М. Дамянова: Предлагам на министър Клисарова да върне плановата икономика

– Госпожо Дамянова, мислите ли, че предложената от МОН реформа за един учебник по всички предмети е приемлива?

– Категорично не мога да се съглася, че ограничаването на избора на учителя е решение, подходящо за 21. век. Фактът, че от всички европейски държави само в Гърция се прилага този подход, е показателен за неговата оценка.

Въвеждането на един учебник за клас и предмет би било голяма стъпка назад в образователния процес.

С това си решение министър Клисарова обяви официално, че това правителство не е имало и намерение да прави реформа в образованието. По-лошото обаче е, че с действията си тя стопира образователни политики, защитавани от правителствата ни в последните 10-ина и повече години. Факт е, че в последният доклад на ЕК продължават критиките, че не се приема новият Закон за предучилищното и училищното образование. Родители и учители също очакват промяна – затова и активно участваха в законопроекта, които ние предложихме. Министър Клисарова се оказа в ролята на прът в колелата на образователната реформа и това й решение е част от поредицата.

Същественият въпрос за всеки е не кой пише учебника, а какво пише в него, дали той е съобразен с възрастта на учениците, както и с техните потребности. Г-жа Клисарова ясно каза, че няма нито смелостта, нито компетентността да продължи дебата по учебните програми. Програмите са тези, които определят съдържанието на учебниците. Те са тези, които трябва да бъдат и олекотени, и осъвременени. Без промяна на програмите и учебниците няма да се променят. Да, това е много труден дебат, който трябва да се води публично, ще носи много критики и работа, но е неизбежен, ако искаме да имаме модерно образование. Разбира се, ако задачата е с популистки твърдения да се скрива нищонеправенето – то няма място за никакъв дебат за учебните програми.

Със социалистическия ентусиазъм, който е обзел министърката, тя може да нареди препечатване на учебниците от 1985 г. и да приключи с реформите. Така България и Гърция ще бъдат единствените държави в ЕС, в които учителите нямат право да избират учебниците, по които да преподават. Безумно е в 21 век да поставим учителя в рамка!

Разнообразието на учебници и учебни помагала гарантира качеството на преподаване, а възможността на учителите за избор е от ключово значение за успешния образователен процес. Резултатите от PISA и TIMMS са най-добри в държавите, които нямат ограничения при избора на учебници. Нали уж искаме и ние да стигнем някога челните места на тези класации?! С такива решения бягаме от първите, а не тичаме към тях.

– Основателни ли са аргументите на министър Клисарова, че по този начин държавата ще спести парите, които отиват в частните издателства?

– Вероятно за една година в управлението министър Клисарова още не е разбрала, че държавата и в момента регулира цените на учебниците, че учениците и в момента учат по един учебник, просто учителят им избира от 3 в зависимост от потребностите им. Държавата и сега плаща само за един учебник и цената се определя от МОН. Парите, които се дават за учебници са за 3 години, а не за една, защото безплатните за учениците учебници и помагала се използват 3 години.

Най-важното за семействата е, че решението за един учебник ще се отрази негативно върху бюджета им, защото ще трябва сами да закупуват допълнителните учебни помагала, които да компенсират ограничението. Това видях, че министър Клисарова го е чула и осъзнала.

– Трябва ли учебниците да бъдат отпечатвани само в печатницата на МОН ?

– Това правителство показа, че не може да строи инфраструктура, но за сметка на това ще изгради магистрала за чиновнически монопол и заобикаляне на правилата за прозрачност чрез скрити процедури вътре в Министерство на образованието и науката. Предлагам на министър Клисарова да сложи край и на закона за обществените поръчки и да върне плановата икономика!

Няма пречка и в момента печатницата на МОН да си подбере авторски колективи и да пише учебници, чието качество обаче да се състезава за одобрението на учителите. Макар че бих попитала дали печатницата все още е на МОН или вече имаме намеса на частни интереси. Явно ръководството на МОН и на печатницата смятат, че не могат да се преборят с конкуренцията, поради което смятат да я елиминират. А изкупителните жертви накрая ще са онези учители, които незнайно как ще се подберат и ще напишат най-прекрасния свръхучебник, който едновременно ще е подходящ и за учениците в Софийска математическа гимназия например, и за тези в професионалните гимназии

– В края на 2013 година Европейската комисия разкритикува страната ни за забавяне на реформите в образованието. Защо според Вас се бавят те?

– Европейската комисия разкритикува България не само в края на 2013 г., но и само преди няколко дни. За пореден път страната ни получи силен шамар от Европа заради липсата на нов закон за предучилищното и училищното образование. Ще припомня, че ние с колегите от ГЕРБ сме го внесли в Народното събрание още в края на май 2013 г., но управляващите категорично отказват да го поставят за обсъждане и разглеждане.

Една година настояваме това да се случи. И аз ще припомня отново, че Законопроектът бе обсъждан и разработван повече от 2 години именно в търсенето на съгласие за най-добрите работещи решения. Той е резултат от труда на над 600 души, представители на научната общност, преподаватели във висшите училища, образователни експерти от граждански организации, директори на училища от страната, учители, психолози, експерти по организационно развитие, юристи, родители, бизнес, представители на местната власт.

Не без основание може да се каже, че това е законопроект не само на нашия екипв министерството, не само на политическата воля на ГЕРБ, а на многобройната професионална и родителска общност. И зад него стои огромен труд на всеки от тях.

В законопроекта са отразени конструктивните предложения за модерна образователна система, без значение от политическата принадлежност на партията, която ги е направила. Това е първият законопроект, за който имаше протести в края на нашия мандат с искане той да бъде приет.

– Сега МОН обаче отново се върна на етап дискусия и дори отвори форум на сайта си за основните моменти…

– Реакцията на министър Клисарова издава единствено и само безпомощност, липса на политическа воля и за съжаление, некомпетентност. Поставянето на анкета на сайта не е форум. Във форума всеки може да изложи мотиви и аргументи „за’ или „против” едно или друго предложение. В анкетата на Клисарова нямаме опция за аргументи, нямаме изложени мотиви зад всяко едно предложение. Образователната реформа не може и не бива да се прави на нивото на тест по география.

Обсъждане не се прави по този начин. Важно е лице в лице всеки привърженик на една или друга идея да изложи аргументите си. Така се сближават позиции, така се постига консенсус. ГЕРБ предпочетохме да правим публични работни групи, публични кръгли маса, публични дискусии във всеки регион. Тази анкета на Клисарова е поредното доказателство, че този екип на МОН, че това правителство предпочита непрозрачните действия и „задните входове”. Един министър, един заместник-министър трябва да има смелостта да се изправи пред хората и да защити тезите и визията си – разбира се, за целта, трябва да ги има. Не може един министър да се крие зад формална анкета в сайт.

Истината е, че министър Клисарова изглежда объркана и неориентирана в проблемите на системата. Доминират действията, които говорят за хаотичност и липса на визия. За тази 1 година се предлагаше какво ли не – основно образование да се завършва след 9-ти клас, да отменим делегираните бюджети и т.н. Всъщност липсата на визия и желание за продължаване на започналите реформи в образованието е още един пример за нечестното и безразлично отношение на БСП към бъдещите поколения, наред с милиардите дългове, които ще бъдат тяхното завещание.

– Страната ни е на последните места в редица класации, свързани с образованието. Кои три мерки са най-спешни за излизане от тази ситуация?

– Първо, незабавно приемане на законопроекта за предучилищното и училищното образование, който ние внесохме. Второ, промяна на учебното съдържание, съпътствано от инвестиции в развиване на уменията на 21 -ви век. Трябва да научим децата на ключови за модерния свят умения – решаване на проблеми в екип, критично и иновативно мислене, творчество, предприемачество, вземане на решения, комуникиране с използването на интернет и социалните медии.

Трето, резултатите на PISA показват, че учениците в държави, които инвестират в по-високи заплати на учителите заедно с повишаване на тяхната квалификация, постигат по-високи средни резултати. Инвестиция в учителите – това е политика, която отстояваме и ние от ГЕРБ.

Въпросите зададе: Асиа Георгиева

Снимка: Архив