Красимир Манев: България е на пето място във вечното класиране за олимпиади по информатика

Доц. д-р Красимир Манев е български математик. Преподавател в Департамента по информатика на Нов Български университет.Чете основни курсове по Дискретна математика, Алгоритми и Програмиране. Завършил е Националната матемическа гимназия през 1969 г. и магистърска програма по Теоретична информатика във ФМИ на Софийския университет през 1974 г. От 1974 до 1991 г. работи като научен сътрудник в Института по математика и информатика на БАН, а от 1974 до 2013 г. – във ФМИ на СУ. Многократно е ръководил националните отбори на България за различни международни състезания по информатика за ученици. Дълги години е бил член на Междунарония комитет на Международната олимпиада по информатика.

— Били сте шест пъти ръководител на Националния отбор на България в Международната олимпиада по информатика. Кои са най-големите постижения на българския отбор през годините?

– България е малка страна и няма възможностите на гигантите в нашия „спорт“– Китай, Съединените щати, Русия… Затова добро е участието ни, когато всички наши ученици (отборите са съставени от по 4 състезатели) спечелят медали, когато поне един от медалите е златен – участието ни е успешно, а когато спечелим два златни медала (раздават се около 25 такива медала) – много успешно. В 26-годишната история на нашето участие не ни се е удавало никога да имаме трима златни медалисти. В този смисъл най-успешните ни години са били 2001 и 2010, когато освен двата златни медала имаме още 1 сребърен и 1 бронзов, 2007 и 2014, когато освен двата златни медала имаме и един сребърен медал и 1990 със спечелените 2 златни медала.

Най-успешният до момента наш състезател е Румен Христов. Със спечелените от 5-те си участия 3 златни и 2 сребърни медала той заема трето място във вечната класация на най-силните олимпийци по информатика.

— Наскоро отборът ни се върна от Международна олимпиада по информатика в Тайван с два златни медала и един сребърен. Кои държави бяха най-силна конкуренция на нашите ученици?

– Вече споменах три от световните сили, които най-често оглавяват неофициалните отборни класации по медали или спечелени точки. И тази година отборите на Китай и Съединените щати бяха недостижими и си разделиха челните две места със спечелените по 4 златни медала. Три отбора са с по 2 златни и 2 сребърни – Русия, Австралия и Иран. Южна Корея също се представи добре. Заедно с нас, с 2 златни и 1 сребърен медал, е отборът на Сингапур. Много силни конкуренти обикновено са и отборите на Полша, Румъния, Виетнам, Словакия, Тайланд и разбира се домакините на тазгодишната олимпиада от Тайван.

— Член сте на Международния комитет на Международната олимпиада по информатика от 2001 до 2003 и от 2005 до 2013 г. Каква репутация има страната ни на олимпиадите по информатика?

– Преди всичко трябва да спомена, че България е създател на Международната олимпиада по информатика. Опитът на българския екип за организация на състезания по програмиране за ученици от началото на 80-те години на миналия век по естествен начин доведе до това, че на страната ни бе възложено да организира, за пръв път, такова състезание, което днес вече има 25-годишна история. Заслугата на това е най-вече на акад. Благовест Сендов, който внесе предложението в UNESCO и на акад. Петър Кендеров, който пое отговорността да бъде Президент на първата олимпиада. Заслуга имат също и Екипа за извънкласна работа по информатика към Съюза на математиците в България, и членовете на екипа, които реализираха на практика идеята. Този факт вписа завинаги името на България в историята на Международната олимпиада по информатика и ни донесе не само репутацията на страна с големи възможности в областта на информатиката, но и на страна, в която могат да се генерират и реализират проекти от световен мащаб.

Репутацията на страната ни беше сериозно затвърдена и от факта, че във връзка с 20 годишнината от създаването на Олимпиадата, Международният комитет на IOI избра за втори път България за домакин на състезанието и от факта, че проведената през 2009 г. в Пловдив XXI IOI (Международна олимпиада по информатика) беше с рекордно участие (за първи път броят на участниците надмина 300) и бе единодушно призната за една от най-добре организираните олимпиади през цялата тогавашна история на състезанието.

Репутацията на България се поддържа и от постоянните и изключително високи, за размера на страната ни, резултати на българските участници. Във вечното класиране на страните участнички България е на 5-то място според общия брой спечелени медали и на 8-мо според качество на медалите.

Допълнителен щрих към репутацията на България добави и избирането ми по време на последната олимпиада, проведена през юли т.г. в Тайпе, Тайван, за Президент на IOI. Смятам че това е знак на уважение и признание за стореното от България в областта на състезанията по програмиране за ученици.

— Какво е мнението Ви за образователната ни система? Успява ли тя да подготви младежите, за да са конкурентни по цял свят?

– Първо, бих искал изрично да подчертая, че НЕ БИХ СИ ПОЗВОЛИЛ ДА ДаВАМ ОЦЕНКИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО НИ В ОБЛАСТИ, В КОИТО НЕ СЪМ СПЕЦИАЛИСТ. Затова ще се огранича само до образованието по информатика. Въпросът би трябвало да се раздели на две – отделно за качеството на средното образование в областта на информатиката и отделно за качеството на висшето образование.

В средното училище образованието по информатика се извърша в рамките на две учебни дисциплини – Информатика и Информационни технологии. За да схване неспециалистът същността на разделението на нещата в тези две дисциплини, бихме могли да кажем, че то е аналогично на разделението между създаване на автомобили и управление на автомобили. Изключено е създател на автомобили да не познава процеса на управление на автомобили, докато не всеки добър пилот би могъл да проектира и създаде приличен автомобил. По същия начин, за да имаме общество, способно да си служи компетентно с компютърната техника и съответния софтуер, трябва да осигурим солидно образование в областта на Информационните технологии.

Ако искаме да развиваме софтуерна индустрия в България, трябва да осигурим добро образование по информатика.

Предметът Информационни технологии се изучава от 5 до 10 клас с по един час седмично. Обемът от над 200 учебни часа изглежда напълно достатъчен за количеството материал, който трябва да бъде овладян на фона на непрекъснатото увеличаване на личните компютри и мобилни устройства, с които учениците са вече на „Ти“ . Недостатък, според мен, са остарелите учебни програми за 9. и 10. клас, които включват материала, преподаван вече от 5. до 8. клас. Още един недостатък е преподаването по 1 час седмично. Докато влязат учениците в компютърния кабинет, докато се подготвят компютрите за работа – половината от времето е изтекло.

Постигнато е едно прилично ниво на компютърна грамотност, без това да се счита достатъчно за нуждите на обществото.

Доста по-различна е картината с предмета Информатика, който се изучава само 72 часа в рамките на една година – в 9 клас или в две години – 9 и 10 клас. Неприемливо е да се изучава само по един или два часа седмично.
В рамките на само 72 часа учениците трябва да се запознаят с математическите основи на компютърната техника и принципи на съвременните компютри, без които е невъзможно изучаването на програмиране. Също така и с един език за програмиране и основи на алгоритмиката.

Часовете по Информатика са недостатъчни, за да се постигне целта на дисциплината. Това демотивира и учители, и ученици да работят сериозно по предмета. Като се добави и хроническият недостиг на учители по информатика, картината е повече от лоша.

Елиминирането на Информатиката от средното училище, обаче, на практика е факт и университетът трябва да започва обучението на програмисти от нула. Едни университети го правят и, в резултат, студентите не стигат много далече в овладяването на професията. Други се правят, че не виждат липсата на основни знания от училището и продължават да обучават така, сякаш тези знания са налични. Резултатът не е по-различен.

Решението, според мен, е доста просто и то се състои в една реформа в организацията на учебния процес по Информатика и Информационни технологии, същността на която отдавна съм публикувал, но никой не иска да чуе за това. И в съответно заплащане на труда на учителите и университетските преподаватели по информатика – без това никакво обучение по информатика и никаква конкуретноспособност на нашите кадри не е възможна.

— Как се селектират учениците, които да бъдат част от Националния отбор по информатика?

– Селекцията на учениците, които представят страната ни в IOI и други международни състезания, е базирана на две системи от състезания – Националната олимпиада по информатика и Националните турнири по информатика. За целта МОН назначава Национална комисия за Олимпиадите по информатика. Състезанията се провеждат в 5 възрастови групи и в три кръга – общински, областен и национален. Задачите за общинския кръг се избират от учителите, провеждащи състезанието по места. Те и извършват проверката и решават кои участници да допуснат до областния кръг. Там задачите се подготвят от Националната комисия, която проверява получените резултатите и предлага на министъра на МОН списък на учениците, които да бъдат допуснати до националния кръг.

В националния кръг допуснатите участници, които са над 9 клас се състезават помежду си. От получените резултатите се определя разширеният състав от 12 души на Националния отбор. От представянето на състезателите под 15.5 години се определя разширеният състав на Националния юношески отбор, също от 12 души.
Четиримата участници в двата национални отбора, които ще представят страната ни в различните международни състезания се определят с няколко контролни.

Всяка година се провеждат три национални турнира – есенен, зимен и пролетен. Пролетният турнир обикновено е и едно от Контролните за определяне на Националните отбори.

— Да очакваме ли скоро нови медали по информатика?

– От 10 до 17 август в Турция ще се проведе XXII Балканската олимпиада по информатика. Надявам се, че всички български участници ще се завърнат с медали и ще успеем да се преборим с изключително силния румънски отбор за първо място в неофициалното отборно класиране. След което ще започне сериозната подготовка за новия състезателен сезон, през който, разбира се, ще очакваме нови успехи на нашите състезатели на всички фронтове.

Въпросите зададе: Илиян Цвейн