Никола Кицевски: Там, където няма конкуренция, се правят само боклуци

Никола Кицевски е роден през 1960 г. и е завършил журналистика в Софийския университет. Той е бивш кореспондент на БТА в Югославия и дългогодишен първи зам. главен редактор на в. „Труд“. Сега Никола Кицевски е директор в издателство „Просвета“.

– Г-н Кицевски, какво е мнението Ви за идеята на МОН занапред да има по един учебник за всеки предмет? Министър Клисарова съобщи, че само тази година Министерският съвет е одобрил 42 млн. лева за преиздаване на учебници?

– Тежко и горко на българското образование, ако идеята за един учебник по предмет е върхът на творческата мисъл на неговия министър. Тази идея е лишена от всякаква експертна, професионална или икономическа основа. Но за сметка на това пък крие мощен корупционен потенциал.

Да започнем от последното. Как се създава учебник според досегашния закон: първо, министерството трябва да е изготвило своите образователни стандарти и учебни програми по отделните предмети. Обявява се конкурс, на който се явяват всички желаещи авторски колективи или издатели със свои проекти. След това комисия, определена от министерството, пресява проектите – отстранява онези, които не отговарят на програмите и допуска всички останали. Те могат да бъдат и един, и сто и един. Сетне допуснатите проекти са разпращат до всички училища, до всички учители по съответния предмет, които ги класират според собствените си виждания и професионална съвест. И накрая се обявяват първите три учебника за предмет и клас, колкото по закон могат да бъдат.

Тази процедура осигурява конкуренция и почтен избор – няма как да бъдат корумпирани хиляди учители в цялата страна! А това пък гарантира качеството и пречи на чиновници и партии да източват държавните средства.

Сега какво предлага министър Клисарова: правенето на един учебник да се „възлага“ на незнайно как подбран колектив – твърдението, че ще бъде „от най-добрите учители“, е само за да не въстане срещу нея учителското съсловие. След това щяло да има „общонародно“ обсъждане и всички добри идеи щели да влязат в учебника. Учителите щели да „даряват“ авторските си права, за да станели учебниците по-евтини и т.н. Това са глупости на търкалета, зад които се крие ламтежът да се наложи монопол в един от малкото останали честни сектори у нас.

Как ще „изникне“ монополът: ами за да се администрира целият процес, ще се създаде една нова бюрократична структура с многомилионен бюджет, с четири-петстотин щата, половината от които партийни калинки. Тая структура, каквито и авторски колективи да събере, каквито и учебници да наколендри, те ще бъдат одобрени – защото просто законът няма да допусне с какво да се сравняват.

След това тия учебници ще трябва да се печатат като досегашните: също от хартия, мастило, машини и т.н. Но доставките ще минават през ръчичките на няколко висши чиновници, по които ще полепват сериозни комисиони. Учебниците ще трябва да се складират някъде, да се транспортират до всичките над 2500 училища в страната – ще трябва друга бюрократична структура с як годишен бюджет, отново комисиони…

И така – ако 42 милиона за учебници тази година ни се виждат много, след „реформата Клисарова“ и 84 няма да стигнат.

– Смятате ли, че това ще е стъпка напред, ако ще се спестят пари?

– Да, това е гигантска стъпка напред, но не да се пестят пари, а да се харчат. Госпожа Клисарова демонстрира, че не може да сметне онова, което го прави наум всяко хлапе от пети клас: че и да се въведе един учебник, парите за производството ще останат същите. Защото всеки ученик получава по един учебник, избран измежду три, а не по три учебника. Т.е. това с нищо няма да намали броят на физически произведените учебници, ще отнеме само правото на избор.

Впрочем, сумата за учебници тази година е толкова висока, защото е година „на голям избор“ – на всеки три години се подменят повечето от учебниците на децата от 1. до 7. клас, през другите две години сумата е от около 25 милиона лева и включва всичко: от създаването до отпечатването и доставката на учебниците в ръцете на учителя във всяко едно кътче на родината ни. Тези 25 милиона са едва 0.75% от средствата за образование, които се отделят годишно в България!

– Ще се промени ли качеството на учебното съдържание ?

– Да, и качеството на учебниците ще се промени – рязко надолу. Там, където няма конкуренция, се правят само боклуци. Защо не сме чули за суперавтомобил, произведен в Северна Корея? Самата министър Клисарова се издаде. На аргумента, че един учебник няма как да обслужва нуждите на различните ученици, каквито има у нас – от една страна амбициозни и напреднали, жадни за знания, от друга – деца от малцинствата, които и до четвърти клас не научават български, тя каза, че ще има „един учебник, ама много помагала“. Т.е. министерството ще хвърля парите на данъкоплатците за тоя учебник, а после, ако родителите наистина искат добри книги за децата си – ще трябва още веднъж да купят „помагала“ от джоба си. Явно искат и в образованието да стане като в здравеопазването – имаме една здравна каса-монополист, тя ни прибира задължително част от заплатата, но ако искаме и добър лекар – плащаме отделно.

– Няма ли да се намалят разходите на МОН с тази реформа ?

– От всичко по-горе е ясно: не само че разходите на МОН няма да се намалят, но и разходите на родителите, които държат на образованието на децата си, ще се увеличат! Да ни е честито!

– Какво е мнението Ви за дискусията, която започна МОН – „Отворен форум за закон за училищното образование“? Възможно ли е да се постигне разумен баланс между всички идеи ?

– Да се започне дискусия само по себе си е добра идея. Ако, разбира се, не е зачената в грях и целта не е само да се хвърля прах в очите.

И не мисля, че крайната цел е „да се намери баланс между всички идеи“. Крайната цел трябва да бъде да се начертае стратегия за българското образование за следващите 20 години, като от всички идеи се изберат най-работещите.

Обществото чака отговор на въпроса кога ще свършва основното образование – в седми, осми или девети (!?) клас – една неекзотична идея на ДПС. Дали по-нагоре образованието да е едностепенно или двустепенно, как професионалните училища наистина да се вържат с бизнеса и с намирането на работа. Един още по-важен проблем – как изобщо да се задържат в училище и да получат знания децата от ромското малцинство, които са половината от първокласниците. И т.н.

Затова трябва на първо място да се огледаме какъв е опитът на най-напредналите държави. Що се отнася до учебниците, в нито една от тях няма един учебник по един предмет. Няма го дори ограничението за три учебника. Явно страни като Финландия, Австрия, Германия, Англия, САЩ, Сингапур, не са случили на министър като Клисарова.

Въпросите зададе Асиа Георгиева