Калин Врачански: Не съм изиграл ролята на живота си

Калин Врачански е български актьор. Завършил е през 2002 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство“ в класа на професор Здравко Митков. От 2008г. е в трупата на Театър „София“. Участвал е в постановки като: „Ревизор“, „Клетка за пеперуди“, „Парижката Света Богородица“, „Пук“, „Малката фея“ и др. Снимал се е във филмите „Още нещо за любовта“, „Вила Роза“, както и в сериала „Стъклен дом“.

– Г-н Врачански, какво Ви накара да завършите специалност „Актьорско майсторство“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“? С какво Ви грабна театърът?

– Това беше специалността, която кандидатствах -„Актьорско майсторство за драматичен театър“. Някои кандидат-студенти се явяват и за специалността „Актьорско майсторство за куклен театър“, но тогава на мен ми се стори прекалено трудно да хванеш някакъв предмет и той да оживее в ръцете ти! Но след като завърших, започнах да работя именно в този театър – „Драматично- куклен театър“ Кърджали.

А театърът се появи в моя живот още когато бях в училище. Един ден дойдоха в един от часовете и ни казаха,че търсят момчета за една пиеса. Аз и още няколко приятели отидохме на шега. След това започнах да играя в тази детска трупа до завършването ми. Беше някак естествено да продължа да се занимавам с това, но в по-задълбочен вариант.

– Познат сте на широката публика от телевизионния сериал „Стъклен дом“, участвали сте и във филмите „Още нещо за любовта“, „Вила Роза“. Оптимист ли сте за бъдещето на българското кино?

– По принцип гледам от към хубавата страна на живота, макар да се сблъсквам и с не дотам приятни моменти. Така съм настроен и за бъдещето на нашето кино. Има много талантливи актьори, режисьори, оператори и се радвам,че съм имал възможността да работя с тях. Надявам се и за в бъдеще да е така, но ми се иска да има повече съпричастност от хората, от които идва субсидията, защото кино без пари много трудно се прави и всички го виждаме.

– Коя е по-голямата Ви страст – киното или театърът?

– В киното и в театъра има нещо неповторимо. Затова е много трудно да се отговори на този въпрос.

В театъра адреналинът и емоцията, която те обзема от контакта с публиката, е особен. Ти си на сцената, публиката е пред теб и ставате едно цяло. Понякога зависиш от реакциите на аудиторията, защото спектакълът е направен именно за нея и тя е много важно нещо за мен.

А в киното нещата се правят сега. Снимаш,правиш няколко дубъла, режисьорът казва: „Следваща сцена“ и това е. Това, което си направил, остава там. Докато в театъра имаш възможност да променяш, ако режисьорът прецени,че нещо ще е по-добре за спектакъла. Затова в киното всеки трябва де е максимално подготвен, защото сроковете са кратки.

– В една от постановките се превъплъщавате в ролята на Квазимодо от „Парижката Света Богородица“ – предизвикателство ли беше за Вас тази роля?

– Първо, трябва да благодаря на режисьора Лили Абаджиева,че ме покани да се включа в този спектакъл. Да,това наистина беше предизвикателство. Аз много обичам приказките, а това за мен е точно това. Една наситена със страсти приказка. Да „влезеш в кожата“ на човек, който заради външния си вид е отритнат от обществото и е предмет на подигравки, да се опиташ да си представиш как той върви, как той говори, как обича, ми беше много любопитно. А и това беше една роля, която е много по-различна от други неща, които бях правил до момента.

– Смятате ли, че сте изиграли ролята на живота си?

– Не, не мисля,че съм изиграл ролята на живота си. Или поне се надявам да не е така. Иначе какво ще правя занапред? Може би е стъпка към такава.

– С актрисата Елена Петрова сте добър тандем на екрана. Да очакваме ли нови проекти с Ваше и нейно участие?

– С Елена сме много добри приятели и когато си партнирам с нея, за мен е удоволствие. Надявам се да имаме възможност да работим отново по някой интересен проект.

– Случвало ли Ви се е да имате гаф на сцената?

– Ами, да. Случвало ми се е да правя гафове, за щастие, те не са били такива ,че спектакълът да пострада от тях, те най-често са свързани с някой лапсус – да си объркаш репликата по някакъв начин. Резултатът от това в повечето пъти е смях сред колегите на сцената и дори и при мен. Този смях в прелива и в публиката и така всички дружно се смеем и продължаваме напред. Благодаря на публиката в тези случаи.

– Как разпускате през малкото свободно време, което имате?

– Често пъти избирам да съм някъде с приятелите си. Независимо къде. Може би, по-скоро сезонът определя къде ще бъдем. Когато съм с тях, винаги разтоварвам много хубаво. За мен те са много важна част от живота ми.

Снимка: Личен архив

Въпросите зададе: Ралица Баева