Изложба на Людмил Лазаров в галерия Арт 36

4 юни, 2014 09:04 | Афиш, Изкуство, Свободно време | Няма коментари

От 10 до 26 юни 2014 в Галерия Арт 36 (ул. „Славянска” 40, София) ще бъде представена изложбата на художника Людмил Лазаров.

В последните години Людмил Лазаров създава чисто абстрактно изкуство. Той не се отказва от аристократизма на класическата живопис, като използва техниката на маслени бои върху платно и някои нейни технически похвати. С четка нанася живописни пластове върху цялата повърхност на платното, последователно напластява фактурата жестово, “а ла прима” и запечатва следите на процеса. Така достига до свой автономен стил в концепцията си за същността на живописта, такава, каквото тя е в днешното време на постмодернизма. Психологическата му активност променя цялостно възгледа му за изкуство от неокласицизма към безпредметната абстракция. В изкуството му настъпва трансформация, която променя пластично – концептуалния му код по отношение на цвят, форма, обем, композиция, съдържание. В изразните си средства художникът достига до пълната ахроматичност на живописната повърхност, която представлява една сплав от надживописвани една над друга повърхности, носещи внушение за първично единство на субстанцията. Този “бавен еспресионизъм”, както го нарече изкуствоведът Надежда Джакова, пластичната форма загатната в предходните му платна, сега напълно се обезсмисля, но се запазват следи от “силовото ? поле” разтворени в релефа на живописното покритие.

Живописните платна са без название, напълно медитативно те са освободени от съдържание, внушаващи сетивното потапяне в “нищото”, със сливането на съзнанието с вечността. Картините са извън конвенционалното си единство – като отворени композиции, безпредметни, носещи следи от непрекъсната промяна в дълбочина и по повърхността, запечатали движението на жеста и на усещането за финална завършеност, след която единствено и само светлината има значение. И точно този аскетизъм или по-скоро дуализъм на видимото и скритото под него отключва другата духовната сетивност на зрителя, която усеща цвета над и във сивотата, усеща вибрациите на материята и вътрешната свързаност на промените. Защото зад всеки пласт на картината стои още една, и още една, и още една …. картина, като енигма на сътворението.

Изкуството на Людмил Лазаров носи силната сплав на артистична свобода и свободомислие, живото му усещане за хроматичност на духовната сетивност. Това е живопис сътворена като социален контрапукт на масовата култура и украсната развлекателност. Асоциативно тя е визуалното стъпало, което ни поставя над циментираната сплав на исторически пластове и ни извежда на повърхността, на светлина, за да продължим живота си …