Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“за пореден път констатира, че образователната система в България е най-нереформираната финансово в сравнение със всички водещи браншове в страната. Парите за образованието в размер на 3.18% от БВП, са не само малко, но и крайно неефективно разпределени към учебните заведения в страната. От 2008 година парите за образование се разпределят по равно на ученик, следвайки делегиран бюджет, характерен за страните от третия свят. Оскъдните средства за образование се раздават, като следват само броя на учениците, без да са съобразени от вида на училището, броя на паралелките, нуждата от учители-специалисти, големината и спецификата на учебната сграда и района в който се намира. Тази псевдореформа с автори Пламен Орешарски и Даниел Вълчев, целяща да направи икономии от държавни бюджет за сметка на образование, закрива от 2007 г. 445 общообразователни училища, 47 професионални гимназии и 21 специални училища, наричайки това „реформа“. Учителите са станали с около 20 хиляди по малко за седем години, а работната им заплата сега е с 20% под средната за страната.
За сметка на летаргията във финансирането на образованието, то политизацията на системата бележи небивал възход.
Смяната на директорите на учебни заведения, след смяна на управляващата партия, стана традиционна през годините, а очакваните правила за изисквания за квалификации към директорите на учебни заведения ги няма или са неясни. Години наред представителните синдикати предлагат да има яснота със закон относно изискванията към кандидат-директорите, като бъдещите управленци, като имат 10 години управленски стаж и образователен ценз в специалност, свързана със управление и мениджмънт в образованието. Да се въведе истинска, а не политическа мандатност в директорската длъжност, като броя на мандатите да се определя от управленческите умения и способността за работа с учители и ученици, синдикални организации и институции.
Директорите на училища и детски градини станаха буфера, който гарантира спокойствието на МОН, традиционно станаха виновни за лошото финансиране на система, а за подсилване на командно-административния подход към тях, се дискриминираха с различни трудови възнаграждения, не според качество на извършена работа, а според броя на учениците в училище.
И ако дискриминацията към директорите е финансова, то дискриминацията към Началниците на регионални инспекторати по образование достигна небивали размери. Макар, че Синдикат „Образование“ многократно предлагаше ясни правила за кандидатите за началници, то правилата останаха неписани и безкрайно политизирани.
За последната година управление на министерството на проф. Клисарова, без да е регламентирана някаква мандатност, смени 70% от началниците на регионални инспекторати, като „бедното“ просветно министерство щедро предлагаше по 10 000 лева на управленец на инспекторат, за да се откаже от своята длъжност. И всичко това в името на претенденти от точната партия ДПС или БСП.
Сегашното служебно министерство на образованието наследи редица обявени политически конкурси за служители във ведомството. В РИО Пловдив има обявен конкурс за втори началник на образователния инспекторат, при наличие на титулярен началник, който ВАС е възстановил. Тези непремерени и незаконосъобразни действия ощетяват безкрайно бюджета на МОН и пилеят парите предназначени за ученици и учители.
Синдикат „Образование“ очаква служебно управление на МОН да прекрати непрофесионализма и политизацията обхванала системата, за времето на своето управление, а за истински правила за избор и мандатност на управленческите длъжности в системата, ще трябва да изчакаме структурирането на следващото министерство и новия закон за образованието.
Юлиян Петров

13 август, 2014 15:55 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+