Августин Господинов: Наказание е за един поет да го направят задължителен за четене

31 октомври, 2014 09:00 | Гост, Денят | Няма коментари

По име той е Илиян Любомиров. По псевдоним е Августин Господинов. А по призвание е последното поетично вдъхновение, което завладява все повече читатели. Поезията му е лека, но само за тези, които имат сърцето и въображението да я осмислят и разберат. Стиховете му са вдъхновени от реалността и от дребните неща в хората, в ситуациите… в живота. Борави толкова умело с думите, че всеки прочетен ред те наелектризира с емоция, която трудно може да се опише.

Илиян Любомиров издава пилотната си стихосбирка „Нощта е действие“ този месец. Но няма нищо, по което да познаеш, че е прохождащ автор, тъй като книгата се радва на огромен читателски интерес. Юни тази година младият поет беше удостоен и с наградата на публиката на фестивала „София: Поетики 2014”.

Премиера на „Нощта е действие“ ще се състои на 11.11.2014г. от 19:00 в Art Hall-а в Телефонната палата.

– Връщам те няколко години назад, в безгрижните времена, когато си бил ученик. Сещаш ли се за произведение или автор от изучаваните в училище, които са те вдъхновили? Смяташ ли произведенията, които се изучават по литература, за актуални? – Колкото и да обичам разказите на Йовков, стихотворенията на Вапцаров и „Тютюн” на Димитър Димов, преобладаваха произведения, които са прекалено далечни от контекста, в който живея и ми останаха чужди. Когато аз бях ученик, не изучавахме нито един текст, писан през последните 25 години. Съмнявам се нещо да се е променило.

– А виждаш ли свое произведение в учебната програма някой ден?
– Дано не се стига до там. Няма по-голямо наказание за един писател или поет да го направят задължителен за четене и отегчени учителки да обясняват какво е искал да каже. Повече бих се радвал, ако ме забранят.

– Подценява ли българинът изкуството?
– Не вярвам в обобщенията. Българите, с които общувам, не го подценяват.

– Някога случвало ли ти се е да гледат с пренебрежение на творчеството ти?
– О, разбира се. В България това е най-сигурният знак, че постигаш нещо.

– Смяташ ли, че изкуството възпитава морални ценности, или по-скоро руши такива?
– Моралът ми не позволява да говоря за морални ценности. За мен изкуството възпитава основно естетическите възприятия.

– Разстоянието Берлин- София и София–Берлин не ти е непознато. Вдъхновява ли те пътуването между тези твои „домове“ за творчеството ти?
– Дом имам в София, в Берлин е само апартаментът. Иначе всяко пътуване вдъхновява, но с времето се натрупва умора. Следващите няколко месеца ще остана в България, за да се събера.

– Кога усети, че любовта към писането се настанява в лявата половина на гръдния ти кош?
– Когато от там вече се беше тръгнала първата ми любов и имаше свободно място.

– Търсят ли днешните младежи революцията или по-скоро създават предпоставки за „забавяне“ на еволюцията?
– Както казах, не вярвам в обобщенията, както не вярвам и в колективния бунт в изкуството. Единствено времето ще покаже дали нашите ежедневни революции са спънали или побутнали еволюцията.

Радина Стоянова
Снимка: Личен архив