Камелия Спасова е главен асистент по Антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ, в катедрата по теория и история на литературата. “ Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (ред. Миглена Николчина, Литературен вестник, 2012) е първата й научна книга, която се занимава с напрежението между литературния пример и образцовата творба във философски и теоретични изследвания. От 2009  г. е редактор в „Литературен вестник“. Част от научната и изследователска група „Софийски литературоведски семинар“.

– Главен асистент сте по антична и западноевропейска литература. Какви са наблюденията Ви върху студентите, интересен ли им е този предмет?

–  До голяма степен интересът към определена дисциплина може да се предизвика от преподавателя, той е главният отговорник. Самата аз като студентка съм имала лектори, които могат да предадат динамика и чар дори на най-изнурителния предмет. Задача на преподавателя е да даде живот на онова, за което говори; да го представи като случващо се в момента; да го покаже като значещо за съвременната ситуация, с една дума да омагьоса аудиторията. Естествено във всеки курс има студенти, които предпочитат литературоведските дисциплини пред лингвистичните, които предпочитат западноевропейската пред, например, българската литература. Подобни хора не се нуждаят от очароване, за тях всъщност няма значение кой е преподавателят – те ще си четат и ще се занимават заради самите себе си. Всъщност най-важното е университетът да даде импулс и да приучи към подобна самостоятелност.

И тук идва по-сложният въпрос – добре, ако студентите са „зарибени“ за античната и западноевропейската литература, накрая какво научават, какво помнят, какви следи им остават.

–  Античната или западноевропейската литература Ви е по-любима?

–  С античната засега се чувствам по-сигурна доколкото дисертацията ми се занимава доста с античната драма и настоящите ми научни проекти пак клонят към старогръцка философия и литература. Със западноевропейската предизвикателството е по-голямо. Това е най-дългият курс (трисеместриален) в рамките на българска филология и винаги ми се струва, че с него започвам като за първи път, но така пък нивото на експериментиране е по-силно.

– Д-р Спасова, Вие сте завършили специалност „Българска филология“ в Софийски университет Св. „Климент Охридски“, както и магистърска програма по литературознание. Кога се появи страстта Ви към литературата?

–  Литературата наистина при мен се появи като страст и съзнателен избор. В основното училище много повече предпочитах математиката и точните науки. Преди да тръгна на училище не можех да чета, но решавах задачите от учебниците за трети клас. Обаче при подготовката ми за гимназията стана някакво преображение и се случи това отваряне към литературата и театъра. Тогава взех съзнателното решение, че независимо от талантите и гените, ще се занимавам с литература. Със сигурност трима души са спомогнали за подобно пренасочване: Йорданка Божинова (накара ме да повярвам, че сама мога да пиша и активно да се занимавам с литература), Нина Петлешкова (научи ме, че литературата е сила и дух) и Катя Казакова (като режисьор и ръководител на Арт-студио „Камбана“ показа как с думи се вършат неща и как театърът изисква идеята на цяла трупа да кристализира в общо усилие). По това време съм била на 15 г., това е възраст, когато човек e крехък, лута се, разстройва се от разглобяването на века, въобще подава се на съблазните на меланхолията, но също така и лесно се екзалтира и встрастява. И при подобни отливи и приливи в крайна сметка е добре да си зададеш въпроса за собствения фатум, да изобретиш някакъв отговор и после да го следваш: amor fati.

Литературата беше моят изобретен отговор и всички останали стъпки дойдоха в логическа взаимовръзка: избрах „Българска филология“ съзнателно пред другите „по-престижни“ специалности, от първи курс исках да запиша магистратурата по литературознание и ходих на всички възможни лекции по теория на литературата в университета. В рамките на тази магистратура разбрах, че наистина искам да превърна литературознанието в моя професия. Така и стана. Зад всяко подобно решение обаче са се появявали граници, пречки, предели на възможностите, които са стояли като непревземаеми. Заедно с пречките съм срещала и онези хора-чудотворци, които са оказвали незаменима помощ в преодоляване на собствените граници и осъществяването на решенията. За щастие сега работя тъкмо с подобни хора в катедрата по Теория на литературата и в неформалната група около Софийски литературоведски семинар.

–  Какво е Вашето мнение за състоянието на висшето образование у нас и как може да се подобри?

–  Ако се обърнем назад, образованието у нас е имало висок обществен статут, през него се е гледало като притежаващо капацитет за реална промяна. Последните 10-15 години обаче сякаш преднамерено се разрушават образователните институции през простата сметка, че по-лесно се управляват „овце“, отколкото образовани хора с критично око върху случващото се.

Висшето образование в световен мащаб също е в критично състояние, заплашено е под угрозата на прагматизацията и практическата стойност. Каква е ефикасността да се занимавам с литература, с философия или с теория, това за какво ще ми послужи после? – на този въпрос слугуват мнозина. Липсва мислене напред, опити за проектиране на бъдеще, поставяне на цели за развитие не за година-две, а десет-двайсет години напред.

Реална промяна в образованието е повече от належаща за нас и тя трябва да бъде задвижена в различни посоки. Най-напред трябва да се признае или припомни от обществото решаващата роля на образованието, медиите е добре да се обръщат по-често към фигури на интелектуалци, писатели, учени и техните постижения, а не да повтарят като папагали, че у нас не се чете и после да ни заливат с потайния живот на фолк звезди. Образованието не бива да е последна фигура в държавния бюджет и затова трябва да има обществен натиск. Да се търсят пътища за съвместни дейности с международни образователни институции – обмени, общи проекти, споделено бъдеще. Днес да помислим какъв трябва да е образованият човек през 2025г.

–  Как ще оцените езиковата култура на българските политици и общественици?

Неоценима… В България сякаш липсва традицията на ярките публични речи, които са образец за езиково майсторство. В Древна Гърция и Рим да си политик означава да умееш да говориш добре, да владееш езика и неговата сила до съвършенство. Не е прецизно българските политици да бъдат обсъждани ангро. Колегите в катедрата по български език Надежда Сталянова и Владислав Миланов заедно със студенти по-детайлно са изследвали политическия език и техните резултати могат да се проследят. Но ако си позволя все пак обобщение, то ще е, че част от дефицита на доверие към българските политици идва и оттам, че не внимават как говорят.

– Напоследък много се изписа за това, че студентите по филологии влизат с 3-ки в Алма Матер? Усеща ли се спад в нивото на образование на бъдещите абсолвенти?

– По-малко ме притеснява фактът как студентите влизат, повече как излизат и колко голяма крачка са направили между входа и изхода. Все пак, ако трябва да съм напълно честна – да има разлика, тя не е само сред филолозите. Налага се да обмислим обаче една комплексна верига от фактори преди просто да определим промяната като спад. Първо демографската криза към края на 90-те на XX в.. После навлизането на интернета във всекидневието ни – чрез умните телефони практически всяка секунда може да се направи справка в мрежата, така че необходимостта какво точно да се помни се променя, а паметта е в основата на множество процеси изграждащи личността. Друг фактор са социалните мрежи и въобще цялата култура на писането на кратки съобщения, които не изискват сложен синтаксис, а компресирано изразяване на мисълта. Може би ние още не сме достатъчно подготвени как да реагираме на тази промяна и подхождаме с очаквания, които вече са неизпълними.

Не е важно дали студентът е приет с три или с четири, а дали обича да чете. Ако все още има вманиачени читатели, които четат за удоволствие и не могат да не четат, тогава нищо не е загубено.

Снимка: Личен архив

Въпросите зададе: Ралица Баева

Още по темата

Старозагорските деца грабнаха много награди в „Бъди грамотен“

Деца, младежи и възрастни се включиха активно в тазгодишното издание на инициативата "Бъди грамотен". В пешеходното ...

Правописният маратон “Бъди грамотен” тръгва от Стара Загора

И тази година правописният маратон “Бъди грамотен” ще започне от Стара Загора. Инициативата се осъществява от 2009 ...

Семеен летен лагер “Българска съкровищница”

    Леки и приятни занимания по български език сутрин, а следобед - български фолклор!  "Българска съкровищница" е новото ни ...

Българска съкровищница

Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.

• Новини

Български език за чужденци

We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.

Семеен летен лагер

Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.

Следете ни