Николета Даскалова: Интернет медиите задминават печатните, но изостават от телевизията

Николета Даскалова е медиен анализатор към Фондация „Медийна демокрация”. Завършила е „Връзки с обществеността” към Факултета по журналистика и масова комуникация, СУ „Св. Климент Охридски” и магистърска програма „Социални изследвания на пола” към Философски факултет на СУ. С изследователски интереси в областта на медиите и популярната култура, политическата комуникация и др. Автор на многобройни статии в областта на медийния мониторинг и анализ.

– Г-жо Даскалова, другата седмица предстои конференция, на която ще се представят актуални резултати от мониторинга на медийната среда. Бихте ли споделили какви са Вашите впечатления и наблюдения от направеното изследване.

– Мониторингът, който представяме, обхваща последните четири месеца. Фокусът е върху медийното отразяване на кампанията за парламентарните избори, проведени на 5 октомври. В партньорство с Медийната програма на Фондация Конрад Аденауер следим тенденциите в няколко национални всекидневника и в основните телевизии. Позоваваме се на количествени и качествени данни, изготвени специално за целите на мониторинга от агенция Маркет Линкс. Освен това нашият екип следи широк спектър от други важни зони – новинарски сайтове, социални мрежи, блогове, лайфстайл медии, политическа реклама, жълта преса. Това, което прави впечатление в почти всички наблюдавани зони, е вялото и скучно протичане на кампанията. Това е една на пръв поглед незапомняща се кампания – нямаше важни дебати, нямаше лидерски сблъсъци, нямаше харизматични герои, нямаше интересни рекламни слогани, нямаше предизборна енергия дори в социалните мрежи. Това са важни дефицити. Но също така нямаше и тежки компроматни войни, от което всъщност публичната среда не загуби. Това са впечатленията на първи прочит. Но когато направим един по-задълбочен анализ на данните, виждаме, че кампанията не беше съвсем безинтересна. Всъщност това е кампания като никоя друга до този момент. За пръв път наблюдаваме предизборна кампания, в която по време на официалното време за агитация – последния месец преди датата за гласуване – количеството информация на тема избори вместо да се увеличава, намалява. Това е предизборен парадокс. Проблемът е, че така се създават предпоставки не за ангажиране, а за дистанциране на публиката от изборния процес. Друга важна тенденция е липсата на допирни точки между предизборното отразяване и другите големи теми в медиите през този период – руско-украинският конфликт, кризата с КТБ, проблемите в сферата на енергетиката. Въпреки че това са теми от изключителна значимост, те останаха встрани от дневния ред на кампанията. Това е съществен пропуск. Кампанията се случи в режим на изолация от заобикалящия я новинарски контекст. Като цяло кампанията много се повлия от резултатите от предишните избори – за Европейски парламент през май тази година. Веднага след тези избори се случи поредното преобръщане на отношението на някои медии към политическите фигури. Така например Бойко Борисов отново беше заобичан от медии, които се бяха отказали от топлото си отношение към него, когато той не беше на власт.

– Докъде се простира свободата на медиите и усеща ли се все още войната между?

– Проблемът за свободата на медиите е твърде сериозен и твърде дълбок, за да очакваме той да бъде решен лесно и бързо. Формално медиите са свободни, но журналистиката в България рядко е независима. Междумедийните противопоставяния продължават да се случват. Те стигнаха дори до там медийната саморегулация да се разцепи на две и в крайна сметка да продължава да бъде неефективна. Най-тежки са проблемите на терена на пресата.

– Има ли сериозни предпоставки скоро интернет медиите да надминат телевизионните и печатните?

– Има основания да твърдим, че интернет медиите вече задминават печатните, но все още изостават от телевизията. Телевизията продължава да бъде най-мощната медия и това едва ли скоро ще се промени, защото и самите телевизии много добре се адаптират в интернет средата. Преди няколко години участвах в едно изследване, което анализираше начините, по които младите хора в страната ползват различните медии. Оказа се, че телевизията се ползва основно за забавление, а интернет медиите – за търсене на информация. Мисля, че тези стратегии не са се променили много. И това е важно предимство на интернет средата – да се развива като основен източник на информация. Освен това, както видяхме на изборите, увеличава се изборната активност на българите в чужбина. И тук се крие още един добра новина за българските онлайн медии – поради лесния достъп тяхното значение като средство за формиране на обществено мнение сред диаспората в чужбина ще се увеличава. А влиянието върху активните българи в чужбина, които участват в изборния процес, в крайна сметка се отразява и върху процесите в страната.

– Достатъчно достоверен източник на информация ли са виртуалните новинарски пространства? Какви са вашите впечатление като медиен наблюдател?

– Ако говорим за новинарските сайтове – медии, които имат редактор, редакционна политика и т.н. – то те са толкова достоверен източник, колкото и традиционните медии. Има и достоверни, и не дотам достоверни. Особено опасни са фалшивите сайтове, които външно напомнят на медия, но всъщност крият своята истинска физиономия – кой стои зад тях, кой е редакторът, кой е отговорен за съдържанието, кои са източниците им. Подобни фалшиви новинарски сайтове смело разпространяват изкривена информация, обикновено със крити политически мотиви. Това явления процъфтя по време на кампанията през 2013 г. За щастие тяхната роля сега е много по-слаба.

– По време на предизборната кампания имаше ли непредвидени или сконфузни ситуации?

– Най-сконфузните ситуации за всички нас като гражданско общество бяха тези, в които политическият процес беше омаловажаван. Като например един мач да се окаже по-важен от една следизборна пресконференция.

Въпросите зададе: Мариета Башева

Снимка: Личен архив