Излизат от печат нови издания на „Дора Брюдер“ и „Сватбено пътешествие“,

5 ноември, 2014 12:43 | PR сфера, Книги, Свободно време | Няма коментари

Дора Брюдер

В един стар брой на в. „Пари Соар” от 1941 г. Модиано открива, че се издирва петнайсетгодишната Дора Брюдер, изчезнала след поредица от бягства от къщи. Писателят предприема разследване, анализира откритите данни, включително официални документи от онова време, и тръгва по следите на младата еврейка, с която по странен начин се идентифицира. Търсейки Дора, Модиано търси и собствения са баща, който през тези години също се укрива в Париж. С присъщия си пестелив език и ненатрапчив стил в този автобиографичен – и не съвсем – роман авторът обследва миналото и по един вълнуващ начин прекрачва границата на забравата. И Дора Брюдер оживява пред очите ни.

Сватбено пътешествие

В „Сватбено пътешествие” Модиано отново се връща към миналото, към темата за любовта и страданието. В един хотел някъде във Франция една жена слага край на живота си. Човекът, който я е обичал някога, научава за това от вестника и провежда истинско разследване, за да установи причините за самоубийството ?. Модиано умело пренарежда мозайката на отминалите дни, за да улови изплъзващата се самоличност на героинята: младостта ? сред двусмисления декор на окупиран Париж, любовта като противоотрова на страха, перипетиите на това странно „сватбено пътешествие“, в което две същества бягат от себе си и от неясното си чувство за вина. Всичко това предадено с ясния, сдържан и толкова по-въздействащ стил на големия писател.

Патрик Модиано

Патрик Модиано е роден през 1945 г. Написал е 28 романа, издадени на 36 езика, немалко от тях и на български. Творчеството му е белязано от темата за отсъствието, за изчезналите близки, от надеждата да открие тяхната и своята идентичност. Особено място заема споменът за окупацията през Втората световна война.

През 2014 г. френският писател Патрик Модиано получава Нобеловата награда за литература за цялостно творчество, присъдена „за изкуството на паметта, с което изучава най-неуловимите човешки съдби и вдига завесата над света на окупацията”, а постоянният секретар на Шведската академия Петер Енглунд го нарича „Марсел Пруст на нашето време”.