Иван Кръстев, заместник-министър на образованието и науката: Три са приоритетните оси в новата оперативна програма на МОН

Иван Кръстев е заместник-министър на образованието и науката от септември 2013 г. В периода 2011-2013 г. е бил Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти” в Агенцията по заетостта. Преди това е бил Началник на отдел в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” в Министерство на труда и социалната политика (МТСП). Заемал е поста Началник на сектор в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” в МТСП, където е работил и на различни експертни длъжности от 2006 до 2009 г.
– Г-н Кръстев, преди време заявихте, че трябва да бъде променен моделът на финансиране на висшите училища. Как трябва да се случи това?
– Това, което ме радва, е фактът, че около промяната на модела за финансиране съществува консенсус не само от страна на Министерството на образованието и науката, но също така и от страна и на висшите училища в страната. Първите стъпка в тази посока вече бяха направени още през 2014 година, където 21,5 млн. лв. от целевите средства в размер на 100 млн. лв., отпуснати за образование в бюджета, всъщност бяха насочени за стимулиране на качеството на висшето образование в държавните висши училища. Акцентът са резултатите от рейтинговата система, която Министерството на образованието и науката реализира със средства от Европейския социален фонд и която вече е утвърдена като инструмент за съпоставяне на достиженията на българските висши училища в отделните професионалните направления.
В Стратегията за развитие на висшето образование с хоризонт до 2020 г., която прие Министерският съвет и която се надявам, че ще бъде приета от следващото Народно събрание, една от основните промени е именно в начина на финансиране. Промяна с акцент основно към повишаване на средствата, които се отделят за държавните висши училища като стимул за качество и средствата, които ще им бъдат осигурени по приоритетни професионални направления. Дори една от идеите е възможността за връщане на държавната поръчка, поне за държавните висши училища, при положение, че останалата част от капацитета, съгласно акредитацията по отделните професионални направления, би могла да бъде заемана на свободен принцип, т.е. изцяло платено обучение.
– Конкурентно ли е българското висше образование?
– Бих казал да. Доказателство за това е немалкият брой чуждестранни студенти, които се обучават и продължават да се обучават в страната. Това е не само доказателство за това, че в България се предоставя качествено висше образование в отделни професионални направления. Това е потенциал за привличане на допълнително средства, а и не на последно място и на допълнително млади хора и нови идеи в българското висше образование.
Следва да се отбележи обаче, че тази тенденция е валидна само за някои висши училища и само за някои професионални направления. Как тези позиции, които са завоювани в отделните висши училища, да бъдат разпространени и в други, е въпрос на усилие не само от страна на държавата, но и от страна на ръководствата на отделните висши училища в рамките на академичната автономия.
– Има ли интерес от страна на бизнеса за по-активни контакти с образователната сфера?
– Несъмнено това е факт не само във висшето образование, където редовно от страна на национално представените работодателски организации ние получаваме становища, предложения, мерки, които да залегнат в дейността на Министерството на образованието и науката. Трябва да се отбележи активната роля, която изигра бизнесът в подготовката и приемането на промените в Закона за професионално образование и обучение. Най-съществената от която е даването на законова възможност за въвеждане на дуалната форма на обучение в професионалните гимназии или така нареченото учене чрез работа. Тези мерки, без активното участие на бизнеса и без предварителното съгласие на бизнеса както на национално равнище, така и на секторно, браншово, местно и регионално, няма как да се случат.
Надявам се, че добрият диалог, който беше осъществяван и който се осъществява с националното представителните организации на работодателите, но и с отделни предприятия по места с оглед пилотното въвеждане на дуалната система, ще продължи и в бъдеще. Тези компании, които са реално първопроходци в бих казал възстановяването на едно по-тясно обвързано с практиката обучение в българските професионални училища, всъщност ще дадат един добър пример на своите колеги. И много скоро, в обозримо бъдеще, връзката между отделното училище и съответните предприятия в дадения регион или сектор ще продължава да се развива.
– Кои от основните си цели като заместник-министър успяхте за изпълните?
– Никога не съм си позволявал да си давам оценки сам за себе си. Но все пак поглеждайки назад във времето, пред мен като човек, който е тясно профилиран в управлението на средствата от Европейския съюз, стояха две задачи. Първата от тях е да не бъде допусната загуба на средства през изминалата 2013-а, но и през настоящата 2014 г. по изпълняваната Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, по която Министерството на образованието и науката е междинно звено. В тази посока успяхме не само да не загубим средства, но и работейки с изпреварващи темпове, да имаме пълната убеденост и 100-процентовата гаранция, че средствата, които ние сме предвидили за разходване през 2014 г., ще бъдат ефективно усвоени. Втората ключова задача беше подготовката на новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
С екипа, с който имах и имам щастието да работя към момента, успяхме да направим някои ключови промени – да върнем доверието на нашите институционални партньори, както на национално равнище, така и екипите, с които работим от страна на Европейската комисия, не просто за да я има оперативната програма, а за да достигнем един съществен успех – средствата, които бяха предвидени за нея, да нараснат от 408 на над 590 млн. евро.
– Какво ще посъветвате студентските организации, които искат да разработват проекти и да кандидатстват за европейско финансиране?
– Не бих ограничил това, което ще кажа, само до студентските организации, тъй като потенциалния кръг бенефициенти на една толкова широкоспектърна оперативна програма включва реално всички институции от системата на образованието и обучението за възрастни, както и нашите партньори от неправителствените организации и не на последно място общините. Това, което трябва да бъде водещият мотив при подготовката на проекти, особено финансирани от Европейския социален фонд, е интересът на хората, които ще бъдат ползватели на услугите, които тези проекти ще предоставят или ще успят да реализират. Именно това трябва да е ключовата цел на всеки един такъв проект. Изхождайки от нея, да бъде разработвана и концепцията, и дейностите, и бюджетът на самия проект.
По отношение конкретно на студентските организации, то следва да се има предвид, че тяхната дейност трябва да е в пряка връзка с развитието на съответното висше училище или професионално направление,или специалност, в зависимост от конкретните условия на конкретната покана за набиране на проектни предложения. Водещ трябва да бъде общият интерес, а не интересът на самата организация или на хората, които я представляват.
-Какви са приоритетите на новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 (ОП НОИР)?
-Основните приоритети бих ги резюмирал като: по-конкурентоспособна научна и развойна сфера и по-качествено образование на всички етапи. И предучилищната подготовка и възпитание, и средното, и висшето образование. Дейностите в новата оперативна програма са обособени в три отделни приоритетни оси.
Първата е от тях е насочена към развитие на науката и научните изследвания с основен фокус към публичните научни организации и акцент на приложните научни изследвания.
Втората ос, най-общо, обхваща целия потенциален кръг от мерки, насочени към повишаване на качеството на образованието както в средното, така и във висшето образование. Ключови акценти са възможностите за финансиране на квалификацията на преподавателския състав, на подобряването и промяната на учебните планове и програми, на въвеждането на нов кръг услуги в сферата на ученето през целия живот и най-вече разширяването на кръга на потенциалните потребители на тези услуги.
Не на последно място това, което за нас е изключително важно, са дейностите, които са заложени в третата приоритетна ос. А именно образованието да продължи да става все по-включващо и достъпно за всички – за децата със специални образователни потребности, включително в тази група за децата с различни видове увреждания, за децата, за които българският език не е майчин. Именно в тази сфера най-много ще разчитаме на активни партньорства на местно ниво както с неправителствения сектор, така и с органите за местно самоуправление. Защото винаги, когато се работи с деца в неравностойно положение и техните семейства, единствените мерки, които дават траен ефект са тези, които обединяват всички заинтересовани страни за общо справяне с проблема. Защото проблемът никога не е само образователен, проблемът никога не е само социален или икономически. Той винаги обхваща различни аспекти от ситуацията, в която се намират съответните деца и семейства.