Кели Армстронг е родена и живее в Канада, заобиколена от съпруг, три деца и внушителна менажерия. Учила е психология, занимавала се е с компютърно програмиране, посещавала е семинари по творческо писане. Сега създава бестселъри и взривява листите на Ню Йорк Таймс – както с трилъри, чийто главен герой е Свръхестественото, така и с ърбън фентъзи истории за тийнейджъри. В актива си има 20 романа, които я нареждат сред най-успешните автори на криминални и хорър творби в света – Шарлейн Харис, Лоръл К. Хамилтън и Ким Харисън.
– Как издадоха първата Ви книга, доверихте ли се на литературен агент ?
– Цял живот пиша. Някъде между двайсетата и трийсетата си година започнах да пиша романи и да изпращам от време на време запитвания, съпроводени с глави от самите книги, но никога не получавах нещо повече от формално писмо с отказ.
Когато завършвах „Bitten“, имах асистент, нещо като инструктор, който наблюдаваше напредъка ми и ме напътстваше. Този човек ми предложи да се обърнем към литературен агент, впоследствие всичко се разви много бързо.
В рамките на 2-3 месеца статусът ми радикално се промени – от автор, който никой не желае до издаде, се превърнах в писател с множество договори. Накратко, решението да се обърна лъм литературен агент се оказа съдбовно.
– „BITTEN“ излезе през 2001г., което означава, че сте сред пионерите в жанра на фентъзи и хорър романите. Изглежда вампирите и върколаците никога не Ви напускат! Интересувахте ли се от паранормални явления преди да се роди идеята за “BITTEN” или темата Ви завладя след това?
– Интересувам се от паранормалното от детските си години. Често шеговито обвинявам Скуби Ду, че ме ориентира в тази посока, но това, струва ми се, беше първият ми сблъсък с вампири, върколаци и други подобни творения на нощта.
– Защо „Жени от другия свят“ ? Вие написахте прекрасната антология „Мъже от другия свят“ през 2009г., но защо предпочетохте първо да разкажете истории за свръхестественото, свързани с жени ?
– Случи се някак естествено, не беше съзнателен избор. Наративът в първо лице единствено число ми е по-удобен, и изобщо женската гледна точка. Винаги, когато „наемам“ нечий глас, позицията на твърде различен от мен човек, аз съм много предпазлива – когато той се различава от мен по пол, възраст, социален статус, бит и т.н. Ето защо, когато започвах тази поредица, не мислех за персонажи – мъже.
– И стигаме до 2008г., когато излезе изключително популярната в момента трилогия „Най-тъмните сили“, дресирана към тийнейджърите, какво Ви мотивира да се обърнете към юношите ?
– Идеята ме изненада, докато работех над втория си роман за възрастни – мислех си за свръхестествени същества, които постепенно разширяват властта си, а в моя свят това е представа, свързана с годините на пубертета. Не беше походяща за зрялата ми публика. Идеята отлежаваше някъде в покрайнините на съзнанието ми, докато не започна да нараства броят писма от млади читатели. Казах си, че това са почти деца, че те не бива да четат романите ми! И после реших да дам шанс на въпросната идея.
Голямото предизвикателство се състои в това, че аз съм много по-възрастна от моя централен персонаж в случая. Когато самата аз бях тийнейджър, изпитвах омраза към автори, отдавна прехвърлили трийсет години, които влизат в ролята на тийнейджъри. Беше болезнено очевидно, че са от погрешната страна на числото трийсет. В този смисъл мен ме спасява дъщеря ми – имам си „вградена“ фокус група у дома.
– В своята интернет страница намекнахте, че Клоуи, Дерек, Саймън и други любими герои от „Призоваването“ и „Пробуждането“ може да се „преродят“ в бъдещ проект. Има ли шанс това да се случи ?
– Да, определено. Те ще участват в последната част от поредицата „Тъмнината възкръсва“, имам договори и за още три книги след това.
– Най-любимата Ви книга за всички времена ?
– Обикновено отговарям, че любимата ми книга е „Гордост и предразсъдъци“, но само защото книгите, които обичам са твърде много, за да избера една! Сред останалите са„Хълмът Уотършип“ на Ричард Адамс и всичко от Стивън Кинг.
– Любимият Ви автор?
– Както любимите книги, така и любимите ми писатели постоянно менят позициите си, но ако трябва да назова един-единствен автор, това би бил Стивън Кинг. Чета го от гимназията до днес.
– Какъв съвет бихте дали на младите писатели, които още не са постигнали популярност ?
– Да продължават да пишат. Скучно е да го казвам, знам, но това е най-същественото. Трябва да упорстваш в любовта си към писането, да я пазиш и постоянно да пишеш нови неща, дори да не съзираш вероятност скоро да те издадат.
Източник: Издателство „Колибри“
Снимка: Уикипедия

14 юли, 2014 10:01 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+