Гл. ас. д-р Ралица Берберова: Причината за бедствието има комплексен характер

Гл. ас. д-р Ралица Берберова е щатен преподавател към Магистърски факултет и департамент “Природни науки” и директор на Лаборатория по природни бедствия и рискове в Нов български университет. Преподава в областта на природните бедствия и рискове, управление на околната среда и алтернативен туризъм.

–Как бихте коментирали събитията от последната седмица – наводненията в Североизточна България?

– Поредната кризисна ситуация. Трябва да сме наясно, че появата на природни бедствия зачестява. Това е доказана статистически тенденция освен за страната ни и в световен мащаб. Освен чисто природните предпоставки за появата на наводнения, не трябва да изключваме и антропогенния фактор. От една страна, той се изразява в липса на предприемане на навременни и адекватни мерки и действия, а от друга – липса на знания за опасностите и рисковете, превантивните мерки, реакцията и т.н. Най-големият проблем е неглижирането на опасностите и риска от появата на природни бедствия от страна на отговорните институции, но и на по-голямата част от обществото. Нека си го кажем, не само в конкретния случай, а по принцип, най-простия пример – заприщването на речните корита. Оставам настрана въпроса с отговорността на общинските администрации за тяхното почистване и поддържане, но нека обърнем внимание и на следното – освен обрастването им и необходимостта от това почистване, голяма част от коритата са се превърнали на сметища. От кого? От хората, живеещи в района. Същите тези хора плащат данъци. Почистването на тези сметища изисква средства. Тези средства идват от местни данъци и такси, т.е. от една страна си създаваме екологични проблеми сами и по този начин си създаваме сами разходи за тяхното отстраняване. Когато средствата не достигат, друг ни е виновен. Защо? Станалите последни наводнения в Североизточна България са последици от изброеното – интензивните валежи като природна предпоставка и антропогенния фактор, който се изразява в неконтролируемо и незаконно строителство, доколкото беше коментирано по медиите, изсичане на гори, заприщване на речни корита, липса на контрол и мониторинг на хридротехнически съоръжения като язовири и микроязовири и т.н. Причината за бедствието има комплексен характер. Това могат да ви го потвърдят дори нашите студенти по екология, тъй като при обучението в НБУ е традиция и практика студентите да се запознават и обсъждат най-актуалните проблеми в областта им на обучение.

–Лаборатория по природни бедствия и рискове в НБУ работи ли по търсене на възможни решения в тази посока?

-Разбира се. Това е основната задача на Лабораторията. Видяхте, че подобни кризисни ситуации имат комплексен характер. В лабораторията освен, че се изследват чисто научно причините за появата, развитието и възможните екологични рискове, то и се търсят и предлагат възможни решения на подобни проблеми – както от природен, така и от антропогенен характер. Провеждали сме изследвания и сме предлагали решения на немалко общински и държавни администрации – Столична община, общините Плевен, Стара Загора, Перник, Бургас, Ракитово, съществуващото допреди години Министерство на извънредните ситуации, Министерство на околната среда и водите, „Гражданска защита” към Министерство на външните работи и др. В тези изследвания участват и наши студенти от бакалавърските и магистърски програми. Лабораторията разполага със съвременна апаратура, която ни позволява постигането на тези резултати. Изследванията се подпомагат и от другите научни и учебни лаборатории към департамента – по биология, геология, а от есента и по химия. Когато се налага добре си сътрудничим и с колеги от други департаменти или научни институти. Дори в момента се работи по междудепартамента интердисциплинарна изследователска програма в областта на мониторинга на земно-насипни съоръжения, диги и микроязовирни стени, с цел превенция от наводнения и екологични последици.

–Има ли възможности за превенция от природните бедствия?

-Разбира се, че има. Превантивните мерки се изразяват в два основни аспекта. От една страна, прогресът в техническите науки доведе до възможността за създаване и изграждане на системи за прогнозиране, ранно-оповестяване, реакция и т.н. с цел превенция. От друга страна, от изключително значение за оцеляване в момента на подобно събитие е подготвеността на населението и знанията за реакция. За съжаление в България не са налице нито подобни системи, нито необходимите минимални знания на населението. Съществуващите системи имат предимно регистрационен характер. Препоръката наООН е изграждането на подобни системи с цел намаляване до 50 % на щетите до 2020 г. Несъмнено изграждането на подобни системи изисква средства, но ще спомена и един основен принцип – всеки 1 лев инвестиция в превенция води до спестяване на 7 лв. в икономически щети.

– И последен въпрос – дали това би се отразило на туризма в страната ни, става в началото на туристическия сезон?

-Ще Ви върна в 2006 г. През месец юли 2006 г.,в пика на туристическия сезон, проливни дъждове и силен вятър заляха Южното Черноморие. В някои от общините бе обявено бедствено положение. Освен причинените материални щети като множество залети и унищожени жилищни и промишлени сгради, земеделски земи и селскостопански обекти, инфраструктура и хилядите потърпевши, наводненията се отразиха и върху туризма. Най-пострадали бяха Слънчев бряг, Несебър, Обзор, Бургас, Приморско, Поморие, Созопол, Св. Влас, Равда, местностите „Иракли” и „Кавака”, къмпинги „Луна” и „Ахелой” и др. Резултатите: евакуирани туристи, прекратената почивка на хиляди летовници в пострадалите курорти и къмпинги, опразнени хотели, голяма част от чужденците бяха в шок от случилото се и мнозина от тях изискаха или поне направиха опит да изискат да им бъдат възстановени парите за почивката, бяха отказани предварително направени резервации и т.н. Ситуацията, от гледна точка на наводнения и последици сега, е близка до тази през 2006 г. Станалото през 2006 г. дори ни подтикна да създадем курс «Влияние на екологичните катастрофи върху туризма» в магистърската програма по «Международен алтернативен туризъм», тъй като това е един от рисковете в бранша и изисква специфична реакция.

–Искате да кажете, че образованието в сферата на природните науки включва и такива актуални теми?

-Разбира се. И не само това – с колегите се стремим, въз основа и на научната си дейност, да работим по посока прогнозиране на бъдещи ситуации, така че да предложим на студентите си едно практически приложимо образование и възможност да работят напълно подготвени за реалността. Реализацията на нашите студенти на ръководни длъжности показва, че това е правилната посока.

–И накрая…

-Накрая ще кажа, че с колегите ще продължим да работим в посока изследване и търсене на възможности за предприемане на мерки в посока превенция и опазване на околната среда – чрез изследвания и образоване на младите хора и обществото като цяло. Тук, в Нов български университет, имаме прекрасната възможност за това.