До Валенсия и назад

6 септември, 2014 06:00 | Мнения, Пътешествия, Свободно време | Няма коментари

Валенсия е град в Испания, който е трети по брой на населението в страната. Честно да си призная, преди да го посетя, не се бях интересувала много от забележителностите на града и неговата история. Когато се докоснах до него, много съжалявах, че не съм го направила по-рано.

Пътешествието ми беше из непознатото и старинното, носещи в себе си романтиката на една отминала епоха.

Направи ми впечатление, че испанците са изключително вярващи хора. В центъра на града има безброй катедрали, които са запечатали в себе си духа на времето и на промените. Големи, величествени, издигащи се като великани над земята, те символизират, че вярата се издига отвъд тленното и материалното.

Най-голямата катедрала е построена на мястото на римски храм и води началото си от XIII век. Тя има спираловидни стълби. Изкачвайки се по тях, се вижда морето.

Почувствах се като принцеса из красивата архитектура, фонтаните и малките павирани улици, които не знаеш докъде ще те отведат. Затова нямаше как да не видя замъка „Дос Агуас“. В архитектурата му има готически и барокови елементи. Ангели, демони, чудати същества се преплитат в облика на зданието. Каляски, маси, старинни кутии привличат вниманието на всички туристи.

Не по–малко впечатляващ е „Градът на изкуствата и науките“. Той се намира на река Турия и е с доста екстравагантен вид, сякаш излязъл от бъдещето.

В центъра на града има и парк. Ако си мислите, че Борисовата градина е голяма, то трябва да се разходите в парк Турия. Дължината му е 10 км. Той е наречен от жителите на града „Сухата река“, защото преди време на неговото място е минавала река. Но през 1957г. е имало голямо наводнение и тя е била пресушена изкуствено. Сега е приятно място за отдих, спорт и среща с приятели.

След изморителната ми обиколка сред красотите на испанския град, реших да опитам някои от специалитетите на испанската кухня. Поръчах си паеля. Основните й съставки са ориз, шафран, зехтин, пилешко месо или морски дарове. Шафранът придава на ястието специфичен вкус.

Във Валенсия преоткрих едно райско кътче, което ме накара да се позамисля, че съсредоточени в работата си, ние забравяме да пътешестваме, да общуваме с другите култури, забравяме да мечтаем, забравяме да живеем.

Ралица Баева