Марина Райчинова: Сцената за мен е магична играчка, с която никога няма да ми омръзне да си играя

Марина Райчинова, Доцент в Национална Художествена Академия и Сценограф в Театър „Българска Армия“ .

Създала е визуалните решения за над 130 постановки в България, Русия, САЩ, Македония. Художник на постановките на Крикор Азарян по пиесите на А.П. Чехов : „ Чайка“, ТБА; „ Три сестри“, Театър за младежта; „ Вишнева градина“, Народен театър „Иван Вазов“.

Работата и е представяна многократно на Пражко квадриенале на сценографията, а също и в селекциите на „ Световна сценография“ – Торонто’05 и „ Световна сценография“ – Кардиф’13. През декември 2013 има самостоятелна изложба в Москва, в Театъра на Анатолий Василиев – Школа Драматического Исскуства.

Била е гост – преподавател в университети по изкуствата, лектор на международни сценографски форуми в Китай, Тайван, Финландия, САЩ, Сърбия, Белгия, Турция, също и специален гост – лектор на годишната конференция на организацията на сценографите на САЩ, USITT, Финикс 2006.

Член на управителния съвет на Международната организация на сценографите и театралните архитекти и техници – ОИСТАТ.

– В свое интервю за сп. HomoLudens казвате, че „Сценографът създава една измислена реалност, която макар и илюзорна, е и физически реална, триизмерна.” Успявате ли винаги да пресъздадете образа, който си представяте ?

– Да, защото в процеса на възникване на едно визуално произведение не съществува рязко разграничение между представа, образ от една страна и реализацията му от друга. Поне при мен е така. Както мисълта се ражда в езика, така и образът се ражда в материала. Тоест предварителната представата за произведението непрекъснато се конкретизира и обогатява, „ ъпдейтва“, в процеса на правенето му. От един етап нататък произведението си има собствена логика и характер и с тях трябва да се съобразяваш. Това е особено важно в театъра, който е жив процес с много участници. А ако питате конкретно за степента на сходство между проект и реализация, то обикновено е много голямо.

– Как се постига компромисът между визията и удобството ?

– Удобството в сценографията и изобщо в театралната работа се преценява малко по- различно отколкото в …интериорния дизайн например.. И не става въпрос непременно за компромис. Сценографията на първо място трябва да е изразителна и силна като внушение, и пак на първо място – задължително да работи. Когато едно сценографско решение е искрено, цялостно и логично, то обикновено е и функционално, работещо, помагащо, а не пречещо. В процеса на проектиране това е свързано с наблюдение, обмисляне, макетиране, проби, чертане, внимателно избиране на материали. Винаги се опитвам да се поставя на мястото на актьора, който обитава тази нереална/реална материална среда.

Разбира се има и специфични за всяка ситуация технически и финансово – организационни съображения. А, освен това са необходими и разумен работен график, квалифицирани изпълнители, достатъчен бюджет и малко късмет. Не е обаче нормално липсата на професионализъм и воля за усилие да се маскират като изискване за удобство, тъй като това е просто ограбване на възможности.

Колкото по- малък е професионализмът, толкова по – неадекватни и ограничаващи са представите за „ удобство“.

– Какво е сцената за Вас ?

– Прекрасна, голяма, магична играчка, с която никога няма да ми омръзне да си играя. Всяка сцена има индивидуалност, която трябва да опознаеш. При някои постановки в чужбина съм работила в много интересни, нетрадиционни театрални пространства, които изискват от съвсем различен подход.

Любимата ми сцена в България е голямата сцена на Народния театър. Тя е като огромна старинна механична кутийка, в която всичко може да се движи, върти, потъва, повдига.. Удоволствието е голямо. Слава богу, че настоящият директор на НТ Павел Васев е такъв грижовен стопанин и полага много грижи за поддръжката и, а това никак не е евтино и лесно.

Когато ми се обадихте за това интервю разглеждах дворцовия театър в Дротингхолм, до Стокхолм. Това е най – известния и красив реставриран старинен театър, построен в средата на 18в., в който и до днес се поставят спектакли. Сценичната му машинария е изцяло дървена, уникална; функционира прекрасно и до днес. Да стоиш в залата на този театър е магично усещане.

За съжаление, сцените на България са в много лошо състояние, тъй като нито се отпускат достатъчно пари за поддръжката и осъвременяването им, нито има достатъчно квалифицирани кадри за поддръжката им. Ние нямаме нито една сцена със съвременна техника, която да отговаря на стандартите не само в богатите страни на западна Европа, но и на театрите в Русия, Полша, Сърбия. Това значително ограничава постановъчните възможности и обеднява театралната ни действителност.

– Когато сте извън театъра, какво Ви задържа вниманието, с какво обичате да се занимавате ?

– Голяма част от времето ми е посветено на преподаване в Националната художествена академия. Работата със студентите ми носи друг вид удовлетворение и предизвикателства. Участвам също и в управлението на ОИСТАТ, Международната организация на сценографите, международни проекти и изложби, работилници, конференции, лекции и др.

Много обичам да рисувам. За съжаление ми остава малко време за това напоследък.

Много пътувам и се чувствам прекрасно на непознати места.

Въпросите зададе Асиа Георгиева