Промените в образованието не бива да се налагат без обществена подкрепа

5 август, 2014 16:09 | Денят, Мнения, Наука | Няма коментари

Промените в образованието не бива да се налагат без обществена подкрепа

Обръщение на министър Анелия Клисарова по повод приключването на управленския мандат

Смятам, че екипът в МОН положи много усилия в трите основни области от дейността си – наука, висше образование и средно образование.

Изключително сме удовлетворени от факта, че след непрекъснатите спорове около Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ), в пряк диалог с учените, успяхме да съгласуваме Правилника  и условията за кандидатстване по проекти и вече има обявена нова сесия на ФНИ. Подадени са 780 проекта. Започнахме и разплащане по 44 проекта за съфинансиране по Седма рамкова програма – процес, който беше забавен от 2009 г. Подготвихме Пътната карта за научна инфраструктура – изключително важна за развитието на научните изследвания в България и за връзките ни с Европа и света.

Важен момент в нашата работа беше и подготовката на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ – първата програма, която МОН ще управлява.

Един от основните моменти в областта на висшето образование беше приемането от Министерски съвет на Стратегия за развитие до 2020 г., каквато до момента нямаше.

Надяваме се, че тя ще бъде одобрена от депутатите от следващото Народно събрание, защото е изключително важна както по отношение на управлението и финансирането на висшите училища, така и по отношение на качеството на образование. Центърът за развитие на човешките ресурси вече има подписан договор с Европейската комисия за администриране на новата програма за образование, обучение, младеж и спорт – ’’Еразъм +’’.

Едно от най-големите предизвикателства в началото на мандата беше подготовката и приемането на  нов закон за училищното образование. Предизвикателство, защото бяхме наясно, че образованието се нуждае не само от закон, а от цялостна реформа, която трябваше да започне първо от бюджета. Започнахме я. Правителството с министър-председател Пламен Орешарски определи образованието като приоритет и за първи път от четири години бяха заделени повече средства за това направление. Смятаме, че бюджетът за образование в следващите години не бива да пада под 4 процента от брутния вътрешен продукт. Времето на този едногодишен мандат не стигна, за да довършим това, което приехме като план.

С ясното убеждение, че образователната система засяга не само бъдещето на децата, но и на държавата като цяло, взехме решение, че водещ в работата ни по отношение на подготовката на закон, предполагащ реални реформи, ще бъде принципът на приемственост. И още по-важно – принципът за равен достъп до образование за всички деца в България.

Приехме за основа многото свършена работа от 2008 г. досега и продължихме напред. Приехме, че проектът на закон, гласуван на първо четене от 41-то Народно събрание, ще бъде базата. Категорични бяхме, че задължителната възраст за предучилищно обучение остава 5 години. Приехме и постановките в проекта, свързани с обучението и образованието на деца със специални образователни потребности.

Не се получи така обаче с разработените проекти на нови учебни програми. Първият сигнал беше реакцията на медиите за промените в учебния материал по български език и литература. Оценката за отпадане на автори и произведения не само на медиите, но и на цялото общество, бяха знак, че подготвените проекти нямат обществена подкрепа. Последва и недоволство по отношение на предлаганите промени по история и цивилизация, по информатика и др.

Винаги сме твърдели, че промените в образованието, дори и много належащи, не бива да се налагат без диалог и широка обществена подкрепа. Затова проведохме редица срещи с учители, с родители, с регионалните инспекторати, с представители на местната власт, с неправителствени организации, със социални партньори. Целта беше да чуем и експертите, и хората, които пряко ще трябва да изпълняват закона. Организирахме и обществено допитване чрез онлайн анкета на  електронната страница на сайта на Министерството на образованието и науката, в която участваха близо 9000 души.

Като резултат от срещите и допитването се очертаха някои основни моменти, които според нас трябва да бъдат част от нов закон за образованието.

Целта на закона е да гарантира еднакво ниво на масово образование, да гарантира равен достъп до образование за всички деца. Да гарантира качествено образование във всички училища – да не говорим повече за малки и големи училища, да не говорим за елитни и по-малко елитни училища. Да гарантира ниво на грамотност на завършващите всеки етап на образование. Да гарантира функционална грамотност, необходима за бъдещото успешно развитие на завършващите училище. Да гарантира, че децата на България ще бъдат мислещи и можещи, способни да решават проблеми в житейски и в професионален план.

Вярваме, че принципът на приемственост, който ние възприехме като водещ в нашата работа, ще остане водещ за управляващите системата на българското образование. Защото само по този начин могат да се намерят най-добрите решения.

Не смятаме, че отричането на всичко започнато или направено е пътят, по който трябва да се върви, за да се реформира успешно и най-вече ефективно образователната система.

Същото важи и за управлението на държавата.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата