Д-р Мария Николова: Властовото безхаберие е навсякъде

Д-р Мария Николова е завършила „Връзки с обществеността“ във Факултета по жураналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Защитава дисертация на тема „Имидж и онлайн медии: образът на Балканите в сферата на културата“. Понастоящем е хоноруван преподавател в УНСС и СУ. Научните й интереси са в областта на културата, междукултурната комуникация, публичната дипломация, изграждането на имидж. Сред публикуваните ? доклади са “Balkan’s Cultural Initiatives like a Possibilities for Peaceful Dialogue and Understanding“ в сборника „Медии и култура на мира на Балканите“ на Философски факултет на Нишки университет, Сърбия, „Публична дипломация и комуникиране на балканските култури“ в сборника „Съвременни философски изследвания“ на ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ и „The Image of the Balkan Culture in European online Journalism“ в сборника „Dialogue whit the Other: Balkan Dimensions of European Identity“.

– Висшето образование в България бива обстрелвано от всички страни. Какви реформи трябва да бъдат направени според Вас в тази сфера?

– Според мен не би трябвало да се говори обобщаващо за реформите в сферата на образованието, а е необходимо да се изготвят стратегии за промяна, съобразени със спецификите на отделните образователни степени: начално училище, средно образование, като се вземат предвид и училищата със специализирана насоченост, висше образование, развитие на академичните кадри и т.н.

Важно e предварително да се изяснят и конкретизират ясно проблемите, които са свързани не само с учебните планове, с обвързването на теорията и практиката, но и с материалната база, с условията на труд и др.

– Вие сте преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС– защо се насочихте към тази сфера ?

– Постепенно се насочих към тази сфера, още докато учех в Софийския университет ми беше интересно да разработвам различни теми, да търся пресечната точка между теория и практика, след това защитих и докторантура. Започнах да преподавам преди две години, когато бях поканена от вече мои колеги да водя занятия на студенти в УНСС и в Софийския университет. Изключително трудно ми беше в началото, признавам си, защото преди това се занимавах основно с научна работа, която предполага по- различна вглъбеност и детайлност, теоретична прецизност.

– От какво се вълнуват студентите днес, как виждат своята бъдеща реализация ?

– Има много млади хора, които се интересуват от качествено образование и най- вече се притесняват дали ще имат пълноценни възможности да работят по специалността си. Немалко са и студентите, които обмислят да продължат образованието си в чужбина, там да получават достойно заплащане за труда си, но понякога представата им за успех е много идеалистична… Всъщност, да успееш където и да било не е никак лесно.

– Преподавате „Култура и медии“. Какво е мнението Ви за симбиозата между тези две понятия ?

– Не бих говорила толкова за симбиоза между понятия, защото навлизаме повече в теорията и тяхното дефиниране… Има преплитане между двете сфери най- вече в два аспекта: първо, медиите отразяват различните културни сфери в специализираните си издания и рубрики, интерпретират културните събития, а от друга страна, самите медии са носители на култура чрез избрания фокус върху определени теми, използвания в материалите език и стил. Но определено липсва качествена, интересна критика, в добрия смисъл на думата, благодарение на която да се формират стойностни културни вкусове. Да развиваш специализирана културна медия не е никак евтино, а също така е доста трудоемко, защото разработването на темите изисква задълбоченост при проучването на източниците.

През целия семестър предоставях на студентите творческа свобода в интерпретирането на различни културни събития, като целта ми беше да ги насърча да представят и своята гледна точка по избраната тема, да дадат своята обоснована оценка, да им е приятно да работят в час, защото културната сфера позволява и доза креативност.

– Ивайло Христов отказа наградата „Аскеер“ за водеща мъжка роля, защото културата е „завряна в задния двор на държавата“. Каква беше Вашата реакция, когато чухте новината?

– Гледах церемонията по награждаването и моментът, в който той отказа отличието не предизвика в мен особен смут или стъписване. Това е негова лична форма на протест и изразяване на контрапозиция относно държавната политика в областта на културата. Тя е свързана и с образованието, и със светогледа на човека, тя има и възпитателна функция, дори можем да търсим и нейни проекции в отношенията между хората, в чувствителността към различни промени… Властовото безхаберие и пренебрежителното отношение обаче, е навсякъде и по отношение на всичко…

– Откровението на актьора бе посрешнато с аплодисменти в залата. Дързостта заслужава овации, но какви мерки трябва да се вземат, за да не бъде свита културата в ъгъла ?

– Ивайло Христов поставя проблемите за меценатството, спонсорството в културната сфера, като ги формулира съвсем ясно и точно. В малките населени места наистина няма киносалони, няма театри, добре, че са различните инициативи за пътуващо лятно кино, за да могат хората да прекарат една различно хубава вечер. Знаете ли, че има селски училища, които при проверки от институциите докарват деца от съседни населени места, за да отчетат необходимия брой ученици и да не бъдат закрити, а в библиотеките се надписват читателски картони, за да могат да продължат съществуването си.

– Едно и също ли лансират лайфстайл изданията в България или има конкуренция между тях?

– Общо взето са структурирани по един и същи начин, като дават повече приоритет на супер актуалните модни тенденции, сензационното, интимните отношения и т.н. Или поне аз не намирам съществена разлика между тях.

Лайфстайл журналистиката не включва само личния живот на известните личности, тя отразява и модата през призмата на културата и естетиката, пълноценно прекарване на свободното време и др. В България много често тя се асоциира от масата само със сензационните медии, възприема се като нещо несериозно, но всъщност чрез нея може да се лансират различни образи, ценностни образци, стандарти за красота. Лайфстайл изданията не обръщат внимание само на личностите от развлекателната индустрия, а и на тези от сферата на политиката например.

– Могат ли неспециализираните медии, които поддържат рубрики за култура, да свършат същата работа, каквато специализираното издание?

– Не, не трябва да очакваме те да бъдат задълбочени в материалите си или да обръщат внимание на непопулярни културни форми, на ъндърграунд изкуството и субкултурите… Ако искаме да надграждаме своите знания за тях трябва да положим сами усилия в тази посока. Добър вариант би била медия, която да съчетава в себе си достъпния стил на списване или говорене с обогатяващи, задълбочено и добре поднесени факти за културни събития и личности, особено от българското културно пространство.

– Вие сте преподавател и по Кризисен PR. Посочете добри примери в България за него ?

– Вече втора година със студентите в УНСС разглеждаме, анализираме, обсъждаме кризисни ситуации от различен тип, обхват и локация… Прави впечатление, че българските компании и институции нямат изградени предварителни стратегии, планове за действие в кризисни ситуации, трудно формулират послания към различните целеви публики, не работят добре с медиите в екстреми случаи. Като цяло, при институциите става дума за загуба на доверие и затвърждаване на негативни образи. Много често мерките в посткризисния период си остават само добри пожелания, което предизвиква и обостряне на кризисните ситуации след време.

Асиа Георгиева