За кого да гласувам

3 октомври, 2014 09:37 | Мнения | Няма коментари

Кратка предизборна агитация от Евелина Гечева

Сигурна съм, че този въпрос ще се изписва колосален брой пъти в Гугъл в навечерието на парламентарните избори. Пиша този текст именно за онези, които или ще гласуват за първи път, или просто още не са решили какво да правят в неделя. Ще има и такива, които ще попитат Гугъл. Няма лошо, аз също понякога се забавлявам така.

Добре, да видим с какво разполагаме като варианти. Имаме N на брой партии и коалиции. Колко от тях са неопетнени с далавери, съдебни дела срещу лидери, доказано безхаберни управленски решения? Най-вероятно са 2-3. Те обаче не винаги имат управленски капацитет (състоят се от един файтон хора, пък били те и качествени), нито ще влязат в парламента. Ако искаме да се обозначим къде точно се намираме в координатната система на обществото, гласуваме за тях. Това е нещо като отбелязване във Фейсбук къде сме попаднали, само че без да го вижда някой освен нас самите.

Ако случаят не е такъв и ако предпочитаме старите, добре познати партии и коалиции, е малко по-сложно. Част от тях са коалирани и коалицията е с ново име – най-вече в десния спектър има такива. Симпатията е задължителна. Нищо не е по-силно от нея. Ако един кандидат да те управлява е успял да ти стане симпатичен, той е свършил половината от работата си. Повтарям, половината. Другата половина е членоразделно да ти обясни как точно ще те управлява. Ето на тази част е добре да се отдели малко време.

Всички партии и коалиции имат сайтове. Ако нямат, не се занимавайте с тях изобщо, защото са извън времето и пространството. Преглеждаме програмите им – задължително! Дори да не разбираме от управление, там трябва да има добре разписани идеи кое как ще се случва, ако въпросната сила вземе властта. Да, понякога това са просто предизборни обещания, но е добре да се знаят и да им се припомнят след време.

По тях е редно да ги избираме, а не само по готините концерти и прочие предизборни купони. Във всяка политическа сила има боклуци. Но има и свестни, работещи хора, които заслужават подкрепа. Не крия, че имам доста колеги и приятели в листите. Познавам ги и са свестни. Опитват се да променят нещо – всеки според своята компетентност. Сега, при наличието на възможност за преференциално гласуване, можем да не се съобразим с предложенията на партийните ръководства и да гласуваме за този, който печели нашето доверие. А той може би не е под номер едно в листата.

Дотук писах за малките, младите и неопитните. Ако случайно някой възрастен чете този текст и се подсмихва, имам да му кажа нещо важно.

Политиците са маскари, да. Не само нашите. Лобират за разни неща, знаем. Вършат глупости, дори престъпления, които трудно се доказват. Но трябва да се гласува. Неучастието в изборите е съучастие в провала на България. Не ме карайте да напиша кой печели, когато отвратените не гласуват. Най-лесно е да си кажем: „Майната им, да правят каквото искат“. Ако постъпваме така, „те“, които и да са, ще продължават да правят каквото си искат.

Хващайте детето и кучето и бегом към урните в неделя. А, да, и скрийте личната карта на баба си.