30 юли, 2014 14:11 | 
В последно време много нашумя проблемът, свързан с недостига на млади учители в България.
Смятам, че учителите играят ролята на народните будители в съвременното ни общество. Учителската професия не е задължение, а е призвание. Не всеки има умението да обучава, изслушва, насърчава младите хора в пътя им на личностно самоусъвършенстване. Да, аз имах възможността да срещна много учители, които са достойни за уважение хора. Те ме превърнаха в това, което съм и вляха в мен просветната искра и желанието да бъда като тях.
Трудно е да си млад учител. Времената и хората са други. Променили са се възгледите на обществото ни, стремежите, образованието вече не е същото.
Въпреки че искам да се развивам като учител, да дарявам възпитаниците си със знание, да бъда за тях пример за подражание, аз знам, че в България това е трудно да се случи.
Голяма част от младите хора, които са завършили педагогически специалности като мен, предпочитат да работят като продавачи и секретари, пред това да бъдат учители. Странен е парадоксът, че учиш 4 нелеки години специалност, която изобщо нямаш намерение да практикуваш.
Причините за тези решения са многобройни и едва ли скоро ще успеем да се измъкнем от създалата се ситуация. Ниското заплащане, остарялата ни образователна система, демотивацията на учениците, това са част от причините, които спират мен и моите колеги да следваме призванието си.
От друга страна, тази професия си има и своите плюсове. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че си допринесъл за успеха на учениците си, че си оставил следа след себе и всеки от тях си спомня за теб с усмивка. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че си оценен и уважаван и дори и след много години, срещайки те на улицата, възпитаниците ти няма да извърнат глави, а ще те поздравят.
Вярвам, че за учителската професия има надежда, но за да има учители, те трябва да се стимулират, защото от тях зависи бъдещето на България.
Ралица Баева
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype. 
Facebook
Twitter
Google+
Вероника коментира на 31 юли, 2014 г., 09:52 ч.
Колко много думи, за да кажеш едно Нищо…
Николета коментира на 31 юли, 2014 г., 11:18 ч.
Като прочетох тази статия и се сетих за моите учители – както за любимите ми, така и за строгите и страшните от тях. Но най-хубавото е, че към всеки от тях тая добри чувства и благодарност. Дано един ден тази значима професия стане ценена и у нас. Поздравления за репортерката за избора на тема! Дано всеки се замисли!