върнем назад в историята на българското образование ще видим, че е имало такива лицеи. Например, лицеят за изучаване на френски език, където все още нашите баби и дядовци говорят прекрасно на френски език, благодарение на завършването на този лицей в Симеоново.

Също така предлагаме да бъде преразгледан и срокът за обучение по професионалните училища. Ние искаме двегодишни, тригодишни и четиригодишни професионални училища, защото не можем да накараме всички деца, които отиват в професионалните училища да престояват, преспиват по 5 години в училище или да не ходят и накрая да искат да вземат диплома, за да ги научим, да кажем, да бъдат бетонджии, да бъдат шофьори или да бъдат някакви специалисти и да усвоят професия например в строителството или в инфраструктурата и т.н. Също и това сме го имали в българската образователна система, което е работило добре.

На сайта на синдиката е публикуван докладът на ЮНЕСКО за това как трябва да се развиват образователните системи в света. Дават 10 препоръки. По 7 от тях българската образователна система е работила прекрасно. Просто трябва да си припомним някои забравени неща и да ги пригодим към съвременния живот и съвременните отношения в България и в света.

Ако се приеме децата да завършват основно образование в 9-и клас, тогава ще имаме възможност да създадем по-голям диапазон за правилно разпределение на учебното съдържание, защото сега, за да може да се усвои този обем от знания, умения и навици още от 1-и клас – детето ненаучило се да чете, решава задачи с едно неизвестно. Учим го и му създаваме комплекси, че това дете с този тежък учебен материал не може да се справи. Това го кара да намрази училището, не му създаваме комфорт в училище. Не създаваме комфорт и на родителите, защото и те самите вече не могат да се справят с учебното съдържание в началния и прогимназиалния етап. Когато тръгнеш да обясняваш нещо на детето, трябва да взимаш речник, да влизаш в Гугъл, в интернет , за да търсиш нормалното обяснение на това, какво искаме да кажем с така списаните учебници.

Никой не може да се бори с природата, защото психофизическото развитие на детето си върви по природните закономерности и колкото и да искаме те да са много големи и много умни,много вариативни , не става-природата си е природа. Има си възрастови особености и ние трябва да се съобразваме с тях. Така че облекчаването на учебното съдържание с правилното разпределение, изтеглянето на по-трудните теми при учебното съдържание, няма да бъдат в 1-и, 2-и,-3-и,4-и и 5-и клас, а ще бъдат вече в 6-и, 7-и и 8- клас, когато детето е осъзнало, когато вече детето е придобило ученикови умения. Когато детето е придобило самочувствие, че училището е една приятна институция, където отива и лесно се справя с поднесените му задачи, които той трябва да реши.

Защо децата в чужбина ходят с интерес и с желание на училище? Защото има разпределение правилно на учебния материал от 1- и до 9-и клас. И на детето, съобразено с възрастовите му особености, се поднася материалът с най –различни интерактивни методи, подходи, средства. Българските учители владеят иновативните, нови методи на обучение. Българският учител е родоначалникът на игровия метод, по който вече работи целият свят. Българският учител преди 5 години е създал метода урок-картина, който вече се прилага в цяла Европа, включително и в Америка. Толкова ли пък не може българската образователна система да се справи с тези неща? Можем учителите, но не ни дават възможност нормативните документи и недобре структурираният учебен материал по възрасти, и по етапи на образователната система. Така че трябва да се замислим по тези неща и да се вземе политическо решение. Ние сме казали нашата дума.

– Какво Ви е мнението за електронните учебници?

– Електронният учебник е част от оръдията на труда на ученика и учителя. Никъде в света няма само електронни учебници. Препоръчвам българската образователна система да не отговаря на сентенцията да бъдем по-католици и от папата. Умерените неща, балансът между нещата трябва да се търси.

– Трябва ли да бъде преодоляно дублирането на специалности в различни училища в един и същи град?

– Разбира се, че трябва да има възможност за избор на децата и учениците, така че и там трябва да се намери балансът. Ако една, две, три специалности са потребни в едно населено място, защо пък да ги няма. Но ако ги няма децата, има тежък демографски проблем, защо трябва да са три специалности в едно населено място – да кажем един малък град – когато може да бъде една. Всичко е въпрос на разчети, на математика, на политика и в интерес на децата.

– Как ще коментирате резултатите от международното изследване PISA 2012 на тема „Оценяване на компетентността да се решавт проблеми“, на което заехме предпоследно място?

– Аз съм изключително скиптична към тези международни изследвания, включително няма човек от образователните системи в Европа, който да не е скиптичен. Много често колегите от Италия, Испания, Франция, Германия, нашите съседки, като членове на Европейския комитет по образование си обменяме опит, събираме се на конференции, протестираме срещу тези международни изследвания, които не отговарят на философиите на образователните ни системи. Така че малко скиптично гледам на тези неща, но изключително много се тормозя от това, че ние нямаме добра образователна политика в България, за която в началото на нашия разговор стана въпрос. Затова децата ни изнемогват, затрудняват се, до края на учебната година в първи клас не се научават да четат гладко, защото методологията, която чрез учебниците ни натрапиха от Образователното министерство преди 12 години. Тя разруши добрата, стройна система за ограмотяване на нашите ученици. Ние сме си виновни за всички тези неудачи, никой отвън не ни е виновен.

Pisa 2012 изследваше социалните умения на децата. Нормално е едно дете, което живее в провинцията и не е идвало в София да не знае някои неща, свързани с това как да си вземе билет от метрото. Но само за 2 часа нашите деца могат да разглобят апарат в сравнение с други деца от Европа, например или Сингапур. Така че се съмнявам всички сингапурски деца да са минали през метрото, много се съмнявам.

Асиа Геогриева

Снимка: Личен архив

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Зорница коментира на 3 октомври, 2014 г., 20:21 ч.

    Че тя, учителската заплата, е над 800 лв., г-жо Такева. Дори университетските преподаватели са вече с по-ниска заплата. Да не говорим, че учителите се скъсват да пътуват по чужбината.