Сали Грийн: В училище много ме потискаха критиката и задължението

Сали Грийн живее в Северозападна Англия. Трудовата й биография включва различни длъжности (и като наето лице, и като доброволец), известно време дори упражнявa професията си на счетоводител. Обича да чете и да обикаля из провинцията, докато се опитва да намали ежедневната доза кафе.

Един ден решава да даде глас на историите, които си е представяла и за които душата й винаги е копняла. „Полулош“ е нейният зашеметяващ литературен дебют.

– „Полулош“ е зашеметяващ дебют, без съмнение. Каква е формулата за създаването на роман, който е еднакво интересен за подрастващи и възрастни?

– Смятам, че всички добри истории имат персонажи, с които хората могат да се отъждествят, дори и тези герои да са фантастични (били те вещици, вампири или спайдърмен). Навярно най-важното е тяхната уязвимост.

– Започнали сте да пишете сравнително скоро. Какво ви подтикна да напишете тази книга?

– Така е, не съм се занимавала с писане от училище насам, а и докато учех, не мислех за себе си като за човек с въображение, още по-малко като за бъдещ писател. Прочела съм много книги и все пак не толкова голямо количество, в сравнение с други писатели. Както и да е, през юни 2010г. в мен се зароди идея за разказ, така че реших просто да я пренеса на белия лист. Бързо след това се вглъбих в героите и всеки ден прибавях по нещо към историята, докато накрая тя тотално ме плени.

– Бихте ли казали, че писането е вашата съдба? В едно интервю твърдите, че учителят Ви по литература не е бил Ваше вдъхновение…

– Да, трябваше ми много време да осъзная, че винаги съм била с богато въображение – преди последните 5-6 години не мислех, че съм толкова креативна, което вероятно е странно. В училище много ме потискаха критиката и задължението. Това, че „трябва“ да пишеш определени неща по определен начин. Въобще не ме вдъхновяваше училищното образование и никога не съм се чувствала поощрена от него.

Да бъдеш потиснат от писането е проблем, с който много автори от най-различни възрасти се сблъскват. Дори когато реших да изкарам курс по творческо писане към Open University, много от нас се бореха да започнат нова история и изпитваха същото безпокойство и несигурност като в училище – първата страница винаги е най-трудна. Но както е с много други неща, се учиш да преодоляваш това усещане – знаеш, че ще е трудно, но просто трябва да се заемеш.

– Защо решихте главният Ви герой да е вещер в тийнейджърска възраст? Не се ли притеснявахте от непрестанни сравнения с Хари Потър?

– Това може да Ви изненада, но никога не съм си и помисляла, че книгата ми има нещо общо с Хари Потър (макар че се разказва за магьосници, които живеят тайно сред обикновените хора в Англия). Смятам, че това се дължи на факта, че бях абсолютно въвлечена в света на Натан, който е доста по-жестоко и тъмно място в сравнение с този на Хари Потър. Освен това в „Полулош“ няма вълшебни пръчици, метли и училище за магия, нещата стоят различно.

– Ще участвате ли в подготовката по заснемането на филма и избора на актьори? Представяте ли си конкретни актьори като най-подходящи да се превъплътят в образите на Вашите герои?

– Не, влиянието ми ще бъде минимално, но се надявам да мога да гледам самото заснeмане. Винаги съм си представяла един много зъл Джордж Клуни в ролята на Маркус (бащата на Натан). Натан, Аналис и Габриел трябва да се играят от млади актьори, така че това е страхотна възможност за изгряването на нови таланти.

– Какво Ви вдъхнови за създаването на „Полулош“?

– Първоначалната ми идея се въртеше около „Церемонията по даряването“, при която след даването на три подаръка, човек става истински зрял вещер. Идеята се зароди след като през 2009г. отидох на фестивал за фолклорно слово, който включваше много истории,основани на келтски митове. Повечето разкази включваха нещо, ориентирано около магическото число 3, било то три клончета на калина, три ковчежета, трима братя или три желания. Зачудих се каква история мога да измисля около числото 3 и в крайна сметка това доведе до „Полулош“.

– Изглежда, жените са новите суперзвезди в литературата. Как бихте обяснили това явление?

– Не мога да го обясня, но има истина в това. „Здрач“, „Игрите на глада“ и „Хари Потър“ са написани от жени, но все пак смятам, че те не превземат литературния свят – все още има много преуспяващи мъже в тази област.

– Ваши издатели и журналисти предричат, че „Полулош“ ще направи за вещерите това, което „Здрач“ направи за вампирите. Някаква част от нас винаги е била привлечена от тъмната страна на живота, а дали можем да изберем светлината?

– Всички сме привлечени от опасния герой, но главно в книгите и филмите, където това е безопасно. В истинския живот повечето хора всъщност залагат на добротата, т.е. книгите са вид бягство. Там е и мястото, където лошите в крайна сметка се оказват не съвсем лоши.

– Смятате ли, че днешните тийнейджъри са различни или просто така ни се струва?

– В много отношения тийнейджърите са същите каквито бяха и по времето, когато аз самата бях една от тях, през 70-те години. Всъщност докато пишех, комуникирах с 15-годишното ми „аз“. Ефектът, който постигна книгата, ме кара да мисля, че и днес младите се вълнуват от същите неща. Освен това „Полулош“ се възприема добре по цял свят, което ме кара да мисля, че интересите на тийнейджърите във всички страни и култури също би трябвало да са сходни.

– В момента сте най-горещото име в литературния свят – какво изпитвате?

– Не съм сигурна, че съм най-горещото име, но със сигурност ме ласкае фактът, че толкова много хора в толкова много страни харесват „Полулош“ и намират, че темитев романаса вълнуващи.

– Как ви карат да се чувствате постоянните сравнения със „Здрач“, „Игрите на глада“ и „Хари Потър“?

– Ласкаят ме всички тези сравнения с успешни и обичани автори и книги. Според мен трите поредици са много различни една от друга, както и от „Полулош“ – всеки писател има собственпочерк – аз също, надявам се.

– Клер Уилсън – Вашият агент, разказва, че докато чела черновата на романа Ви за първи път, изпитала ужас, че някой друг може да чете книгата по същото време. Колко издателства се обърнаха към Вас?

– За да издадат твоя книга във Великобритания, първо трябва да си намериш агент, съответно и издателство. Изпратих ръкописа на първата ми книга (преди „Полулош“) на осем агенти и имах пет отказа, а трима изобщо не отговориха. Клер беше един от агентите, които отказаха книгата, но също така единственият, който ме насърчи (написа ми, че харесва стила ми). Затова когато написах „Полулош“, го изпратих първо на нея и тя веднага ми се обади и ми каза „ДА“. Книгата така и не стигна до друг човек.

– Имат ли нужда младежите и възрастните от литература, която ги поучава? Каква е поуката от „Полулош”?

– Всички имаме нужда от поуки и мисля, че те ни помагат да правим съзнателни избори. С „Полулош“ исках да покажа, че нито една страна не е само добра или лоша, права или крива. Белите вещици мислят себе си за добри, но някои от тях са коварни и отблъскващи, като Джесика и Соул, например, а други са мили и любвеобилни, като Гран и Аран. Освен това Белите вещици казват, че всички Черни вещици са ужасни и страховити, но докато Меркурий е такъв, Габриел не е. Така че няма безпогрешна страна – всичко се свежда до индивидуалните характеристики и поведение. Друг ключов момент е тезата, че властта покварява. Когато пишех за Съвета, се изненадах колко лесно персонажите злоупотребяват със силата си и това е така, защото няма кой да им се противопостави.

– Макар и антигерой, Натан е изключително магнетичен и силен протагонист – как се роди този герой?

– Както казах, исках да пиша за мечтания герой-тийнейджър. След като реших, че историята ще е базирана около разделението на бели и черни вещери, бързо реших, че Натан ще бъде някъде на границата между тези два свята. И героят му се „материализира” бързо. Сега го чувствам почти като част от мен.

– Защо решихте да подложите на изпитания своя протагонист?

– Всичко, което се случва в книгата е такова, каквото смятам, че би било в един подобен свят. Ето защо Кийран без съмнение би измъчвал Натан и Съветът би го държал в клетка. В процеса на работа изпробвах различни идеи, тествах различни сценарии и се опитвах да си представя по какъв друг начин биха се отнесли към Натан, но винаги първоначалното виждане за нещата надделяваше.

– Какви са очакванията Ви относно екранизацията на „Полулош“?

– Изключително съм развълнувана и дълбоко се възхищавам на Карън Розенфелт, която е продуцент на филмите, инспирирани от „Здрач“, а сега работи и по „Полулош“.

– Готова ли е вече втората книга от трилогията „Полуживот”?

– Завърших трилогията, но сегаотново работя по втората книга. Нейното заглавие ще бъде „Полудив“. Третата няма заглавие засега.

Източник: Издателство “Колибри“