Александър Шпатов: Всеки българин е малко или повече софиянец

28 октомври, 2014 13:55 | Гост, Денят | 1 коментар

Александър Шпатов: Всеки българин е малко или повече софиянец

Не е лесна задача да уловиш „аромата“ на София, да я опознаеш до най-малката извивка и да успееш да уловиш чара й в малките, ежедневни неща. А после да го пресъздадеш на лист хартия. Един млад автор се справя с това предизвикателство и предава енергията на столицата в поредица от разкази – случки, разказани с цветовете на достоверност, преплитащи се с щрихите на въображението. 

Името му е  Александър Шпатов. Книгата е с необичайно заглавие под формата на хаштаг #НаживоотСофия (за незапознатите хаштаг е етикет, препратка в социалните мрежи, начин за търсене). Александър е почетен софийски гражданин от 29 години и е автор на 4 сборника с разкази. #НаживоотСофия е последната му книга, която си спечели сериозен интерес от читателите и   наскоро е удостоена с превод на английски език. 

– Александър, посочи 3 причини хората да прочетат #НаЖивоОтСофия.

– Едно, две, три

– В книгата си пишеш: „София ще продължи да се храни с надеждите на хилядите хора“, според теб какво търсят и какво намират тук хората от провинцията?

– Това е естествен процес. Нормално е хората от всички краища на България да идват именно в София, това все пак е столицата ни. В този смисъл дори бих добавил, че супер много се дразня на онази дъвка от миналата година как София не била България. Напротив, аз смятам точно обратното – всеки българин е малко или повече софиянец. Цитатът обаче е от един по-скоро фантастичен разказ и разглежда една изцяло хипотетична история.

– Мислил ли си да представиш по-подробно книгата си в Студентски град, за да предизвикаш интереса на младежите от другите градове да опознаят столицата? И познават ли студентите от провинцията София?

– Не ми е хрумвало, а и честно казано не мисля да правя повече представяния на книгата. Книгите са преди всичко за четене, а не за да бъдат представяни. Когато ходя на подобни събития обикновено се изнервям и гледам по възможно най-бързия начин да си тръгна, за да си чета от представяната книга. За популяризирането на сборника в Студентски град мога да разчитам на Академика, нали :)

– Завършил си Юридическия факултет на СУ, смяташ ли българското висше образование за конкурентоспособно на европейското?

– Дипломата ми по право е резултат на правна фикция.(Фикцията представлява правна конструкция, при която от наличието на един факт, законът приема за установен друг факт, без последният да е бил реално осъществен. В случая – фикция е именно процесът ми на обучение, поне такъв какъвто аз си го представям, че трябва да бъде в една от най-престижните специалности в България). Това си има и хубавата страна обаче – ако бях отишъл в чужбина едва ли щях да имам толкова време да се концентрирам върху писането ми. Плюс това, за добро или лошо, българско право (наред с българска филология и българска история) може да се учи само тук. Аз исках да уча право и общо взето нямах много избор.

– „Пиене на бири на Народния; да си катерил морените;шляене по Шишман; първа целувка точно на Лилиите в Борисовата“ и още други, моменти, които описваш. Какво ПЪРВО би посъветвал един млад човек да впише в todolistа си за София?

– Да си свали приложението #LiveFromSofia  и да обиколи чрез него местата от списъка, на които все още не е бил.

– И един любопитен въпрос, къде би завел на първа среща момичето на мечтите си? А къде би завел Йорданка Фандъкова?

– Честно казано, не съм много силен по първите срещи. Колкото до госпожа Фандъкова, бих седнал с нея пред някой лаптоп и бих й показал колко по-хубави градски библиотеки има от нашата. Онези няколко етажа на Славейков са точно обратното на това, което аз си представям, че трябва да представлява една библиотека, която да зарибява нови хора за каузата на четенето.

 

Радина Стоянова

Снимка: Славея Йорданова

 

 

 

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Ели коментира на 31 октомври, 2014 г., 00:59 ч.

    Да бе, да. Всеки българин е софиянец, трънки. Да го каже Шпатов на някой софиянец първо поколение и той ще го заплюе в лицето. Ще каже, че всички селяни от провинцията трябва незабавно да си ходят, за да не му дишат въздуха, да не ходят по скъпоценните жълти павета, да не му се пречкат в краката, да не му говорят на диалект и още и още. Ясно е, че Шпатов иска да продаде книгата си не само в София. Обаче говедата от провинцията не са тъпи парчета. Усещат се, когато ги манипулират с такива рекламки, пък после – айде да си ходят, откъдето са дошли.