Възкръсналият феникс-Лисабон

15 август, 2014 10:42 | Денят, Пътешествия, Свободно време | Няма коментари

7 дни, прекарани на 7те хълма, на които е разположен Лисабон. Град, буквално възкръснал от пепелта след едно от най-пагубните земестресения в историята през 1755г. Уникална смесица от модернизъм и история. Малки и антични трамваи, съществуващи още от 1901 г., в движение и до днес, тесни, калдаръмени улици. В добавка жизнерадостни местни, рядко говорещи английски, но пък готови да ни упътят винаги с жестове и с огромен ентусиазъм, както и задължително да ни предупредят много да внимаваме и да си пазим чантите. Има защо! Върнах се с един телефон по-малко.
Излишно е да предавам историческа и географска информация за Лисабон, попитайте Гугъл. Но мога да предам емоция и атмосфера, защото това може само да се усети и изживее, а аз имах честта. Или иначе казано баланс, хармония ,tranquility(думата,която чувахме честно и на която португалците много държат,както и obrigada), аромат, вкус, пъстрота, модерна aнтичност,красиво безвремие. Нещата, които би било жалко да се пропуснат в Лисабон са:
-лентяйстване под жаркото поругалско слънце на брега на океана
-жижиня-черешовият ликьор, който е на шотове и се пие за отскок по всяко време на деня
-вино “верде” и десертното “порто”-типични за Португалия
-морска храна-във всякакви форми и по всяко време
-слушане на Фадо-португалска традиционна музика, която се изпълнява от една жена, придружена от двама или повече китаристи. Фадо ресторантите задължително са малки, уютни и осветени само от свещи. Внимание: “Носете си салфетки, фадото може да причини сълзи от емоция.”
-малките ресторантчета в Байро Алто със специалитетите на мама и самата мама, която идва по престилка да ти смели сол върху ястието и да те пита “Como estas?” (Как си? )
-Безцелно пътуване в трамвай номер 28
-Историческият квартал Белем
-Много вкусният и доволно калоричен белемски сладкиш, правен по специална рецепта още от 1837г.
-Края на континента и началото на кефа, а именно нос Кабо да Рока, който се намира в недалечен от Лисабон, град- Синтра.

Знам, че доза критичност винаги е полезна, но в момента не мога да се сетя за нещо, на което да не се насладих в Португалия. Е, разбира се, откраднатият телефон внесе частица разочарование, но пък така успях да се потопя в обстановката още по-качествено. Истината е, че в Лисабон животът се усмихва и ние покрай него. На моменти релаността изчезва, а сцената е от една от онези приказки, където хората се смели, яли, пили и се веселили. И дано да има втори дубъл!

Сузана Теофилова